Човек не може да живее както си иска. Всичко, което става в живота ви, то е определено, създадено за вас | Петър ДЪНОВ

За съдбата, кармата и Божествените закони, споделено от беседите на Учителя Дънов

Никога досега не правя опити, не съм правил опит да изменя своята съдба. Ако изменя своята съдба, ще ми се случат неща, сто пъти по- лоши. Природата заедно с всички възвишени същества, които работят съобразно нейните закони, като са пратили човека на Земята, те са изчислили всички възможности, предвидили са всички условия, при които неговият ум, неговото сърце и неговата воля могат да се развиват нормално. Следователно условията на вашия живот, в които се намирате, са най-добри за вас. По-добър живот от този, който имате сега, не може да ви се даде. За в бъдеще може, но при сегашните условия, при разбиранията, които имате сега, този ви живот е най-добрият. 

Животът е предопределен не фатално, но има ред причини, които предопределят съдбините на хората и нашия живот. 50% сме фактори на нашата съдба, а има други 50% фактори, които регулират живота ни.

Върху нашия живот оказват влияние 50% - съдбата, 25% - ние самите и 25% - обществото.

Човешкият живот се обуславя от законите, в които Бог го е поставил.

Човек не може да живее както си иска. Всичко, което става в живота ви, то е определено, то е наредено, създадено за вас. 

Произволно нещо ли е съдбата? - Съдбата не е произволна, но е строга, а понякога и безпощадна. Когато човек нарушава Божествените закони, съдбата го преследва до девети род. Тя иска да му даде добър урок, да го научи, как да постъпва с великите закони на Битието. Временно тя може да отложи урока, който е предвиждала за даден човек, но никога няма да го забрави. Гледате някой човек учи, занимава се и тъкмо се готви да заеме някоя добра служба, съдбата излиза срещу него и му препятства. За да успее в предприятията си, човек трябва да се обърне към съдбата си с молба да не го преследва, като обещае, че ще работи съзнателно, да изправи погрешките си. Иначе, каквото и да прави, все няма да успява. 

Едно трябва да знаят хората: Бог определя съдбата на хората - никой друг. При това, съдбата на хората не е нещо фатално. Тя се определя според техните мисли, чувства и постъпки. Следователно никой не е в сила да избави човека от собствената му съдба. Ако има някой, който може да му помогне, това е той самия. Как? - Като измени мислите, чувствата и постъпките си, едновременно с това и Бог ще измени своите решения към него. 

Време е вече хората да пристъпят към новото разбиране на Божиите пътища. За да дойде до новото разбиране на живота, човек трябва да бъде чист. Той трябва да ликвидира със своите погрешки и престъпления. Не ликвидира ли с тях, съдбата непременно ще го преследва. Никой не може да избяга от ръцете на съдбата си. Какъвто и да е човек, прост или учен, цар или обикновен, съдбата ще му даде нужния урок. 

Всеки трябва да бъде творец на съдбата си. Това се постига чрез мисъл, чрез молитва и чрез работа. 

Ако не разбираме своя ум и воля, то в живота често влизаме в противоречия, които наричаме „съдба" и според нея, едни биха били щастливи, а други - нещастни. Като вървите по посока на течението, то ще ви способства, но ако вървите против течението, то ще ви противодейства. Щом вървите в разрез с него ще страдате, защото силите, които направляват вашия живот, са в разрез със самите вас. Когато някому не върви в живота, това показва, че мисълта му е в разрез с неговата воля. 

Ако съзнанието ви е будно, ще разберете, че тъй, както стават нещата, това е най-добре. 

Ще създадем мисълта, че тези условия са най-добрите за нас, този живот е най-добрият, страданията, които ни се дават, са най-добрите, всичко това е за наше добро, и ще знаем, че Бог е, Който разполага с нашите съдбини, и няма защо да се плашим. 

Съдбата, както и разумната природа са всякога добре разположени към всички живи същества по лицето на Земята. 

Каквото съдбата ви носи, използвайте го разумно. Който иска да постигне нещо, което не е в програмата му и прави усилия, в края на краищата, вместо постижения ще има загуби. И обратно: който трябва да постигне нещо, а се отказва да работи, ще изгуби това, което е придобил. Първият ще страда, защото се е качил преждевременно. Вторият ще страда, понеже е закъснял да се качи на върха - други са го изпреварили. 

Който среща препятствия в живота си, той трябва да знае, че причината на това не седи в неговата съдба, а в неговата неразумност. 

Защо ни къса съдбата? Защото мислим, че тя нищо не може да ни направи. Искаме да я победим. Едно е вярно: Можеш да победиш само това, което си направил.С него можеш да се справиш, обаче има една съдба, която никога не можеш да победиш. Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание. Тя тъпче всеки, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика. Справедлива е съдбата. 

Ще ти заповядвам, казва съдбата. Дотогава, докато се противиш на волята Божия, ще ти заповядва. 

Туй е съдба - да се подчиниш на волята Божия. Някой се оплаква от съдбата си. Аз казвам: има един изходен път - ще се подчиниш на волята Божия, а волята Божия се изпълнява само чрез любовта. Вън от любовта действа съдбата, вътре в любовта - волята Божия.

Илюстрация: NASIMO

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност