Неконтролируемият гняв и граничното разстройство на личността

„Гневът никога не е без причина, но причината рядко бива убедителна.“ ~ Джордж Халифакс

(The Angry One, Ferdinand Hodler)

Хората, които страдат от гранично личностно разстройство имат сериозни затруднения при регулирането на емоциите си, което често води до промени в настроението, импулсивност и нестабилни лични отношения. Любовта се превръща в омраза за минути, сълзите се превръщат в смях... В допълнение към разрушителните промени в настроението, хората с гранично разстройство обикновено имат много ниско самочувствие и самоуважение, което се проявява в суицидни тенденции. Те също имат страх от изоставяне от семейството или от приятелите, импулсивно поведение и интензивни настроения, състоящи се от гняв, депресия, раздразнителност, които  могат  да продължат с дни.

Някои научни изследвания посочват примери за висока корелация между това психично състояние и творческото съзидание, таланта, дори гениалността на отделни индивиди. Вирджиния Улф, Силвия Плат, Ърнест Хемингуей и Лев Толстой са само малка част от имената на велики писатели, които са страдали от гранично разстройство на личността. Добре е да се знае, че не съществуват лабораторни тестове за обективна диагностика. Психиатрите се осланят основно на наблюдения в поведението и настроението на пациента, както и на семейната история на заболявания.

Хората с гранично разстройство често имат огромни проблеми с гнева. Проблемите са свързани както с изразяването му, така и със страха да не станат обекти на нечий гняв. Те често стигат до крайности в опитите си да направят другите щастливи, само за да не предизвикат върху себе си гняв. Лошото е, че самите често стават жертва на собствения си едва ли не смъртоносен гняв и най-доброто, което можем да направим е да разберем защо това се случва.

Психиатрите смятат, че сериозни проблеми с гнева се появяват при хора, на които като деца тази емоция е била „забранена“. Не им е било позволено да я изразяват и дори са научени, че фактът, че изобщо чувстват гняв, ги прави „лоши хора“. Така започват неимоверните им усилия да избягват всячески „анатемосаната“ емоция в по-нататъшния си живот.

Ако сте израснали в обстановка, в която гневът не е смятан за нормална човешка реакция, у вас ще остане само едно лошо усещане, че с вас нещо не е наред и всячески ще се опитвате да избягате от него или ще бъдете толкова завладени, че ще се получи ефектът на „тенджерата под налягане“.

Да си способен да овладееш гнева си и всеки път да осъзнаваш причините за него е умение, което се развива от ранна детска възраст и ако родителите пропуснат тази важна част от възпитанието, не е чудно, че детето ще се превърне във възрастен, който няма никаква представа как да се справи със себе си и угнетяващите го чувства. Такъв човек няма да е способен дори да разпознава гнева, камо ли да го идентифицира като чувство. За него това е нещо, което „просто се случва“. Резултатът е, усещането че си жертва на нещо, което нито знаеш откъде идва, нито пък как да предотвратиш случването му.

Понякога гневът може да се усети като раздразнение или нервност, като обикновено се прехвърля върху други хора. Това обяснява защо хората с гранично разстройство винаги са „вбесени на света“. Повечето хора, които се борят с нежелан гняв, го канализират в безпокойство, защото все трябва да го изразят по някакъв начин. Започват да се тревожат за всичко и ежедневието им преминава в непрекъснати притеснения за околните, бъдещето и каквото им дойде на ума. В много случаи гневът се изразява соматично – чрез синдрома на раздразнените черва или главоболие, причинено от напрежение.

В основата на това е, че почти всички се страхуваме от гнева, защото не сме научени да го изразяваме правилно. Гневът е просто една от многото емоции. Гневът не е нито нещо добро, нито нещо лошо. Добър или лош може да бъде само начинът, по който ще се справите с него. Когато сте способни да разберете и приемете, че гневът е емоция като всички други и че няма власт да ви нарани, вече сте на пътя на изцелението.

(Fight with Cudgels, 1819-1823, by Francisco Goya)

Единствената отрицателна черта на гнева са последствията, които идват, ако решите да направите нещо неподходящо с него, като физическо насилие, да крещите на околните, да чупите предмети или пък да го обърнете и насочите към себе си.

Психиатрите обичат да казват, че депресията е гняв, обърнат навътре. Депресията при хората с гранично разстройство е причинена от години пренебрегване, от чувството, че не са чути, от усещането, че са подложени на тормоз или неприети в семейството си. Да, всички тези неща могат да доведа до гняв, но този гняв е реактивен по природа. Резултатът „депресия“ е начинът, по който хората с гранично разстройство „решават“ да изразят гнева си.

Един от начините да се справите с гнева е да се научите да се упражнявате в асертивност. Човек се държи като асертивен, когато отстоява себе си, изразява истинските си чувства и не позволява на другите хора да се възползват от него. В същото време зачита чувствата на околните, така както зачита своите. Това е начинът да се научите да се застъпвате за себе си уверено, да имате свой собствен глас, с който да се изразявате рационално и да се надявате, че ще бъдете чути, от хората, с които взаимодействате. Само това може да облекчи чувството за безпомощност, което човек усеща в интимните си връзки.

Другият начин за справяне с гнева е да усвоите умения за водене на конфликтни преговори. Това умение не е за слаби сърца, защото изисква от вас да разгледате нещата в детайли, и то от двете гледни точки на спора и да разберете какво наистина искате, а не да се криете зад това, което мислите, че искате.

Другата причина, поради която, може да се страхувате от гнева се крие по-скоро в страха от отмъщението на другия човек. Това означава да се страхувате да не бъдете изоставен, ако не сте „достатъчно добър“. От детството ни учат, че „добрите деца“ не се карат и ни принуждават да потискаме яда си. Но в крайна сметка, конфликтът съществува във всяка една връзка, независимо дали е междуличностна или трудова. Затова е наложително да се научим как да го използваме така, че да бъде продуктивен, а не разрушителен.

Всички знаем, че гневът е чувство, което кара устата да работи по-бързо от разума. Най-важното от всичко, което трябва да научите, за да контролирате гнева си е да поемате отговорност за чувствата, думите, действията и бездействията си. Без този компонент просто ще си стоите на едно и също място.

Автор: Десислава Димитрова

Картини: Wikipedia

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK