Всяка жена, която плаче от любов или самота е светица ♥ Емил ЧОРАН

(1911 ~ 1995)

От „Сълзи и светци“

Църквата сгреши като канонизира само няколко жени. А трябваше да бъде по-благородна. Всяка жена, която плаче от любов или самота е светица. А църквата не разбра, че светците са замесени със сълзите на Господа.       

„Човек винаги свършва зле“

Човекът е създание, обречено на провал, което заплаща прескъпо всяка своя авантюра. Достатъчно е да се обърнем към историята: цивилизациите изчезват една след друга, а човекът постепенно запада. Да не споменавам за неговата идиотска идея за атомната бомба... Да, повече от ясно е, че при този бърз ритъм напоследък, човек ще свърши зле. Единственият въпрос, който може да се зададе сега, е: колко време ще продължи всичко това? Аз съм напълно убеден в неизбежността на този упадък. Човек е обречено животно и вече не може да се направи нищо за него. Лично аз не съм вярващ, но съм дълбоко белязан от идеята за първородния грях от Сътворението. Това е изключително виждане за нещата и в същото време философия на Историята, в която е казано всичко за човека. Наистина е изключително да узнаеш, че хилядолетия преди Христа, в една пустиня, се е родило онова велико пророчество за края на човека. Всъщност с появата му е бил предречен и неговият край. НЕИЗБЕЖНОСТТА НА ЗЛОТО.

***

На всяка възраст може да установим, че животът е грешка. Но на петдесет години правим великото откритие, че може да бъде красив и грозен, че всъщност е интересен. С времето той се банализира и ние започваме да съжаляваме за периода, в който сме се вълнували и сме го приемали по-непосредствено.

Нереална мъка няма. Мъката ще съществува, дори когато светът изчезне.

Природата е великодушна само към онези, които не мислят за смъртта. На всички останали тя е внушила най-стария и най-разяждащия от страховете. Без да им даде възможност да избягат от него...

Заблуда е да следваш стъпките на мъдреца, ако ти сам не си мъдър. След време човек се уморява и му обявява война. Война на всичко, като започва от идеала, който не е могъл да достигне.

***

„Паразитният начин на живот“

Свободата е моята единствена религия в този живот. Независимостта заема първо място - желанието да не завися от никаква кариера. Твърде рано аз разбрах, че животът има смисъл единствено ако успееш да правиш само това, което всъщност желаеш. Целият проблем за мен бе да съхраня своята лична свобода. Мисля, че животът ми щеше да бъде истинска катастрофа, ако се бях съгласил да работя в някаква канцелария, за да си печеля хляба. В Париж срещнах всякакви неудачници, хора чудесни, при това талантливи, но унищожени от канцеларския труд. Париж преди войната бе идеалният град за пропаднали типове: във връзка с това румънците бяха сред първите. Затова аз направих всичко възможно, за да се спася от унижението - да се подчиня на някаква професионална кариера. Постигнах това, макар и с цената на други унижения. Предпочетох да водя паразитен начин на живот, вместо да се посветя на някаква професия. За мен този принцип придоби стойността на догма. Осъзнах това веднага щом пристигнах в чужбина. Съгласих се да живея в известна нищета, за да съхраня свободата си. Паразитният начин на живот, бих го нарекъл „райският“ - живот, състоящ се от недовършени планове и проекти, ми се струваше единственият възможен и поносим...

***

Поискаш ли да бъдеш друг, можеш да завършиш с това да бъдеш нищо!

Който не е виждал публичен дом в пет сутринта, не би могъл да си представи накъде се е запътила нашата единствена планета.

Само големите народи могат да държат инициативата за собствените си беди и да ги сменят когато си пожелаят. Малките нямат избор - на тях им ги налагат.

Ние всички продължаваме да обичаме... все пак. И това „все пак“ покрива „без край“...

Страданието на другите може да ни ангажира най-много четвърт час.

***

„За ползата от безсънието”

Загубата на съня се превърна в истинско откровение за мен. Дадох си сметка, че сънят е нещо съвсем необикновено, че човешкият живот е поносим единствено благодарение на съня. Всяка сутрин човек започва ново приключение или пък продължава предишното, но след едно малко прекъсване. Докато безсънието ни лишава от моментната безсъзнателност, принуждава ни да понасяме прозорливостта през всичките часове на денонощието, което всъщност не е по силите ни. 
Безсънието е своеобразна форма на героизъм - превръща всеки нов ден в една предварително изгубена битка. А животът е възможен единствено благодарение на забравата. Трябва да забравяме всяка вечер, за да поддържаме илюзията, че нашият живот започва отново всяка сутрин. Безсънието ни принуждава да изпитаме що е това - непрекъснато съзнание. Тогава влизаш в конфликт с целия свят, със „спящото“ човечество, защото останалите хора живеят в несъзнание, т.е. спят, докато ти будуваш. И тогава можеш да развиеш една налудничава гордост. И си казваш: „Моята съдба е по-различна от тази на другите, аз познавам непрекъснатото будуване!“  Да, тогава само гордостта ти, тази твоя катастрофична гордост, може да ти вдъхне смелост. Опиваш се от доста ласкателното усещане, че си престанал да бъдеш част от обикновеното човечество. Чувстваш се едновременно поласкан и наказан.

Гордостта, която ме е владяла през целия ми живот - гордостта на прозорливостта - сигурно води началото си от онова време. Искам да кажа, че един интелигентен, изключителен и дори гениален човек не е непременно проницателен. Аз си бях присвоил правото на монопол над Прозрението. Сега вече не виждам нещата по този начин. Смятам, че прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен.

Превод: Огнян Стамболиев

Снимка: Alchetron, Metal Gear Wiki - Fandom

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK