Свободният човек е винаги красив. Да възпитаваш духовно красиви, горди хора - нима това не е мечтата на всеки учител?

Симон СОЛОВЕЙЧИК и как се възпитава свободния човек

Симон Львович Соловейчик е руски педагог, философ и публицист. Много от публикациите му са свързани с възпитанието на децата, въпросите на хуманизма и нравствеността. В средата на 80-те години на миналия век, работейки в „Учителски вестник”, той инициира ново научно-практическо педагогическо движение – педагогика на сътрудничеството, в рамките на която възпитанието се разглежда като диалог между учители и ученици. През 1994 г. Симон Соловейчик пише манифеста „Свободният човек”, в който кратко и понятно изразява основните идеи за възпитанието на свободния човек, дава определения за вътрешната свобода, съвестта, какво е свободното дете, свободното училище и пътят за възпитание на свободните хора.

(1930 ~ 1996)

СВОБОДНИЯТ УЧИТЕЛ

Свободният учител приема детето като равно на него самия човек. Така той създава около себе си атмосфера, единствено в която е възможно да израсне свободният човек. Давайки на детето да вдиша свободата, той го спасява, научавайки го да я цени, показвайки му, че свободният човек има свое място под слънцето.

СВОБОДНОТО УЧИЛИЩЕ

За учителя е много по-лесно да направи първата крачка към възпитанието на свободното дете да прояви с лекота своя талант, ако работи в свободно училище.

В свободното училище има свободни деца и свободни учители.

Такива училища няма много по света, но дори и малко да са, значи този идеал е осъществим.

Главното в свободното училище е не това, на децата да им бъде позволявано всичко, което биха искали, не е освобождаването от дисциплината, а учителския свободен дух, самостоятелността, уважението към учителя. 

В света има много строги елитни училища с традиционни порядки, които дават на света изключително ценни хора. Защото в тях преподават свободни, талантливи и честни учители, предани на своето дело – затова в училището се поддържа духа на справедливостта. От друга страна, в такива строги училища не всички деца могат да израснат свободни. У по-слабите, свободният талант угасва, а училището ги пречупва.

Истински свободното училище е това, в което децата ходят с радост. Именно в такова училище децата откриват смисъла на живота. Те се учат да мислят свободно, да се държат свободно, да живеят свободно и да ценят свободата – своята и на останалите хора.

ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗПИТАНИЕТО НА СВОБОДНИТЕ

Свободата – тя е и целта, и пътя.

За учителя е важно да стъпи на този път и да върви по него, без много да се отклонява. Пътят към свободата е твърде труден, без грешки няма да го извървите, но ние ще се придържаме към целта.

Първият въпрос, който трябва да си зададе възпитателят на свободните – не угнетявам ли много децата? Ако ги принуждавам – заради какво е това? Ако смятам, че е заради ползите, не убивам ли така и детския талант на свободата?

Класът е пред мен, а аз се нуждая от опреден ред, за да водя занятията си, но не пречупвам ли децата, стараейки се да ги подчиня на общата дисциплина?

Навярно не всеки учител има отговори на всички въпроси, но е важно да задава тези въпроси на себе си.

Свободата умира там, където се ражда страхът. Пътят към възпитанието на свободните е в пълното избавление от страха. Учителят да не се бои от децата, но и децата да не боят от учителя – тогава свободата сама ще влезе в клас.

Освобождаването от страха е първата стъпка по пътя към свободата в училище.

Остава да добавя, че свободният човек е винаги красив. Да възпитаваш духовно красиви, горди хора – нима това не е мечтата на всеки учител?

Симон Соловейчик, 1994

Източник: izbrannoe.com
Снимка: Педсовет, Психологос

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност