(Krishnamurti, © Sunil Janah, 1976)

За критиката

Най-напред, защо критикуваме? Дали за да разберем даден човек, или от заядливост? Ако ви критикувам, това озна­чава ли, че ви разбирам? Разбираме ли някого, като го съдим? Ако искам да ви разбера, но не повърхностно, а дълбоко, да разбера цялото значение на отношенията между вас и мен, трябва ли да ви критикувам? Или осъзнавам тези отношения, наблюдавайки ги безмълвно - без да казвам мнението си, без да критикувам, съдя, без да утвърждавам или да отричам, а само като наблюда­вам безмълвно Какво става? А какво става, ако не критикувам? Има опасност човек да заспи, нали? Което не означава, че не заспиваме, когато се заяждаме. Може би това става навик и ние зас­пиваме по навик. Помага ли ни критиката да разберем по-дълбоко и по-обхватно отношенията си с другите? Няма значение дали критиката е конструктивна или не - това несъмнено не е от значение. Следователно въпросът е: „Какво е необходимото състояние на съзнанието и сърцето, в което ще разберем отно­шенията си с другите?" Какъв е процесът на разбиране? Как раз­бираме какви са нещата? Как разбирате детето си, ако се инте­ресувате от него? Наблюдавате го, нали? Гледате го как играе, изучавате го,когато е в различни настроения, не налагате свое­то мнение за него. Не казвате, че трябва да бъде това или оно­ва. Вие наблюдавате с повишено внимание, с активно съзнание, нали? И тогава може би започвате да разбирате детето. Ако постоянно критикувате, постоянно налагате своите личност­ни особености, своето мнение и решавате какво трябва да бъде или да не бъде, ще издигнете бариера между вас и детето. За не­щастие, повечето от нас критикуват другите, за да им влияят, за да се месят в работите им. Това ни прави удоволствие. Довол­ни сте, когато влияете на съпругата си, на детето си или на някой друг. Чувствате, че имате власт, че вие сте господарят и това ви носи огромно задоволство. Естествено по този начин не може да се постигне никакво разбиране на отношенията. Това не е нищо друго, а налагане, стремеж да скроиш някого по дадена мярка, която отговаря на личното ви виждане, на ваши­те желания. Всичко това пречи на разбирането на отношения­та, не е ли така?

Да вземем самокритиката. Като сте критичен към себе си, критикувате се, порицавате се, или се оправдавате - това по­мага ли да разберете какъв сте? Когато започна да се критикувам, не ограничавам ли процеса на разбиране, на проучване? Интроспекцията, която е форма на самокритика, разкрива ли лич­ността? Кое прави възможно разкриването на личността? Като сте непрекъснато аналитичен, критичен и изплашен - с положителност това няма да ви помогне да се саморазкриете. Оно­ва, което може да помогне да откриете себе си, така че да за­почнете да се разбирате, е постоянното съзнаване на себе си, без порицание или идентифициране. Необходима е известна спонтанност. Не може непрекъснато да се анализирате, дисцип­линирате, оформяте. Спонтанността е от огромно значение за разбирането ви. Ако ограничавам, контролирам, осъждам, тога­ва спирам движението на мисълта и чувствата, не е ли така? Ко­гато искате да откриете нещо, е много важно как ще подходи­те към него. Ако подходите водени от идея, от някакъв стан­дарт, от някакъв идеал, тогава вие се поставяте в зависимост от дадена схема. В такъв случай няма разбиране, достигане от­въд обсега на наблюдаваното. Ако наблюдавам аза без отрицание или одобрение, е възможно да отида отвъд него. Ето защо це­лият процес, при който се приближаваме до даден идеал, е напълно погрешен. Идеалите са саморъчно направени богове и като се съобразявате с тях не стигате до освобождаване.

Така че може да има разбиране само когато съзнанието наб­людава будно, но спокойно - това е трудно, защото ние обича­ме да бъдем активни, критични, да отричаме, да оправдаваме. Такава е цялата ни нагласа. Опитваме се да разберем през прегра­дите на нашите идеи, предубеждения, жизнен опит, спомени. Възможно ли е да се освободим от тези прегради и да разберем нещата непосредствено? Правим го, когато проблемът е много критичен, тогава подхождаме към него директно, а не като из­ползваме споменатите методи. Разбирането за отношенията идва само когато разберем процеса на самокритика и съзнание­то е спокойно. Ако ме слушате и се опитвате да разберете оно­ва, което искам да ви кажа, без да правите големи усилия, е възможно да стигнем до взаимно разбирателство. Ако през цялото време критикувате, обявявате мнението си, онова, което сте научили от книгите, което някой друг би е казал и тъй нататък, няма да се получи връзка помежду ни, защото ще ни пречат прег­радите. Ако вие и аз се опитаме да открием какво е вложено в самия проблем, ако искаме да стигнем до дъното му, да видим какво представлява, каква е истината, то тогава ще бъдем свър­зани, ще създадем отношения помежду си. Тогава вашето съзна­ние ще бъде и будно, и пасивно и ще наблюдава, за да види в как­во се състои истината. Ето защо ще е необходимо съзнанието ви да действа необикновено бързо, да не бъде привързано към някакъв идеал, решение или мнение, добито от личния ви опит. Разбирането идва при пъргаво и бързо съзнание, което едновре­менно с това е пасивно и прозорливо. Тогава то е в състояние да възприема, тогава е чувствително. Съзнание, което е задръсте­но от идеи, предубеждения, мнения „за" или „против", не е чувс­твително.

За да разберем отношенията си с някого, е необходима пасив­на съзнателност, която не разрушава отношенията. Напротив, тя прави отношенията много по-жизнени, много по-значител­ни. Тогава в тези отношения са възможни истински чувства - на топлота, близост, която не е просто чувство или усещане.

Ако можем да подходим по този начин и установим такива от­ношения с всяко нещо, проблемите ни ще се решат лесно - проб­лемите за собствеността, проблемите за нещата, които притежаваме, защото ние сме онова, което притежаваме. Човек, който притежава пари, е парите. Човекът, който се отъждествява с дадена собственост, е тази собственост - къща или ме­бели. Същото е с идеите или с хората. Когато има чувство за собственост, няма отношения. За повечето от нас притежанията са важни, защото нямаме нищо друго. Ние сме празни черуп­ки, ако не притежаваме, ако не изпълним живота си с мебели, му­зика, знания, с това или онова. А тази черупка шуми силно и ние наричаме този шум живот и сме доволни от положението. При разруха, разпадане, вие скърбите, защото изведнъж откривате какво сте - безсмислена празна черупка. Когато осъзнаем цялото съдържание на отношенията в действие, това действие създа­ва възможност за истински отношения, създава възможност да открием тяхната голяма дълбочина, тяхното огромно значение и да узнаем какво е любовта.

От „Първата и последна свобода”, превод Владимир Филипов, изд. Кибеа
Снимки: kpublications.com, заглавна - Hamid Courtesy Krishnamurti Foundations