Едно от бедствията на съвременността е глобалната пошлост, излъчвана в ефир | Григорий ПОМЕРАНЦ

„Култура, не намерила опора във вечността, се сгромолясва под напора времето.”

Думи за невежеството на големия руски философ, културолог, писател и участник във Великата Отечествена война.

(1918 ~ 2013)

Един от проблемите, които не могат да бъдат решени с прецизни ракети – милиардите невежи, недорасли, недоучени, недоразвити...

Примитивните народи са умеели да възпитават своите момчета и момичета. Простата култура влизала в главите им, и във всяка глава имало необходимите елементи на етиката и религията, а не само техническа информация.

Културата била духовна и нравствена цел.

В естествен пример на тая цялост се превръщали майката и бащата. Днес всичко това е банкрутирало.

Тийнейджърът, овладял компютрите, счита себе си за по-умен от чичото, който пише на ръка.

Светът се променя, на всеки 5 години той е съвсем друг, и всичко старо се сблъсква с кораба на съвременността.

Роят се милиарди хора, за които светините, опазени от неграмотните пастири не струват пукната пара.

Защо им е на младите да четат за Княз Мишкин? Със съдбата на Другия, все едно – те няма да се нагърбят…

Едно от бедствията на съвременността е глобалната пошлост, излъчвана в ефир. Възниква илюзията, че глобализмът и пошлостта са синоними. И тъкмо затова глобализмът предизвиква яростна съпротива. Не само етническа. Не само изповедална…

Една от особеностите на великите културни светове е способността им на исторически обрат, преходът от разширения навън ръст към вътрешен ръст, от хипнозата на центробежните процеси до съзерцанието на духовния център и покаянието за отричането си от него…

Лидери ще станат страните, които по-добре от другите съумеят да създадат нов стил на живот, да включат паузата на съзерцанието в обичайните дела, да се избавят от трескавата дейност, от „блудството на труда, което е в кръвта ни” (Осип Манделщам).

Пионери могат да станат и големи, и малки страни, и силни, и слаби. Ние не знаем, кой ще успее занапред. Но всички трябва да опитаме.

Решаваща ще стане не икономиката, а педагогиката, започвайки от детската градина. Децата схващат новото толкова по-бързо от възрастните.

Спомням си думите на едно 4-годишно момиченце: „Мамо, не ми говори високо, от това дърветата изсъхват…”

От най-ранно детство можем да възпитаваме в разбирането на радостта, която дава съзерцанието. И това подготвя хората за преоценка на ценностите, за прехода от инерцията на неограниченото разширение на техническия свят към цивилизацията на съзерцанието, духовния ръст и равновесието с природата.

Ако просто призовем хората да ограничат своите потребности, нищо друго няма да получим, освен раздор. Иван ще „кимне” на Петър, Европа на Америка, Азия на Европа.

Промяната може да се случи единствено с откриването на ценността на съзерцанието в делата, в диалога, в дискусиите, в развитието на мисълта.

Училището не може да избяга от днешния ден, не може да не подготвя програмисти, юристи, мениджъри. Но днешният ден е скоротечен, и течението го отнася към смъртта.

Думата „кала” е омоним и на санскрит има две значения – време и смърт. Култура, не намерила опора във вечността, се сгромолясва под напора времето.

Училищата могат и са длъжни да учат на паузата на съзерцанието – чрез изкуството, литературата.

Източник: kefline.ru
Снимка: pomeranz-mirkina.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност