Безнравствеността се е превърнала в евтина стока, която всеки излага на показ | Хосе Ортега-и-Гасет

За липсата на морал и заплахата да си различен, споделено от големия испански философ, есеист и социолог в есето му „Бунтът на масите”

Характерното на момента е, че обикновеният човек, като знае, че е обикновен, се осмелява да утвърждава правото на обикновеност и да го налага навсякъде. Както се казва в Северна Америка, да си различен е неприлично. Масата премазва всичко, което е различно, знаменито, индивидуално, квалифицирано и отбрано. Онзи, който не е като всички, рискува да бъде унищожен. А е ясно, че това „всички”, не е „всички”. Обикновено в миналото под „всички” се разбираше сложното единство от маса и отличаващи се, специални малцинства. Сега всички е само масата. Това е ужасното явление на нашето време, описано, без да прикривам бруталния му външен вид.

Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал. Не искам да кажа, че човекът – маса захвърля старомодния морал и обръща поглед към друг, покълващ морал, а че изгражда своето съществуване върху стремежа да живее, без да се подчинява на никакъв морал. Не вярвайте нито дума на младите, когато говорят за „новия морал”. Категорично отхвърлям възможността днес в някое кътче от континента да съществува група, която да изразява нов ethos, който да наподобява морал. Да се говори за „новия морал”, означава да се проповядва безнравственост и да се търси най-удобното средство да се вършат беззакония.

Поради тази причина би било твърде наивно от наша страна да кажем в лицето на днешния човек, че му липсва морал. Обвинението ще го направи безгрижен или дори ще го поласкае. Безнравствеността се е превърнала в евтина стока, която всеки излага на показ.

Ако оставим настрана групите, които са остатъци от миналото – християни, „идеалисти”, стари либерали и т.н. – сред всички онези, които представляват съвременната епоха, няма да открием нито един, чието отношение към живота да не се свежда до убеждението, че има всички права и никакво задължение. В действие или бездействие, било под маската на реакционер или революционер, в края на краищата това е човек, незнаещ никакво задължение и със самочувствието на личност с неограничени права.

Каквото и семе да бъде засято в почвата на такава душевност, плодът, който ще се роди, ще бъде един и същ и ще се превърне в претекст за неподчинение… Ако се представя за реакционер и антилиберал, то ще е, за да твърди, че спасението на родината, на държавата, дава право да бъдат разрушени всички останали норми и ближният да бъде потискан, особено ако той е възвишена личност.

Но същото е и с революционера: привидната му любов към работника, бедняка и социалната справедливост е маскарад и средство да отхвърли от себе си задължения като учтивост, лоялност и най-вече – уважението към по-висшия. Познавам не един човек, постъпил в редиците на една или друга работническа партия само и само да си извоюва правото да не зачита интелигентността и да не се церемони с нея. Що се отнася до останалите диктатури, много добре знаем как те величаят човека-маса.

С пълната липса на отговорност донякъде се обяснява едно колкото смешно, толкова и скандално съвременно явление: създаването на платформа на „младежта”. Това може би е най-гротескната черта на нашето време. Смешно е, че хората се пишат за „млади”, защото знаят, че младият има повече права, отколкото задължения и може да отлага безсрочно изпълнението на тези задължения. Младият винаги мисли, че е освободен от дълга да върши или вече да е извършил подвизи. Винаги живее на кредит. Това е в природата на човека. Нещо като фалшиво право, изпълнено с ирония и нежност, което не-младите признават на младежите. Но изумително е, че това право днес се приема за действително само и само възрастните да си припишат заслугата, че вече са извършили нещо.

Колкото и невярно да ни се струва, младежта е превърната в chantage (шантаж, изнудване). В действителност живеем във време на всеобщ chantage, който се проявява в две взаимно допълващи се форми: шантажът на насилието и шантажът на хумора. И в двата случая целта е една и съща: низшият, обикновеният човек, да се чувства освободен от задължението да се подчинява.

Ето защо е безсмислено да придаваме благороден характер на настоящата криза, представяйки я като конфликт между два морала или две цивилизации: едната западаща, а другата – в сиянието на своята зора. Човекът-маса просто е лишен от морал, който всъщност е чувство за подчинение, съзнание за дълг. Но може би е грешка да се каже „просто”. Въпросът не е само в това, че този вид съзнание е лишено от морал. Нека да не опростяваме толкова нещата. Така, без причина, не можем да бъдем лишени от морал. Думата, наречена аморалност е нещо, което не съществува.

Ако не искаме да се подчиняваме на никаква норма, то velis nolis (искаш не искаш – лат.) ние трябва да се подчиняваме на нормата да отхвърляме всякакъв морал: това не е аморално, а безнравствено. Това е отрицателен морал, който запазва формата на другия, но вече лишен от съдържание.

Как се е стигнало до убеждението, че животът е аморален? Несъмнено поради факта, че цялата ни култура и съвременна цивилизация ни дават доказателство за това. Днес Европа изживява тежките последствия от духовното си поведение. Тя безрезервно се беше отдала на чудесна култура, но без корени.

Хосе Ортега-и-Гасет
От „Бунтът на масите”, УИ „Св. Кл. Охридски”, 1993 г. (Габриела Николова, превод от испански)

Снимка: elnacional.cat

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност