„Човек е създаден, за да бъде чувстващ. Това е нашата природа. Чувствата и емоциите, не бива да се управляват. Те трябва да се преживяват и осъзнават.”
(Illustration ~ Sonja Stangl)
Пълният контрол над емоциите, е мечта на много от нас. Стоически да понасяме ударите на съдбата, без да показваме каква душевна мъка изпитваме. Да бъдем непобедими самураи с непроницаеми лица. Това е красива картинка, но цената на безчувствието е висока – това е половин живот, осакатен. За това пише психологът Юлия Базылева.
Сякаш изчезват уханията и звуците. Имало ги е преди, а сега ги няма. Да живееш - можеш, но все нещо не ти достига. Сякаш някаква съкровена част от личността ти си е отишла без следа.
Решението да не чувстваме се ражда в различна възраст. По-често в детството. Да спре да чувства, да застине в едно състояние, за детето често е единствената възможност да оцелее. За да не обезумее от преживените болка и ужас, то избира безопасността на липсата на чувства. Често този датчик остава включен за цял живот.
Пораствайки, човек изобщо не може да изпита удовлетворение, нищо не го изпълва и засища. Той постоянно е в търсене на нещо. Веднъж разбирайки какво търси, без да е в състояние да открие изгубената частица от себе си, той започва да събира зрънцата на умението да се радва, да изпитва удоволствие от това, което наистина желае.
Решението да заглуши чувствата и да стаи всичките си преживявания, е начин, по който той обикновено живее и в по-зряла възраст – като реакция да преживее болките, загубите, разочарованията. „Аз повече никога… няма да обичам, никого няма да допусна отново в живота си, няма да се доверявам, няма да бъда такъв идиот…”
И започва един живот в скафандър, в бронята на собствените си защити, без позволение да се изпитва каквото и да е чувство. С огромна вътрешна пустота.
Да живееш е голям риск. Да живееш, чувствайки, означава да живееш с оголен нерв. Ние се боим от чувствата. Те ни правят уязвими. Да разкриеш чувствата си, означава да си крайно уязвим.
Често се случва така, че не е по силите на хората дори да чуят собствените си тревоги. Струва им се, че всичко е нормално, просто имат нужда да се наспят и хапнат, а собствените си тревожни мисли и чувства няма защо да слушат. И затова и нищо не предприемат, за да променят дадена ситуация.
Нашите емоции са не само реакции на психиката, но и реакции на телата. Всяка емоция е съпроводена от определено усещане в организма. Тялото на човека се включва сериозно в преживяването на всяка емоция. Така човешкият ум дава физическо проявление на чувствата, наричайки го гняв, любов, скука. Заглушавайки психиката, ние принуждаваме тялото си да умира. Появилият се блокаж в тялото създава психосоматичен симптом.
Ако човек не може да си позволи да преживее емоциите с помощта на психиката, ще му се наложи да ги изживее с помощта на тялото, погубвайки здравето си.
Всички психосоматични симптоми са потискане, непозволени и непреживени емоции. Многократно повторени, те формират психосоматични заболявания.
Случва се така, че психологическата защита от емоции е толкова велика, че човек дори не дава възможност на тялото си да боледува – да се заметат някак неизживените чувства. И тогава, като в кипящ котел, чийто похлупак е пристегнат с болтове, настъпва взрив.
Инсулти, инфаркти, неразкрити до момента онкологични заболявания в последен стадий, болести и ситуации, които настъпват внезапно, покосяват често и млади хора, и предизвикват истински шок.
Цената на безчувствието се превръща в живот.
А човек е създаден, за да бъде чувстващ. Това е нашата природа. чувствата и емоциите, не бива да се управляват. Те трябва да се преживяват и осъзнават. И за да бъдете спокойни, нужно е да изживеете всичките емоции, които сте си забранявали дълги години. Майсторът на бойни изкуства чувства болката, изпитвайки страх, както всички нормални хора. Просто не прави от това трагедии.
Съвременният човек трябва да се върне към чувствата и да се научи да не прави от тях трагедии. Докато чувстваме, сме живи.
Източник: more.club
Изображения: Pinterest