Умните хора общуват по-рядко и имат по-малко приятели

Навярно сте чували следното: хората, с които избираме да сме близки, са най-ярко доказателство за това, какви сме ние всъщност. Характерът на нашите приятели дава ценна информация за личността ни.

(The Conversation, c.1935, by Arnold Borisowich Lakhovsky)

Изследване на еволюционните психолозите Сатоша Каназава от Лондонско училище по икономика и политически науки и Норман Ли от Сингапурския университет по мениджмънт, показва че между равнището на интелекта и количеството приятели съществува интересна взаимовръзка. А именно – умните хора предпочитат да общуват по-рядко – дори с приятелите си. Изследването на психолозите се основава на голямо национално допитване относно факторите, които влияят върху щастието на хората. В него са участвали 15000 души на възраст от 18 до 28 години.

Различен мироглед

На пръв поглед изследването не утвърждава, че умните хора са асоциални или неспособни да се адаптират в социума. По-скоро на тях им е сложно да контактуват с други хора за това, защото самите те виждат света по съвсем различен начин. Умните хора гледат по-дълбоко на обичайни неща, които останалите дори не забелязват. Те обожават четенето. А това не е групово хоби.

Различен интелект

Още един важен аспект в подкрепа на теорията, че умните хора имат по-малко приятели. Доктор Робърт Щенберг от Университета Корнел (Итака, Ню Йорк), експерт по отношения и интелект, споделя: „В психологията не съществува дума като „много умен”. Смятам, че трябва да различаваме аналитичния интелект (IQ), креативния интелект и практическия интелект (в най-общ смисъл). Подчертавам, че високият IQ съвсем не гарантира наличието на други форми на интелект. Нашата система за училищно образование изобщо не способства за това, децата с висок IQ да развиват своя практически и творчески потенциал.

Теорията за щастието в саваната ("The savanna theory of happiness")

Този термин, познат още като "принципът на саваната" ("Savanna principle"), е въведен от Каназава и Ли през 2004 г. Теорията изказва принципа, че човешкото поведение остава до някаква степен сходно с това на предците спрямо околната среда от началото на рода Homo. Според теорията въпросните сходства в поведението могат да доведат до проблеми в модерната (индустриална или постиндустриална) среда.

Нашите предци живеели на принципа – ако не даваш своя дан за оцеляването на цялата група, то ти си напълно безполезен. Отношенията според тях нямали никакво значение, ако не били пряко свързани с храната, безопасността или продължаването на  рода.

Анализът на допитването показал, че хората, които живеят в по-гъсто населени райони, са изказали по-ниска удовлетвореност от живота си като цяло. От друга страна обаче се оказало, че колкото повече социални взаимоотношения с близки приятели има един човек, толкова повече се определя като щастлив.

При умните хора всичко е по-различно

"По-интелигентните индивиди всъщност са по-малко удовлетворени от живота, ако общуват със своите приятели по-често", заключават психолозите.

Хората с висок IQ не само не харесват да живеят в гъсто населени места, но и предпочитат да общуват по-малко с приятелите си. Само така се чувстват удовлетворени и щастливи.

По материал на: iheartintelligence.com
Източник: Море смысла
Картина: commons.wikimedia.org