ШАМС от Тебриз ~ Духовният учител на РУМИ

Руми (1207 ~ 1273) бил персийски поет, ислямски учен, теолог, и суфистки мистик, живял през 13-ти век. През последните седем века влиянието му е надхвърляло международни граници и етнически разединения, и стиховете му са били преведени на много от световните езици и преобразувани в различни формати. Той често е описван като „най-известния поет” и „най-продавания поет”. Стиховете и думите му са сред най-възхваляваните из духовните общности, но по-малко известно е, че вдъхновението и духовното влияние в произведенията на Руми идват от неговия наставник, носещ името Шамс от Табриз (1185 ~ 1248).

Шамс бил сунит с персийски произход, за който се смята, че е бил духовния учител на Руми, и който е споменаван с голяма почит в творбата „Диван-и Шамс-и Табриз” (Произведения на Шамс от Табриз). Според преданието, Шамс обучавал Руми в уединение в Кония, Турция, в продължение на 40 дни, преди да избяга в Дамаск. Гробницата на Шамс е била номинирана от ЮНЕСКО за обект на световното наследство.

Следващите цитати на Шамс отразяват влиянието, което той е оказал върху големия поет Руми и изразяват духовното ни пътуване през живота по един пречистващ начин. Вдъхновение, което Елиф Шафак излива в романа си „Любов”.

(Me&Rumi, The Autobiography of Shams-i Tabrizi, by William C.Chittick)

Вместо да се противопоставяш на промените, предай се на тях. Позволи на живота да бъде с теб, а не против теб. Ако си мислиш „Животът ми би се обърнал с главата надолу”, не се тревожи. Откъде знаеш, че надолу не е по-добре от нагоре?

Вселената е завършена същност. Всички неща са свързани едно с друго чрез невидими конци. Не разбивай ничие сърце, не гледай със снизхождение по-слабите от теб. Нечия тъга от другия край на света може да накара целия свят да страда; нечие щастие може да накара целия свят да се усмихне.

Живот без любов е безсмислен. Не се чуди към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или светска, източна или западна… разделенията водят единствено до още разделения. За любовта няма етикети, няма описания. Тя е такава, каквато е, ясно и просто. Любовта е водата на живота. Обичащият е пламнала душа! Вселената се върти по друг начин, когато огънят обича водата.

Повечето конфликти и обтегнати отношения се коренят в езика. Не обръщай голямо внимание на думите. Езикът няма място в измерението на любовта. Любовта е глуха.

По света има повече фалшиви учители, отколкото звезди. Истински е онзи учител, който ти помага да видиш вътрешното ти изящество, а не онзи, който търси възхвала и последователи.

Не търси рая и ада някъде в бъдещето. И двете са налице в настоящето. Всеки път, когато успяваме да обичаме без очаквания, пресмятания и уговорки, ние действително попадаме в рая. Всеки път, когато се противопоставяме и мразим, попадаме в ада.

Цялата вселена е събрана в човешкото същество. Дяволът не е някакво чудовище, което чака да ни сграбчи. Той е глас отвътре. Търси Дявола в себе си, а не в другите. Не забравяй, че онзи, който е познал Дявола в себе си, е познал и Бога в себе си.

Истинската мръсотия не е навън, а е вътре, в сърцата ни. Водата измива всички петна, но не и злобата и лошите намерения, вкоренили се в сърцата ни.

Независимо как те наричат хората, ти си такъв, какъвто си. Придържай се към тази истина. Запитай се по какъв начин искаш да изживееш живота си. Всички живеем и умираме – това е истината, пред която се изправяме сами. Никой не може да ни помогне. Затова внимателно се замисли кое е нещото, което ти попречва да си живееш живота така, както ти желаеш.

Търпението не е да седиш и да чакаш, а да предвиждаш. То е да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш деня. Обичащите са търпеливи и знаят, че на луната й трябва време, за да стане пълна.

Макар и отделните части да се променят, цялото винаги си остава едно и също. На мястото на всеки крадец, който напусне този свят, идва друг. На мястото на всеки добър човек идва друг такъв. По този начин не само че нищо не остава едно и също, но и нищо никога не се променя.

Безсмислено е да се опитваш да разбереш накъде води пътя. Мисли само за първата крачка; останалото ще си дойде.

Миналото е тълкувание. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи през времето сякаш то е права линия, преминавайки от минало към бъдеще. Вместо това времето се движи посредством и вътре в нас, в безкрайна спирала. Вечността не означава безкрайно време, а просто безвремие. Ако искаш да изпиташ вечно озарение, изхвърли миналото и бъдещето от ума си и се задръж в сегашния момент.

Можеш да познаеш Бог чрез всяко едно нещо във вселената, защото Бог не е прикован в джамия, синагога или църква. Но ако все пак искаш да узнаеш къде точно се крие, може да го намериш само на едно място: в сърцето на истински обичащия човек.

Любовта е пътуване. Всички пътници, независимо дали го искат или не, се променят. Никой не е способен да навлезе в любовта и да си остане същия.

Когато всеки се опитва да бъде нещо, ти бъди нищо. Слей се с празнотата. Човек трябва да бъде като гърне. Така както гърнето е придържано от празнотата в него, човек е придържан от осъзнатостта за своята нищожност.

За да се доближим до Истината и Вярното, ни е необходимо красиво и меко сърце. Всеки човек в даден етап от живота си се научава да бъде по-мек. При някои това става случайно, при други е породено от болест, при трети – от загуба на близък, при четвърти – от загуба на имущество… Всички се изправяме пред подобни ситуации и можем или да видим доброто в тях и да отворим сърцето си, или, за жалост, да видим поредния повод да го затворим завинаги.

Миналото е мъгла, паднала върху нашия ум. Бъдещето? Просто един сън. Нито можем да познаем бъдещето, нито можем да променим миналото.

Източник: spiralata.net
Изображения: en.wikipedia.org, amazon.com