Човек не се стреми към щастие, това прави само англичанинът | Фридрих НИЦШЕ

Афоризмите на „стария психолог и мишелов, за когото всичко онова, което старателно притихва, трябва да прокънти оглушително.”

Безделието е началото на всички психологии. Какво? Нима психологията е порок?

И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае…

За да живееш в самота, трябва да си животно или бог – казва Аристотел. Липсва третият случай – трябва да бъдеш и двете – философ.

„Всяка истина е проста.“ – Не е ли това двойна лъжа?

Веднъж завинаги искам да не знам много. – Мъдростта слага граници и на познанието.

В истинската си природа човек най-добре си почива от своята предвзетост – от душевността си…

Какво? Човекът ли е божия грешка? Или бог е грешка на човека?

От военната школа на живота. – Онова, което не ме убива, ме прави по-силен.

Помогни си сам  тогава и друг ще ти помогне. Принцип на любовта към ближния.

Не се страхувай от действията си! Не ги изоставяй! – Угризенията на съвестта са порок.

Може ли едно магаре да бъде трагично? Да пропаднеш в бездната с товар, който нито можеш да носиш, нито да отхвърлиш… Случаят на философите.

Имаш ли своето защо? към живота, ще можеш да понесеш почти всяко как?. – Човек не се стреми към щастие, това прави само англичанинът.

Мъжът създал жената  и от какво? От едно ребро на своя бог, на своя „идеал“…

Какво? Ти търсиш? Искаш да се видиш умножен десетки в стотици пъти? Търсиш сподвижници? – Търси нули!

Такива като мен, чиито трудове ще бъдат издавани след смъртта им, биват по-трудно разбираеми от съвременниците, но по-добре чути. И по-точно: ние никога няма да бъдем разбрани – оттук и авторитетът ни…

Между жени.  „Истината? Нима не я познавате? Не е ли тя атентат срещу цялата ни срамежливост?“

Обичам онзи артист, който се съобразява със своите потребности – всъщност той иска само две неща: своя хляб и своето изкуство – panem en cirken (хляб и зрелища.)

Онзи, който не умее да вложи волята си в нещата, той влага в тях поне още един смисъл: т.е. вярва, че там вече е вложена воля. (Принцип на „вярата“.)

Какво? Вие избирате добродетелта, а окото ви е в привилегията на благонадеждния, на благородника? Но с приемането на добродетелта ние се лишаваме от привилегията… (Към един антисемит, застанал на прага.)

Съвършената жена се отнася към литературата както към малък грях – плахо, мимоходом, оглеждайки се дали някой я забелязва и че я забелязва…

Да се впуснеш в трудностите, където няма псевдо добродетели, където по-скоро – както въжеиграчите – или падаш, или стоиш, или преминаваш…

Ако търсиш винаги началото, се превръщаш в рак. Историкът гледа само назад: накрая вече вярва заднешком.

Задоволеността предпазва от простуда. Случвало ли се е жена, която се чувства добре облечена, да настине? – Имам предвид случай, когато е гола.

Нямам доверие на систематиците и ги избягвам. Волята за изграждане на система означава липса на почтеност.

Смятат жената за задълбочена  защо? Защото никога не можеш да стигнеш до основата й. Не познавам „плитки“ жени.

Ако жената притежава мъжки добродетели, трябва да избягаш от нея; ако ги няма, тя сама ще избяга…

Как хубаво гризеше съвестта преди! Какви прекрасни зъби имаше! А днес – какво ли стана? – Въпрос на един зъболекар.

Рядко се прибързва само веднъж. Първия път обикновено се прави нещо в повече… Затова обикновено се предприема още едно прибързване – и в него се върши по-малко…

Настъпеният червей се извива. Това е умно. По този начин той намалява вероятността да бъде настъпен отново. Или, казано на морален език – смирение.

Против лъжата и притворството съществува омраза, породена от засягането на честта; има и омраза, породена от страха, доколкото лъжата е забранена с божия заповед. Прекалено страхлив, за да лъже…

Колко малко е необходимо, за да си щастлив! Един звук на гайда! Без музика животът би бил заблуда. Немецът сам си измисля пеещ бог!

„Само седнал можеш да четеш и пишеш“ (Флобер). – Хванах ли те, нихилист такъв! Именно уседналостта е грях срещу светия дух. Само извървените мисли са ценни.

В някои случаи ние, психолозите, ставаме неспокойни – когато видим собствената си сянка. Психологът не трябва да се взира в себе си, ако иска изобщо да вижда…

Дали ние, безнравствените, вредим на добродетелта? Толкова малко, колкото анархистите са навредили на князете. Князът застава твърдо на трона си едва когато някой е стрелял по него. Морал – трябва да стреляме срещу морала.

Ти вървиш отпред! Пастир ли си? Или изключение? Третият случай е, че си просто беглец… Първи въпрос на съвестта.

Истински ли си, или си само артист? Представител ли си на нещо? Или си самото то? – Накрая си просто един актьор, който копира… Втори въпрос на съвестта.

Говори разочарованият. – Търсих велики хора, а винаги намирах само маймуните на техния идеал.

Гледаш отстрани? Или протягаш ръка? Или отбягваш, отиваш си… Трети въпрос на съвестта.

Искаш да вървиш с нас? Или да избързаш напред? Или да вървиш сам?… Трябва да знаеш какво искаш и че го искаш. Четвърти въпрос на съвестта.

Стъпалата бяха за мен препятствия – изкачвах се нагоре и ги преодолявах. А те мислеха, че искам да седна върху тях и да почина…

Важно, ли е дали аз съм прав? Аз имам твърде много право. – И който днес се смее най-добре, се смее и последен.

Формулата на щастието ми: едно да, едно не, една права линия, една цел…

От: „Залезът на боговете”, Или как се философства с чук в ръка, Фридрих Ницше, изд. Христо Ботев, 1992

Изображение: tr.wikipedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност