„Угризението на съвестта е цена, която можете да си позволите да платите, за да останете верни на себе си.“
Най-важното в живота е да намерим баланс. Датчанката Илсе Санд се занимава с консултиране на високо чувствителни хора като пастор, а също и като психотерапевт. Работата й като пастор в продължение на 11 години, я заинтригува и насочва към това да помага на хората на едно по-дълбоко ниво, поради което получава образование в областта на психологията. Днес е автор на книги за самопомощ, терапевт и лектор. Най-известната й книга е „Високо чувствителните хора в един безчувствен свят: как да бъдем щастливи“.
Скръбта е начинът да се излекува раната. Но у всеки от нас го има вроденото желание да избегнем болката. Ето защо изграждаме най-различни стратегии за самозащита, които без значение дали осъзнаваме или не, ни пречат да се приближим до епицентъра на болката и по този начин ни възпират да я почувстваме докрай, да я осъзнаем и да се слеем с нея. Различните стратегии за самозащита се състезават една с друга. Най-важните от тях са тези, които ни карат да страним от външния свят, прикрити под гняв или раздразнение.
Ако искаме да живеем пълноценно – и в тъгата, и в радостта, нужно е да се научим да пускаме. Трябва да можем да кажем сбогом на хората и нещата, към които сме привързани, за да приемем новото, което стои пред нас и ни чака. Много е важно да намерим силата да изоставим старите привички и да развием нови стратегии. Животът е движение.
Животът е махало, люлеещо се между скръбта и възхищението.
Високите стандарти оказват отрицателно въздействие върху самочувствието, защото ви карат да се разочаровате непрекъснато. Изтощавате се, защото имате твърде високи изисквания към себе си.
Ако решите да си играете на съвършенство, тогава никак няма да ви е лесно да изградите близка връзка с когото и да било, тъй като истинската интимност предполага пълна искреност във всички ситуации.
Ако носим у себе си скръб, мъка или болка, която не осъзнаваме, тогава загрижеността ни към другите може да бъде двусмислена. Грижата ще събуди „забравената“ болка, тя ще се надигне и ще намери изход под формата на дълбока печал.
Да бъдеш себе си означава да се отървеш от самоконтрола и да се научиш да се движиш спокойно в потока на живота.
Ако прекалено ограничавате собствените си чувства, ще направите живота си безрадостен. Ако затваряте очите си за всяка ситуация, в която попадате, ще престанете да можете да я управлявате и ще загубите контрол над целия си живот.
Някои хора се страхуват, че ако спрат да се въздържат от чувствата си и им позволят да се излеят в цялата си пълнота, ще се изложат. Но няма нищо опасно в това да признаете желанията и фантазиите си. Колкото по-ясно заявиш желанията и чувствата си, толкова по-малко вероятно е да загубиш власт над себе си и да направиш нещо наистина лошо или срамно.
Ако желаете наистина да живеете пълноценно и да се усещате живи, трябва да спрете да демонстрирате достойнствата си, като например коректност, интелигентност или пък доброта – всички тези, с които обичаме да се хвалим пред другите. Важното е да имате кураж и да се научите да съществувате, без непременно да се опитвате да бъдете някой. „Аз съм този, който съм“ – тази настройка е добра отправна точка, която ни дава стимул да изследваме собствените си чувства, желания и стремежи, така че в крайна сметка да познаем наистина себе си.
Всеки, който е претърпял загуба, но се е престорил, че не е, психологически е претърпял загуба. Това е ситуация на потискана загуба. Ако откаже да я признае, страхът от нови загуби ще се увеличи.
Изключително важно е да скърбим и да си даваме време за траур. За жалост, съвременните хора не придават специално значение на тази важна нужда.
Сближаването със себе си означава сближаване с всички духовни страдания, които сме преживели, включително любовта и омразата. Ако се отдръпнем от тези чувства, които сме изпитвали в детството си или пък сега, тогава най-вероятно ще потиснем способността да даваме и приемаме съчувствие.
Гневът е мощно чувство, защото ни принуждава да се борим. Преди се смяташе, че можем да се отървем от него, като го пуснем на воля. Това означава, че ако сте много ядосани, имате нужда от здрава боксова круша. Това погрешно мнение се споделя от някои психотерапевти, независимо от факта, че агресивните жестове не само подхранват гнева, но и го укрепват. Много по-полезно е просто да разкажете на някого за преживяването си или да направите някои упражнения за отпускане.
Един от начините да избегнем искрените любящи взаимоотношения е непрекъснато да се взираме в летящия гълъб в небето, който никога не ще стигнем.
Да се чувстваш обичан означава да се чувстваш приет такъв, какъвто си. Способността да обичаш е специалната способност да виждаш, разбираш и приемаш както себе си, така и избраника си.
Всъщност изграждането на взаимоотношения означава да покажем на някого истинското си лице.
Свръхчувствителните хора са по-податливи на сериозни разговори. Ако разговорът засяга повърхностни теми, скоро ще загубят интерес към него.
Според Юнг, интровертът е човек, който се интересува повече от своя вътрешен свят отколкото от обкръжаващата го действителност. Но той не ограничава интересите си до собствените си мисли и преживявания, а включва духовния живот и на другите. Ако сте интроверт, разговорите за нещо материлно и повърхностно ще ви нагнетят.
Отговорността е добро качество, но не е полезна във всички ситуации. Основната причина, която не ви позволява да останете безразлични е, че преживяванията на другите хора ви засягат много, поради което ставате нервни. От друга страна, поемането на отговорност за целия свят е безсмислено. Като поемате отговорност за някой, го лишавате от възможността той да я поеме и никога няма да се научи да отговаря за собствените си действия.
Много неща зависят от въпросите, които си задавате. Когато се питате: „Какво не е наред с мен? Защо не успях?“ прекалено се съсредоточавате върху собствените си недостатъци. Ако, напротив, се опитате да си кажете: „Имам късмет, че не изгубих всичко“, ставате по-силни.
Психотерапевтът Бент Фалк нарича вината „екзистенциален данък“. Представете си, например, че сте наскърбили баба си и, противно на настояването й, сте си избрали съвсем различна професия, от тази, която тя е искала. Разбира се, можете безкрайно да се извинявате, да се обосновавате, да се оправдавате, но по-добре е да си кажете, че угризението на съвестта е цена, която можете да си позволите да платите, за да останете верни на себе си. Тази вярност си заслужава.
Ако не обичате конфликтите, на пръв поглед изглежда, че е по-добре да си затворите очите и да се преструвате, че нищо не се е случило. Но това е лоша идея. Ако постоянно се страхувате да казвате, че не сте доволни, има вероятност след известно време взаимоотношенията ви да станат безсмислени и да не носят нищо друго освен тревога.
Самочувствието е доверие в това, което умеете и правите. Самочувствието е чувство за вътрешна вяра в собствената значимост. Рядко има хора с високо самочувствие, които да не са самоуверени. Тези, които имат чувство за достойнство, си търсят в живота такива задачи, които след като решат, могат да укрепят вярата в собствените си сили и успех.
Научете се да изразявате собствените си желания, дори и в случаите, когато знаете,че събеседникът ви не иска или не може да ги удовлетвори. Да се освободите от гняв и злост, да възстановите спокойствието и да поддържате добри взаимоотношения с другия не е толкова трудно – достатъчно е да разбирате собствените си желания и нужди още от самото начало, като по този начин признавате зависимостта си от другите хора.
Свалете маската си, въпреки страха, че всички ще избягат с писъци веднага щом разберат кой сте наистина... Страхувате се да се покажате в цялат си светлина и да се изложите, но рискувайте и проверете какво ще стане! Може би не всички ще се разбягат. Вероятно някои дори още повече ще ви харесат. Освободете се от вътрешните ограничения и станете това, което наистина мислите, престанете да задоволявате прищевките на другите и ще започнете да придобивате нови, по-позитивни впечатления от новия си жизнен опит.
Източник: knigikratko.ru
Снимка: highlysensitive-hsp.com