За хората, удоволствието има много дълбок смисъл ~ Пол БЛУМ

„Вкусната храна, изисканото вино и страхотният секс, въпреки че несъмнено са приятни, са само кратка и тривиална наслада.“

Пол Блум е роден на 24 декември 1963 г. и е канадско-американски психолог. Той е професор по психология и когнитивна наука в университета „Йейл“. Изследванията му имат за цел да разберат как децата и възрастните разбират физическия и обществения свят, със специален акцент върху езика, морала, религията, фантастиката и изкуството. Автор е на няколко книги, а тази, на която обръщаме внимание е „Механизмите на удоволствието. Защо харесваме нещата, които харесваме“, изд. Инфодар.

От еволюционна гледна точка удоволствието е моркова, които ни води към репродуктивно полезни дейности. Ако не харесвахме храната, нямаше да ядем; ако не харесвахме секса, нямаше да се размножаваме.

Но удоволствието отива далеч отвъд нуждата ни за оцеляване. Въпреки че споделяме тези две първични биологични функции с животните, ние ги интерпретираме по различен начин. Ние сме единственият вид, който се влияе от познанието си за храната: Откъде е дошла? От какво е направена? Как е добита? Сексът за нас е не само въпрос на възпроизвеждане, но и интимна физическа връзка между двама души, предназначена да осигури взаимно удовлетворение. Удоволствието има по-дълбоко значение за хората.

Това, което ни харесва, не зависи само от нашите сетива, но и от нашите убеждения. Например, ако сте убедени, че виното, което пиете, е скъпо, ще се насладите повече. Или ако откриете, че вашето любимо ястие всъщност е приготвено от някой, когото не харесвате, то вероятно няма да ви е толкова вкусно. Що се отнася до изкуството, ние се интересуваме от неговия произход: кой е художникът? каква е историята зад произведението? какво мислят другите за това? Ето защо за някои хора е толкова важно да притежават оригинала, а не просто копие.

Историята за Херман Гьоринг е перфектен пример: Гьоринг, освен че е нацистки офицер и чудовищен човек, също е и голям ценител на изкуството. По време на Втората световна война той успява да получи чрез изнудване, кражба и незаконна покупка над сто ценни картини. Любимото му и най-скъпо произведение на изкуството е оригиналът "Jesus and the the Adultress" на Йоханес Вермеер, което Гьоринг купува от холандския художник Хан ван Мейгрен. След войната, когато Гьоринг е в затвора и чака екзекуцията си, тайната му частна колекция била открита и ван Мейгрен арестуван за измама. Шест седмици след присъдата му, колекционерът признава, че произведението, което е продал на Гьоринг, не е оригинал, а само копие, което фон Мейгрен е нарисувал. Когато нацисткият офицер бива информиран, че любимата му живопис е всъщност фалшификация, според неговия биограф: "изглеждаше, че за пръв път е открил, че в света има зло". Това може да е спорен пример, но показва, че удоволствието, което извличаме от изкуството, често зависи от създателя му и че ако нашата убеденост за произхода му се окаже невярна, радостта ни отслабва.

И обратното, осъзнаването, че някое от нашите притежания е по-ценно, отколкото си мислим, увеличава удовлетворението ни и ни прави по-щастливи.

Същият механизъм важи и за обектите със сантиментална стойност. Например имам няколко "шедьоври", създадени от синовете ми, когато бяха деца. Никой няма да ми плати половин пени за тях, но за мен те са безценни и загубата им значително ще ме разстрои.

Според есенциализма, най-важното не е обектът, който се възприема от нашите сетива, а това, което се крие под основните му свойства, това, което вярваме, че е. Това има голямо влияние върху нашето усещане за удоволствие. Тази скрита "същност" може да се отнася до историята на обекта, неговия създател, първия собственик, дори до човек, който го е използвал или е дошъл просто да го докосне.

В един от нашите експерименти в Университета в Йейл, попитахме хората колко ще платят за пуловер на Джордж Клуни. Както се оказа - доста. Тогава променихме правилата и им казахме, че преди пуловерът да стигне до тях, той ще бъде изпран. Стойността на офертите спадна с 30%. Никой не искаше изпрания пуловер. Сякаш малка част от Джордж Клуни е останала във влакната на този пуловер. Наистина очарователно! Още по-интересното е, че когато попитахме хората защо това е толкова важно, те не можаха да отговорят. Те не знаеха.

Във всяка част на света хората оценяват храната, музиката или изкуството - това е универсално. Но културата определя каква кухня или произведение на изкуството намираме вкусна или ценна и красива. Ето защо някои от нас харесват сьомга, докато други не могат да живеят без говежда пържола.

Откъдето идвам, високата цена на дадена стока автоматично увеличава размера на удоволствието от това, че я притежаваш. В западния свят знанието за твореца на произведението е много важно. Но на други места материалите или начинът на производство имат много по-голямо значение.

Погледнете съвременното изкуство - хората го възхваляват, идентифицират се с художника и ценят таланта, а това често се отразява на огромната пазарна стойност на някои съвременни произведения. Днес всичко може да бъде шедьовър: обикновен бял плат или неоправено легло. Но ако покажем това "произведение на изкуството" на някой, който е живял през Ренесанса, той ще ни се изсмее. Вкусовете, предпочитанията, дори културите се променят с течение на времето, но нашата нужда от удоволствие никога не спира.

Защо някои от нас се наслаждават на живопис, други обичат да са сред природата, докато трети прекарват часове в игра на видео игри? Никой не знае. Предполагам, че отговорът е, че хората просто са различни. Това е частично повлияно от културата, но нашата личност, възраст и житейски опит също играят жизненоважна роля. Някои от нашите вкусове са установени в ранна детска възраст - в края на 20-те години - не само защото това е времето, когато мозъкът ни е много възприемчив, но и защото използваме музиката, филмите и литературата, за да се свързваме с други хора, да се свързваме с определена социална група и да изградим собствената си идентичност – за да разберем кои сме. Сега съм на повече от петдесет години и има няколко млади групи, които смятам за приятни, но също така трябва да призная, че нищо не бие Пинк Флойд и Лед Цепелин, които слушам от тийнейджър.

Струва си да споменем, че хората разграничават "безопасните" праведни удоволствия от забранените. Да не говорим за по-малко очевидните източници на удоволствие, като болката, тъгата или страха.

Според една теория, ние като вид сме се развили, за да изследваме и да изпробваме нови неща. И мисля, че една от причините, поради които хората се радват на филми на ужасите, е, че ни позволяват да изпитаме силно опасни ситуации в безопасна атмосфера. Ние харесваме филмите за зомбита, не защото се подготвяме за инвазията на мъртвите (това е много малко вероятно събитие), а защото искаме да научим как да се справим с потенциалните трагедии, които могат да се случат по-късно в живота.

Има различни начини да се подготвите за най-лошото. Някои хора се радват на филми за смъртта и скръбта, други предпочитат сърдечни истории и има някои, които постоянно слушат депресиращи песни.

За някои от нас не е достатъчно заместващо преживяване и вместо да гледат боксов мач, те слагат ръкавиците и се качват на боксовия ринг. Или отиват една крачка напред и се заемат с по-болезнени и унизителни действия, като садомазохистични практики. Има един общ аспект на всички тези дейности: контрол. Хората, които решават да участват в тях, винаги са отговорни за ситуацията. Всеки садомазохистичен акт включва механизъм за безопасност, наречен "безопасна дума". Това е предварително съгласувана дума, позволяваща на човека, който изпитва болка, да спре взаимодействието, когато болката стане нетърпима. Изглежда, дори и най-неприятните неща в живота могат да станат приятни, докато са под наш контрол.

Има едно зрънце истина в общата хипотеза, че се наслаждаваме на музиката, която чуваме най-често. Това се нарича ефект на "простото излагане"/когато хората развиват предпочитание към нещата просто защото са изложени най-често на тях/. Единственият проблем е, че твърде познатото може да стане неприятно, когато свикнем с него и стане досадно. Като песен, която слушаме с удоволствие всеки път, когато я пуснат по радиото, започваме да я слушаме всеки ден, до момента в който ни втръсне и я намразим. Ако бях циничен, щях да кажа, че обратният завой е схема, която често важи за човешките взаимоотношения, но това не е така. Много по-често хората в щастливи бракове си въобразяват, че партньорите им изглеждат много по-добре, отколкото останалите хора мислят.

Има хора, които са неспособни да изпитват удоволствие. Например тези с клинична депресия. Те не виждат нищо пред себе си, нещата, които са им носили удоволствие, не ги радват повече, не им харесва нито храната, нито да правят секс. Но ако оставим депресията настрана, ние всички сме различни хора. Някои хора просто съвсем естествено са способни да изпитват повече удоволствие от други.

Но въпреки че въпросът за удоволствието силно ме интригува, не мисля, че това е причината за съществуването ни. Вкусната храна, изисканото вино и страхотният секс, въпреки че несъмнено са приятни, са само кратка и тривиална наслада. Истинската същност на живота е в смислените отношения с другите хора, като следваме нашите амбиции и стремеж да направим света по-добро място. Понякога дори за сметка на удоволствието.

Източник: newsmavens.com
Снимка: ted.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност