Ако си недоволен от нещо, значи си забравил, че всичко става в съгласие с всеобщата природа | Марк АВРЕЛИЙ

(Dernières paroles de l'empereur Marc Aurèle, by Eugène Delacroix (1798-1863)

От три неща си съставен: тяло, дихание, ум. Първите две са твои, доколкото полагаш грижи за тях. Единствено третото е собствено твое. Затова, ако отделиш от себе си, тоест от твоя ум всичко, което говорят или вършат другите, всичко, което ти сам си казал или сторил, предстоящото, което те смущава, всичко, принадлежащо на обгръщащото те тяло и сроденото с тебе дихание, което става независимо от волята ти, и всичко, в което те увлича обхващащата те отвън вихрушка, така щото откъсната от обстоятелствата на предопределеното, чиста и независима, умствената ти способност да заживее свой личен живот, вършейки правда, желаейки случващото се и говорейки истината, та казвам, ако отделиш от това ръководно начало всичко, свързано с пристрастие, и от времето – предстоящото или миналото, ти ще направиш от себе си, както казва Емпедокъл:

„Съвършена сфера, радостна от своя завършен покой.“

Стига само да се съсредоточиш в живота, който живееш, тоест в настоящето, ти ще можеш да изживееш оставащото до смъртта време без смут, в добро разположение на духа и настроен доброжелателно към своето божество.

Колко смешен и странен е който се учудва на каквото и да е от нещата, случващи се в живота!

Било съдбовна необходимост и непрестъпим ред, било милостиво провидение, било неръководен хаос от случайности. Ако е съдбовна необходимост, защо се противиш? Ако е провидение, допускащо умилостивяване, стани достоен за помощта, която ще получиш от бога. Ако е хаос, лишен от водачество, бъди доволен, че в такъв водовъртеж ти разполагаш с някакъв ум, който те ръководи. И да те отнася водовъртежът, отнася плътта, диханието ти, останалото. Ума ти няма да отнесе.

Щом не бива, не го върши. Щом не е вярно, не го казвай. Нека инициативата е твоя!

Не след дълго ще бъдеш никой и никъде няма да си, както и всяко нещо, което сега виждаш, и всеки човек, който сега е жив. Което е създадено, естествено се променя, превръща и погива, за да се роди друго на негово място.

Всичко е в мнението и то зависи от тебе. Затова пожелаеш ли, премахни го и като кораб, завил край носа, пред тебе ще се разкрие тихо и спокойно море и залив без вълни.

Ако си недоволен от нещо, значи си забравил, че всичко става в съгласие с всеобщата природа; че чуждите грешки не те засягат, и още, че всичко ставащо винаги е ставало и ще става така и че в момента става навсякъде. Значи си забравил в какво сродство е свързан човекът с целия човешки род, в общност не на кръвта и семето, а на ума. Значи си забравил и това, че умът във всеки от нас е бог и че е дошъл оттам; че никой не притежава нищо свое и че оттам са дошли неговата рожба и тялото, и самата му душа; че всичко е в мнението; че живеем единствено в настоящия момент и него единствено губим.

В това е здравето на живота – да се прониква във всичко и да се разбира какво е, кое е материалното в него и коя оформящата причина. От цялата си душа човек да върши справедливи дела и да говори истината. Какво друго остава, освен животът да се използува за вършенето на добро след добро, като се свързват тъй, че помежду им да не остава дори най-малко разстояние.

Избрано от „Към себе си”, Τὰ εἰς ἑαυτόν
Картина: Dernières paroles de l'empereur Marc Aurèle, by Eugène Delacroix (1798-1863) - fr.wikipedia.org