За душите на заетите хора и краткостта на живота
The Death of Seneca by Luca Giordano (1632-1705)
Животът се дели на три части – минало, настояще и бъдеще. Частта, която минаваме в момента , е кратка, която ще преминем – несигурна, която сме преминали – сигурна. Това е времето, над което Фортуна е загубила властта си, на което не може да тегне чужда воля. Именно нея губят заетите хора – те нямат време да погледнат към миналото, пък дори и да имат, неприятно им е да си припомнят за неща, за които трябва да се разкайват. И затова неохотно се връщат към лошо прекараните години, не смеят да се докоснат до тях, понеже дори тези пороци, които са оставили прикрити под чара на непосредственото удоволствие, сега, при повторно обглеждане, ярко изпъкват. С радост извръща погледа към миналото само оня, който при всяко свое деяние е имал за съдник съвестта си – а тя нивга не се мами.
Настоящето се състои от отделни дни, дори не от дни, а от техните единични моменти, а миналите ще се съберат всички до един по твоя повеля, ще позволят да ги огледаш и да ги подредиш както си искаш – а именно това нямат време заетите хора. Безгрижието и спокойствие на една душа се проявява и в това, че тя може да обикаля мислено през всичките периоди от живота си, а душите на заетите хора са като под ярем, не могат да се извърнат и да погледнат назад.
Най-кратък и най-тревожен е животът на хората, които за миналото забравят, за настоящето нехаят, от бъдещето се страхуват. Когато тия нещастници дойдат до последния час, разбират твърде късно, че през цялото време, когато нищо не са вършели, са били заети.
Най-големите блага носят тревоги, към най-големия късмет трябва да изпитваме най-голямо недоверие. За да закрепиш щастието, ти е нужно пак щастие, заради един изпълнен оброк, нов оброк трябва да сториш. Всяко случайно попаднало благо е несигурно и всяко високо положение е застрашено от бързо рухване. А никой не се радва на щастие, което заплашва да рухне – следователно животът на хората, които с голям труд печелят удоволствия, за да ги опазват с още по-усилен труд, е неизбежно не само извънредно кратък, но и извънредно нещастен. С труд постигат те желанията си, със страх владеят постигнатото.
А междувременно никога не си правят сметка за времето, което никога няма да се върне обратно – старите ангажименти повличат нови, надеждата надежда разпалва, амбицията – други амбиции. Не търсят край за нещастието, само променят източника му.
Всички заети хора са в лошо положение, но най-зле са ония, които са натоварени не със своите собствени ангажименти, а сънят им се наглася според чуждата дрямка, стъпките им – според чуждата крачка, двете най-непринудени чувства – любовта и омразата, следват чужда повеля. Ако тези хора искат да знаят колко кратък е животът им, нека се замислят доколко той им принадлежи въобще.
От: „Диалози”, Луций Аней Сенека, изд. Рива
Картина: The Death of Seneca by Luca Giordano (1632-1705)
