Заблудата се поражда от подобието ~ Мъдростта на изтока

„Чувствата и външността на истинския човек не се променят под погледите на тълпата и при липсата им.“

Разбирането за света на източните мъдреци, събрано в техните философски умозрения, е толкова притегателно днес за западния човек, именно поради огромната си разлика в светоусещането между западния и източния човек.

Възприемането на източната гледна точка относно човешкото същество, предназначението на човешкия живот и начините за постигане на вътрешен баланс е може би последното спасение за невротизирания западен човек днес.

Когато всичките ти помисли са насочени само към едно, нищо не може да те спре.

Човек, изпълнен с вяра е в състояние да въздейства на нещата, да трогне небето и земята, боговете и душите на прадедите, да прекоси вселената. Нито пропаст, нито въртоп, нито пламък – нищо няма да го спре. Един човек повярвал в лъжа и нищо не му попречило. Още повече пък ако и двете страни са искрени.

Вниманието към външното винаги притъпява вниманието към вътрешното – например оня, който играе майсторски, когато залагат керемида, ще почне да се вълнува, ако залагат сребърна закопчалка и ще изгуби ума си ако залагат злато. Изкуството е едно и също, но е достатъчно само да се появи нещо ценно и вниманието се прехвърля към външното.

Истински ловък е оня, чиято воля не се разпръсва, а се събира в душата.

Най-висшите слова са без слова, най-висшето действие е бездействието.

Онова знание, което е достъпно за всички, не е дълбоко.

Човек който е постигнал хармонията, по всичко прилича на останалите неща. Нищо не може нито да го нарани, нито да го спре. А той може всичко – да минава през метал и камък; да стъпва по вода и пламък.

Ако си способен да привлечеш другите, трябва да си способен и да не ги привличаш. Срещата ти с тях може да донесе огорчение, което ще те разколебае. Тяхното дребнаво бъбрене е отрова за Човека.

Действай достойно, но прогонвай надалеч самодоволството и ще те обикнат навсякъде, където и да отидеш.

Пътят към постоянните победи се нарича слабост. Пътят към постоянните поражения се нарича сила. Лесно се узнават тези два пътя, но хората не ги знаят. Силният се стреми да изпревари по-слабите, слабият – по-силните. Оня, който върви пред слабите е застрашен от равните нему. Оня, който върви пред по-силните от него не е застрашен от опасност. Така хората побеждават собственото си тяло. Това именно се нарича победа без победи.

Искаш ли да бъдеш твърд, запазвай твърдост с помощта на мекота. Искаш ли да бъдеш силен, запазвай силата с помощта на слабост.

Оня, който събира меко ще стане твърд. Оня, който събира слабо ще стане силен. Наблюдавай онова, което се събира за да узнаеш какво ще настъпи: щастие или нещастие.

Силният побеждава онези, които са по-слаби от него, а от ръката на равен нему загива. Слабият побеждава онези, които са по-силни от него, неговата сила е неизмерима.

Мекото и слабото са спътници на живота. Твърдото и силното са спътници на смъртта.

Мъдрият се сближава с подобен нему по ум и се отдръпва от подобния нему по облик. Ограниченият се сближава с подобен нему по облик, а се отдръпва от подобния нему по ум.

Човекът може да има сърце на звяр; птицата или звярът могат да имат сърце на човек. Обикновеният човек, който търси истината като се придържа само към облика, няма да я намери.

При съществата, които притежават кръв и жизнена енергия, няма голяма разлика в сърцето и знанията. Затова свещените мъдреци не пропускали никого, когато обучавали и наставлявали.

С помощта на своите знания мъдрецът примамва тълпата глупаци. Оставяйки названието и същността непроменени, той съумява да предизвика у глупците ту гняв, ту радост. Точно така се примамва в клетка по-глупаво създание.

Странствайки във външния свят, не знаеш как да наблюдаваш вътрешния. Който странства във външния свят, търси пълнота в другите неща. Който наблюдава вътрешния, намира удовлетворение в самия себе си. Да намираш удовлетворение в себе си – това е истинското в странстванията. Да търсиш пълнота в другите неща – това е неистинското в странстванията. При истинските странствания не знаят къде отиват; при истинското наблюдаване не знаят какво гледат. Истинността е в странстванията.

Всички искат да съзрат невижданото - гледай онова, което другите не гледат. Всички искат да овладеят недостъпното - заеми се с това, с което никой не се занимава.

Пътят на природата се образува от само себе си; безстрастният път на природата се движи от само себе си. Никой и нищо не може да го наруши; нито мъдрият, нито знаещият могат да се противопоставят, нито духовете могат да го измамят. Естествеността управлява, тя е безстрастна и ни води, тя ни посреща.

Всичко става от само себе си, а не от желанието или въпреки него. Желанието е само част от естествения процес.

Истинският човек седи като мъртъв, движи се като вързан, не знае защо седи, защо не седи, защо се движи, защо не се движи. Чувствата и външността ми не се променят под погледите на тълпата и при липсата им. Той сам тръгва и се връща, сам влиза и излиза, кой би могъл да му попречи?

Различни по външност, всички хора биват обединени от пътя и се подчиняват на съдбата. Така действа тълпата. Всеки вярва на себе си и не се интересува от другите.

Почти успехът прилича на успеха, но той не е дори начало на успеха; почти несполуката прилича на несполуката, но тя не е дори начало на несполуката. Заблудата се поражда от подобието. Границите на подобието са неразличими, но оня който ги вижда няма да се бои от нещастие отвън, няма и да се радва на вътрешното щастие.

Оня който роптае срещу недълговечността, не разбира съдбата; оня който роптае срещу бедността и несполуките, не разбира времето си.

Само оня, който измерва всичко без нищо да мери, придобива цялостното и няма загуби. Но не защото познава цялостното и загубите.

Приживе да се съжаляват един друг, след смъртта да се напускат един друг. В това има истина: „Да се съжаляват” – значи не само чувство, но и готовност да се помогне на нуждаещия се. „Да се напускат” – това не значи да не се оплаква покойника, а да не се отрупва със скъпи дарове.

Ето как да се грижиш за живота си:

Да не си пречиш, да не се възпираш.

Да живееш свободно, това е всичко. Ушите искат музика и да им се пречи – това значи да се притъпява слухът; Очите искат красота и цветове и да им се пречи – това значи да се притъпява зрението; Носът иска да вдъхва аромати и да му се пречи – това значи да се притъпява обонянието; Устата иска да говори за истинското и неистинското и да й се пречи – това значи да се притъпява умът; Тялото иска да намери спокойствие в прекрасното и приятното и да му се пречи – това значи да се лишава то от добро самочувствие; Мисълта иска свобода и да й се пречи – значи да не й се позволява да върви напред. Всички тези пречки са жестоки деспоти. Ако ги премахнеш, ще живееш радостно чак до смъртта.

Живите хора се уморяват по 4 причини: дълголетие, слава, рангове, богатство.

Такива хора аз наричам бягащи от човешката природа. Съдбата им се решава отвън. Който не върви против съдбата, не жадува за дълголетие; който не се хвали със знатност, не иска слава; оня който не иска власт, не ще и рангове; който не ламти за богатство не жадува за пари. Такъв човек ще нарека съответстващ на човешката природа. Той няма съперници. Съдбата му се решава отвътре.

Какво още търси във външното оня, който има богат дом, хубави ястия и красиви жени? Ако такъв човек продължава да търси още нещо във външното, значи характерът му е ненаситен. Ненаситният характер разяжда като молец.

Бъди внимателен в думите и с тях ще се съгласят. Бъди внимателен в постъпките и ще ги последват!

Мъдрите хора са наблюдавали излизащия, за да разберат влизащия; наблюдавали са миналото за да разберат бъдещето. Ето в това се състои естественият закон на предвиждането. Мярката е в тебе, а потвърждението (опита) – в другите. Онзи който иска да разбере мярката и потвърждението без учение, можем да сравним с онзи, който излиза не през вратата; върви но не по пътя. Ще му е трудно да постигне нещо полезно.

Мъдрият човек опознава не фактите, а техните причини. Ако се учиш да стреляш и си улучил, трябва да знаеш защо си улучил. Тогава си овладял майсторството.

Трудното при управляване на царството не е в това да си умен, а да намираш умни.

Изпълненият с красота е горд, изпълненият със сила е необуздан. С тях не може да се разговаря за учението. Затова докато не побелеят, с тях не си струва да се разговаря за учението, а още по-малко за неговото осъществяване. На необуздания хората не могат да дават съвети, затова той остава самотен, без помощници. Умният разчита на хората, затова и на старини не грохва, знанията му са изчерпващи и не възниква объркване.

Никога не се придържай към определено поведение. Всичко зависи от случая.

От "Дао дъ дзин", изд. Мириам

Илюстрация (заглавна): Sakyamuni, Lao Tzu, and Confucius, 1368-1644

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK