Нравствеността на един народ зависи от отношението към жената ~ Вилхелм фон ХУМБОЛТ

Видният пруски политик, педагог и езиковед Вилхелм фон Хумболт принадлежи на поколението, преживяло краха на абсолютната монархия под влияние на Великата френска революция, благодарение на която се ражда обновена Европа. Изцяло възпитани в духа на либерализма на Русо и съвременните идеи на филантропизма, двамата братя - Вилхелм и Александър, прегръщат идеите на Немското просвещение, стават част от Ваймарския политически елит и поддържат тесни приятелски връзки с поети и писатели като Шилер и Гьоте. По време и непосредствено след войните срещу Наполеон, Хумболт става член на пруското правителство. Като министър на образованието, в съгласие с идеите на швейцарския педагог Йохан Песталоци, Хумболт прокарва цялостна реформа в сферата на средното и висшето образование. Основава Берлинския университет, който днес носи неговото име. Разочарован от репресивната и консервативна политика на правителството, през 1819 г. Хумболт напуска политическата сцена и се отдава изцяло на науката.

Хумболт е сред първите учени, които обосновават идеята, че езикът отразява културата и характера на говорещите го индивиди и че към изучаването на езиците следва да се подхожда от историческа и антропологична гледна точка. Най-известният му труд е „За различната структура на езиците и влиянието й върху духовното развитие на човечеството", издаден посмъртно през 1836 г.

(Мария Китова, "Мисъл и слово" през епохата на Просвещението)

Wilhelm von Humboldt (1767 ~ 1835by Johann Josef Schmeller, 1826, Goethe Nationalmuseum

Нравствеността е възникнала едновременно с порока.

Природата привлича към себе си и носи въодушевление единствено за това, защото е естествена.

Свободата увеличава силата, а силата винаги води до известно великодушие. Принудата потушава силата и води до различни користни желания и долнопробни хитрини.

Истинската радост идва от активността на мозъка и усилието на тялото – тези две неща винаги вървят ръка за ръка.

Нравствеността на един народ зависи от отношението към жената.

Истински сериозният стремеж към всяка цел е половината от успеха в достигането й.

Идеята е единственото, което никога не умира.

За човекът няма нищо по-интересно на този свят от хората.

Най-първото и най-главното в живота - да се стараеше да владееш самия себе си.

В същността си жените са по-близко до идеала за човек от мъжете.

Както философията търси основата на нещата, а изкуството - идеала за красота, така историята се стреми да даде картина за човешките съдби правдиво, пълно и ясно.

Несъмнено най-важно е как човек приема съдбата, независимо каква е тя всъщност.

Знанието винаги предшества предположението.

Умствените занятия оказват на човек благотворното влияние, което слънцето оказва на природата; те разсейват мрачното настроение, постепенно облекчават, стоплят, повдигат духа.

Изображение: Wikimedia Commons

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност