„Добрият живот се гради с добри взаимоотношения.“
Роденият през 1951 г. Робърт Уолдинг е американски психиатър и професор в Медицинското училище в Харвард. Той е директор на Лабораторията по развите на възрастни в болницата Масачузетс, която прави изследвания върху човешкото благосъстояние. Освен това е и дзен свещеник, който съчетава медицинското си образование с духовните практики, за да открие тайната на истински щастливия живот, тайна до която има безпрецедентен достъп от данни.
Какво ни прави здрави и щастливи докато живеем живота си. Ако точно сега решите да инвестирате в бъдещото си най-добро аз, на какво ще посветите времето и енергията си? Има едно скорошно изследване сред родените около началото на века за това кои са най-важните цели в живота им и над 80 процента казаха, че главната цел в живота им е да забогатеят. Други 50 процента от същите млади хора казаха, че друга важна цел в живота им е да станат известни.
А на нас постоянно ни казваха да работим, да се стараем още и още и да постигаме повече. Мислехме си, че това са нещата, към които трябва да се стремим, за да бъде добър животът ни. Представете си цели човешки животи на изборите, които хората правят и как те им се отразяват. Почти невъзможно е да си го представим.
Основното, което знаем за човешкия живот, сме научили от спомените на хората, а както знаем, преценката след събитията съвсем не е вярна. Забравяме огромен брой неща, които са ни се случили в живота и понякога паметта ни има голямо въображение. Но ако можехме да проследим как цели човешки животи се развиват във времето? Ами ако можехме да изучаваме хората от тийнейджърските им години чак до старостта, за да научим какво наистина ги прави здрави и щастливи?
Всъщност, направихме го. Проучването на Харвард на развитието на възрастните вероятно е най-дългото проучване правено някога. В продължение на 75 години проследихме живота на 724 мъже, година след година ги питахме за работата, семейния живот, здравето им и разбира се, питахме всички, без да знаем как ще се развият животите им.
Проучвания като това са изключително редки. Почти всички проекти от този тип се разпадат за едно десетилетие, защото твърде много хора отпадат от проучването или финансирането му спира, или изследователите се разсейват или пък умират и никой не поема щафетата. Но с комбинация от късмет и упоритостта на няколко поколения изследователи, това проучване успя.
Около 60 от първоначалните ни 724 мъже са още живи и продължават да участват в проучването, като повечето са на 90 и повече години. Сега започваме да проучваме над 2000-те деца на тези мъже. А аз съм четвъртият ръководител на проучването. От 1938 г. до сега сме проследили живота на две групи мъже.
Първата група се включиха в проучването като второкурсници в колежа на Харвард. Всички те завършиха колежа през Втората световна война и след това повечето отидоха да служат на фронта.
Втората група, която включихме по-късно, се състоеше от момчета от най-бедните квартали на Бостън, момчета, избрани за проучването специално защото са от някои от най-проблемните и непривилегировани семейства в Бостън през 30-те години на 20 век. Повечето живееха в евтини квартири, много от тях без топла и студена течаща вода.
Когато влязоха в проучването, всички тийнейджъри бяха интервюирани. Минаха през медицински прегледи. Отидохме в домовете им и интервюирахме родителите им. Тийнейджърите се превърнаха във възрастни, които тръгнаха по всевъзможни жизнени пътища. Станаха работници във фабрики, адвокати, зидари и лекари, един Президент на Съединените щати. Някои развиха алкохолизъм. Няколко развиха шизофрения. Някои изкачиха социалната стълбица от дъното чак до самия връх, а други извървяха същия път, но в обратната посока.
Създателите на проучването, дори и в най-смелите си мечти, едва ли са си представяли, че ще съм тук днес, след 75 години, а проучването още ще продължава. На всеки две години, търпеливите ни и отдадени служители се обаждат на нашите мъже и ги питат дали можем да им изпратим поредния въпросник за живота им. Много от живеещите в централната част на Бостън ни питат: „Защо продължавате да ме проучвате? Животът ми съвсем не е толкова интересен.“
Мъжете от Харвард никога не задават този въпрос.
За да получим най-ясна представа за живота им, не само изпращаме въпросници. Интервюираме ги в дневната им. Получаваме медицинската им документация от лекарите им. Взимаме им кръв, сканираме мозъка им, говорим с децата им. Правим видео как говорят със съпругите си за най-големите си тревоги. Когато, преди около 10 години най-накрая попитахме съпругите дали биха се присъединили като участници в проучването, много от жените казаха: „Ами, крайно време беше.“
И така, какво научихме? Какви са уроците от десетките хиляди страници информация, която сме събрали за живота на тези хора? В уроците не става дума за богатство или слава или все по-усърдна работа. Най-очевидното послание на това 75-годишно поручване е следното: Добрите взаимоотношения ни правят по-щастливи и по-здрави. Точка.
Научихме три важни урока за взаимоотношенията. Първият е, че социалните контакти наистина са нещо хубаво за нас и че самотата убива. Оказва се, че хората, които са по-добре социално свързани със семейство, приятели, общност, са по-щастливи, те са по-здрави физически и живеят по-дълго от хората с по-слаба връзка.
А усещането за самота се оказва токсично. Хората, които са по-изолирани от останалите, отколкото им се иска, смятат, че не са много щастливи, здравето им се влошава по-рано в средата на живота им, функциите на мозъка им се влошават по-бързо и те живеят по-кратко от хората, които не са самотни.
Тъжният факт е, че във всеки момент повече от един на всеки пет души ще се определи като самотен. Знаем, че човек може да е самотен и в тълпата, може да е самотен в брака, затова вторият важен урок, който научихме е, че нямат значение само броят на приятелите и дали човек е сериозно обвързан, от значение е качеството на близките ви взаимоотношения.
Оказва се, че животът сред конфликти е истински вреден за здравето ни. Браковете с много конфликти, например, без особена привързаност, влияят много зле на здравето ни, вероятно по-зле и от развода. Да живеем в добри, топли взаимоотношения е предпазващо.
След като проследихме нашите мъже чак до 80-те им години, искахме да обърнем поглед назад, към средата на живота им и да видим бихме ли могли да предскажем кой ще се превърне в щастлив, здрав осемдесетгодишен човек и кой няма. И като събрахме всичко, което знаехме за тях на 50 години, не нивата на холестерола им на средна възраст предсказаха как ще остареят. А удовлетворението от връзките им. Най-удовлетворените от взаимоотношенията си хора на 50 години бяха най-здрави на 80.
Добрите, близки отношения изглежда ни предпазват от някои от неприятните страни на остаряването. Мъжете и жените с най-щастливи партньорства ни докладваха, вече на 80, че в дните, когато са имали повече физически болки щастливото им настроение се е запазвало. Но при хората с нещастни връзки, в дните, когато съобщаваха за повече физическа болка, тя бе усилена от емоционална болка.
И третият важен урок, който научихме за връзките и здравето ни е, че добрите отношения не просто предпазват телата ни, те предпазват и мозъка ни. Оказва се, че да си трайно обвързан с друг човек, когато си над 80, е предпазващо, че хората във взаимоотношения, в които наистина чувстват, че могат да разчитат на партньора при нужда, паметта на такива хора остава ясна за по-дълго. А хората във връзки, в които чувстват, че на практика не могат да разчитат на другия, това са хората, чиято памет отслабва по-рано.
Не е необходимо добрите взаимоотношения да са гладки постоянно. Някои от осемдесетгодишните ни двойки могат да се препират непрекъснато, но щом чувстват, че могат истински да разчитат на другия, когато стане трудно, тези спорове не накърняват паметта им.
Посланието, че добрите, близки взаимоотношения са полезни за здравето и благополучието ни – това е мъдрост, стара колкото света. Защо е толкова трудна за проумяване и толкова лесна за пренебрегване? Е, хора сме. Бихме предпочели бърз лек, нещо, което можем да вземем, то да направи живота ни хубав и да го запази такъв. Връзките са объркващи, те са сложни и тежката работа да се грижиш за семейство и приятели не е секси или бляскава. Освен това продължава цял живот. Никога не свършва.
Хората от 75-годишното ни поручване, които станаха най-щастливи пенсионери, бяха тези, които работеха активно да заменят колегите си с нови приятели. Точно като родените около началото на века в онова ново изследване, много от нашите мъже, когато тръгваха като млади хора, наистина вярваха, че славата, богатството и големите постижения са това, към което трябва да се стремят, за да имат хубав живот. Но отново и отново през тези 75 години нашето поручване показа, че най-добре се справят хората, които се опират на взаимоотношенията – със семейството, приятелите, общността.
Ами вие? Да кажем, че сте на 25 или на 40, или на 60. Как изобщо би изглеждала грижата за взаимоотношенията? Възможностите на практика са безкрайни. Нещо толкова просто като замяна на време пред екрана с време за приятели или съживяване на връзка в застой като правите нещо ново заедно, дълги разходки, вечери за срещи или да потърсите онзи член на семейството, с когото не сте говорили от години, защото често срещаните семейни вражди нанасят ужасни вреди на хората, които не могат да простят.
Ще завърша с думи на Марк Твен: „Животът е толкова кратък, че няма време за препирни, извинения, завист, търсене на отговорност. Има време само за любов и не повече от миг, така да се каже, за останалото.“ Добрият живот се гради с добри взаимоотношения.
Източник и сниамка: ted.com