Здравият човек първо съблюдава личните си интереси ~ Албърт ЕЛИС

„Здравите хора поемат значителна част от отговорността за своите емоционални проблеми, а не обвиняват другите.“

Албърт Елис (1913 ~ 2007) започва практиката си на психолог като ученик на Карен Хорни и привърженик на психоанализата. Но изпитва траен интерес и към Алфред Адлер. По-късно създава своя собствена система на рационално-емоционална поведенческа терапия и въпреки съпротивата на всички други терапевти, постига такъв успех, че днес е признат за бащата на когнитивно-поведенческата терапия.

Като психолог и терапевт, той се опитва да помага на много хора да усъвършенстват себе си и разработва основните критерии за психично здраве и най-вредните убеждения, които могат да го възпрепятстват.

Собствените интереси

Разумните и емоционалните хора обикновено първо съблюдават личните си интереси и ги поставят поне малко над интересите над другите хора. Случва се да се жертват в някаква степен за скъпите си хора, но никога не си позволяват да се превърнат в инструмент за задоволяване на желанията и интересите на другите, независимо от степента на близост.

Социален интерес

Социалният интерес е рационален и обикновено се преплита с личния интерес, тъй като повечето хора прекарват живота и времето си в социалните групи, в обществото. Ако нямате морал, ако не зачитате правата на другите и не съдействате за социалното оцеляване, едва ли ще можете да си създатете свят, в кото да живеете удобно и щастливо.

Самоуправление

Здравите хора са склонни да поемат отговорност за собствения си живот и в същото време умеят да си сътрудничат с другите. Те не вършат работата на другите, не изискват помощ и подкрепа за нещата, с които сами трябва да се справят, колкото и да е примамващо.

Висока толерантност към разочарование

Рационалните хора признават на себе си и на другите правото да грешат. Дори и да не харесват собственото си поведение или това на другите хора, те не са склонни да осъждат и не търпят единствено непоносимите и неприемливи действия.

Гъвкавост

Здравите и зрелите хора имат гъвкаво мислене, имат желание за развитие и промяна, не са фанатични и плуралистични в своите възгледи. Те не установяват строги и неизменни правила за себе си или за другите.

Приемане на чувството за несигурност

Здравите мъже и жени са склонни да признаят и приемат факта, че живеем в свят на вероятности и случайности, в който няма и никога няма да има абсолютна сигурност. Те осъзнават, че животът в такъв неопределен свят на вероятностите очарова и вълнува, вместо да ужасява. Те обичат порядъка, но нямат нужда непременно да знаят какво ще им донесе бъдещето и какво ще се случва занапред.

Отдаване на творчески занимания

Повечето хора се чувстват по-здрави и по-щастливи, когато са абсолютно погълнати от нещо извън тях и имат поне един любим творчески интерес или занимание, което смятат за толкова важно, че организират около него значителна част от живота си.

Научно мислене

По-малко тревожните индивиди са склонни да имат по-обективно, по-реалстично и научно мислене. Те могат да чувстват дълбоко и да действат съгласно чувствата си, тъй като са в състояние да регулират емоциите и действията си, да ги осъзнават и да разбират последствията от тях. По този начин с лекота могат да си поставят и достигат краткосрочни и дългосрочни цели.

Любовта към себе си

Здравите хора обикновено са щастливи, че са живи и приемат себе си напълно, тъй като могат пълноценно да се насладят на приключението, наречено живот. Те не оценяват вътрешната си стойност според външните постижения или според това, което другите мислят за тях.

Рискове

Емоционално здравите хора са склонни да поемат рискове и да се опитат да направят онова, което желаят, дори ако вероятността за неуспех е висока. Те са смели, но не безразсъдни.

Отложено удоволствие

Добре приспособените хора обикновено се стремят към удоволствията на настоящия момент и към тези радости на живота, които бъдещето обещава. Но те рядко си затварят очите за бъдещите загуби в името на моменти наслаждения. Те са хедонистични, тоест стремят се към щастие и избягват болката, но знаят, че имат някакъв живот пред себе си и следователно не могат да мислят само за днешния ден, а и за утрешния и не си позволяват минутите на удоволствие да ги владеят.

Антиутопизъм

Здравите хора приемат факта, че утопията е недостижима и никога няма да успеят да получат всичко, което искат, нито пък ще могат да се отърват от всичко, което им причинява болка. Те не се опитват да се борят за нереално пълно щастие, съвършенство и радост или за пълното отсъствие на безпокойство, тъга, гняв и трудни изживявания.

Отговорност за емоционалните проблеми

Здравите хора поемат значителна част от отговорността за своите емоционални проблеми, а не обвиняват другите, не се оправдават с околните или социалните условия за собствените си разрушителни мисли, чувства и действия.

През годините, когато работи като терапевт Албърт Елис забелязва  12 ирационални вярвания, които много хора притежават. Тези ирацонални убеждения изкривяват действителността, абсолютно нелогични са, пречат на хората да постигат целите си, водят до нездравословни емоции и често пъти до самоунищожително поведение:

Идеята, че е крайно необходимо зрялото човешко същество да бъде обичано или одобрено от почти всеки значим друг в своята общност.

Идеята, че човек трябва да бъде напълно компетентен, адекватен и реализиран във всички възможни аспекти, за да се счита за ценен.

Идеята, че някои хора са лоши, нечестиви или низки, и че те трябва да бъдат сериозно обвинявани и наказани за злодеянието си.

Идеята, че е ужасно и катастрофално, когато нещата не стоят по този начин, по който на някой му се иска да стоят.

Идеята, че човешкото нещастие е причинено отвън и че хората имат малка или никаква способност да контролират своите скърби и смущения.

Идеята, че ако нещо е или може да бъде опасно или страховито, то трябва да бъдем ужасно загрижени за него и да продължим да дълбаем във възможността то да се случи.

Идеята, че е по-лесно да избягваме, отколкото да се сблъскаме с някои житейски трудности и лични отговорности.

Идеята, че човек трябва да бъде зависим от другите и се нуждае от някой по-силен, на когото да разчита.

Идеята, че миналото на някого е много важен определящ фактор за сегашното му поведение и че нещо, което някога е повлиявало силно живота му, то би трябвало безкрайно да оказва подобен ефект.

Идеята, че винаги съществува правилно, точно и перфектно решение на човешките проблеми и че е катастрофално, ако това перфектно решение не бъде намерено.

Идеята, че можем да дадем на хората (включително и на себе си) глобална оценка като човешки същества и че общата им ценност зависи от доброто им представяне.

Снимка: hpsychology.wikia.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност