Съвременните хора са нещастни, защото не са намерили човек, който да ги запали, както трябва ~ Учителят ДЪНОВ

„Интуицията никога не лъже. Каквото чувства човек интуитивно, това става.”

(Една от последните снимки на Учителя приживе в с. Мърчево)

 Интуиция | Лекция от Учителя, държана на 23 юли, 1930 г. 

Кой е голям човек? Голям човек е този, който знае да расте. Това подразбира правилно растене в живота. Душа, която не може да расте, тя не може да стане голяма. Малките неща стават големи. Човек трябва да расте, за да стане голям. Не е мъчно това. В тази големина трябва да има едно вътрешно разбиране, една сила, която да разбира нещата. Това може да направи всеки един човек, който има тази прозорливост, която наричаме „интуиция“. Човек не може да се развива, ако не схваща нещата интуитивно. Интуицията е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж. Това, което един обикновен човек цял живот следва и не може да постигне, човек с интуиция моментално може да постигне същото нещо. И най-големите опити, които сега хората правят, с интуицията ще бъдат играчка. Този опит може да се направи в 5-10 минути. Целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е съвършено друга от тази на просветените хора, които работят с интуиция. Сега тя не се употребява за благото на цялото човечество, а само за лично благо. По този начин те си причиняват големи пакости сами на себе си.

Ако човек иска да разбере дали работите му ще се наредят, той трябва да уповава на интуицията в себе си, която никога не лъже. Някога човек е мрачен, неразположен, работите му не вървят добре. Той не вижда никакъв изход в положението си, но въпреки това интуицията му подсказва, че всичко ще тръгне напред. Както му се подсказва отвътре, така става. На какво отдавате силата на младата мома, която запалва сърцето на младия момък, или силата на младия момък, който запалва сърцето на младата мома? Знание имат те! Интуицията работи в тях. Казват, че младият момък се е влюбил в младата мома. – Не, не се е влюбил той, но младата мома е запалила сърцето му и той гори. Тя му казва: „Ти трябва да ме слушаш. Ако не ме слушаш и не учиш, ще те изгоря, пепел няма да остане от тебе.“ – „Ще те слушам.“ – „Ако учиш, човек ще станеш!“ Когато момата се влюби в момъка, и той й казва същото. Кое от двете положения предпочитате: да горите или да не горите? Казвате, че горението е лошо нещо. Съгласен съм с вас. Лошо нещо е човек да гори, но ако не гори, и това е лошо...

Съвременните хора са нещастни, защото не са намерили човек, който да ги запали, както трябва.

Има нещо в човека, което му показва какво е настоящето. Това, което наричат интуиция, не е нищо друго освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще. Следователно всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека.

Когато развивате вашата интуиция, не туряйте ума си да работи. Умът като работи, той спъва интуицията. Оставете ума си свободен, в едно чисто състояние, да възприеме Божествените мисли, които се отправят към нас. В туй почиващо състояние забравяте всичко, заемате положението на едно дете, което очаква майка му да го вземе и нахрани, и няма да мине дълго време, ще получите отговора. Но ако много мислите и се бъркате, може де се минат ден, седмица, месец и цяла година, отговор няма да получите.

Слушайте гласа на разумното начало в себе си, за да се развивате правилно. Ако на мястото на разумното начало или на душата поставите своя ум, вие ще се натъкнете на голямо противоречие. Тогава вместо да си помогне, човек повече се обърква. Например, умът знае причините на болестите, но не може да ги лекува. Душата лекува болестите, но не може да пожелае тя да излекува една болест, за да постигне желанието си. Обаче умът, и да желае, не успява. Защо? – Възможностите му са малко. Умът се проявява повече външно, а душата – вътрешно. Една от проявите на душата е интуицията. Чрез нея човек решава лесно задачите си. Ако сте загубили някакъв ценен предмет, интуицията веднага ще ви подскаже къде е и лесно ще го намерите. Оставите ли тази работа на ума, ще изгубите много време и пак няма да я разрешите.

Често животните интуитивно схващат нещата по-добре от хората. Това показва, че интуицията у тях е по-силно развита, отколкото у някои съвременни хора. Казвам, работете съзнателно върху развитието на вашата интуиция!

Ако човек се остави свободно, с пълно доверие на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота си, отколкото ако действа изключително по своя разум. Ако някой човек е болен и се остави на своята интуиция, т. е. на разумните закони, които ръководят целия му организъм, той ще се излекува в скоро време. Оставете се свободно, без страх на своята интуиция, т. е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите. Интуицията у човека е неговият разумен баща, на чийто гръб той може да се качва без страх, без тревога. Този кон ще го занесе дето трябва. Всички сте виждали какво правят малките деца с баща си. Като се върне той от работа, едно по едно децата се качват на гърба му да ги носи. По същия начин и вие понякога се качвате на своя кон, карате донякъде, докато го изморите добре, без да свършите някаква работа.

Всички неуспехи в живота, всички морални падения се дължат все на обективния ум на човека. Това не се дължи на злата воля на човека, но в обективния ум се включва съдържанието на миналия живот. Когато види, че направите нещо, което не е по негово желание, обективният ум ще донесе хиляди доказателства, за да ви разубеди, да не го правите. Например, някой иска да стане сутрин рано, да се помоли на Бога, но той веднага ще започне да го разубеждава: „Поспи още малко, докато изгрее Слънцето, защото вън е студено, 15 градуса студ, ще се простудиш.“ Виждате, че този човек слуша обективния ум и не става да си направи молитвата. Много хора стават неврастеници, заболяват от ред болести, защото се поддават на съветите на обективния ум. Той казва: „Не се качвай на този трен, защото ще дерайлира; не излизай сутрин рано на разходка, защото ще се простудиш; не се качвай по планините, ще паднеш и ще строшиш крака си.“ По този начин той наплашва човека, вързва го на едно място и му става господар. След това човек започва вече да вижда неправилното положение, в което е изпаднал, но мъчно може да се освободи. Забелязано е, че всички хора, в които обективният ум е силно развит, говорят много, като преповтарят едни и същи неща от миналото.

Субективният, вътрешният ум или, както го наричат, „истинският човек“, не е нищо друго освен Божественото начало в него. Той живее и в миналото, и в бъдещето, и в настоящето, и каквото каже на човека, излиза вярно. Той има интуиция, за отличие от обективния ум, който няма такава интуиция. Обективният ум обича да плаши човека. Той му казва, например: „Не минавай през това място, има приготвена засада против тебе, ще те убият.“ Ти обаче не го послушаш, минеш през този път и виждаш, че никаква засада не те чака. Той казва: „Не влизай в тази гора, защото има мечки, които ще те нападнат.“ Ти минеш през гората и виждаш, че никакви мечки няма. Субективният ум е добрият съветник на човека – каквото каже, всичко става. Ти се тревожиш нещо, но той, без да дава някакви доказателства, казва: „Имай търпение, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи.“ – „Как ще се оправи?“ – „Имай търпение, ще видиш как ще се оправят работите.“ Обективният ум всякога има желание да спъне човека. Като види, че някой е много ревностен в духовния път, той му казва: „Слушай, толкова години вече как се подвизаваш, ставаш рано, молиш се, правиш добро, сега вече трябва да си починеш, ти си по-добър от другите, нека сега те поработят вместо тебе. Ако продължаваш да живееш по този начин, ще станеш смешен за хората.“ Съвременните хора са дошли до областта на обективния ум, но трябва да се справят с него. Щом дойде човек до тази област, той се раздвоява и ту решава да тръгне напред, ту отлага. Вие се намирате в положението на човек, който се качва на плета, иска да прескочи, но пак слезе долу, отложи; пак се качи на плета, пак слезе. Най-после трябва да стане някаква катастрофа, някакъв катаклизъм, който да го застави да се качи на плета, да прескочи и да мине на отвъдната страна.

Има едно разумно разбиране в живота, един важен момент в живота. Които са изучавали закона на интуицията, те знаят как може да се познават нещата мигновено. Интуитивно можете точно да видите какво може да стане в едни момент някъде. Като срещнете един човек, можете да прозрете вътре в него какво става. Това вътрешно виждане у всички ви трябва да е развито. Също, да дадете ход на Божественото в живота.

Вие трябва да развивате интуицията си. Тя ви е необходима, за да разбирате човешкия характер, да разбирате кои хора са подобни на вас и кои не. С тези, които са подобни на вас, вие може да живеете добре, но от тия, с които не си съответствате, трябва да се държите на известна дистанция.

В човека има нещо неразумно. Той не разчита на своята разумност. Човек всякога трябва да разчита на първата мисъл, която идва в ума му. Тази мисъл се развива като едно зрънце. Щом тази мисъл узрее, тя постоянно се оформя. Ти имаш вече една идея, имаш поле да действаш. Отхвърлиш ли първата мисъл и вземеш втората или друга някоя, тя непременно ще те постави на крив път.

Снимки: petardanov.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност