Човекът е най-големият егоист и се интересува само от онова, което засяга неговия собствен живот | Хазрат Инаят ХАН

Привилегията да бъдеш човек ~ Мъдростта на суфите

Човечеството е толкова погълнато от житейските радости и трагедии, че дори не се замисля колко голяма е привилегията да бъдеш човек. Без съмнение, животът в света носи повече болки, отколкото удоволствия. А това, което възприемаме като удоволствие, струва толкова скъпо, че ако се сравни с болката, с която трябва да платим за него, също се превръща в болка. Докато е погълнат от земния живот, човек не вижда нищо, освен болка и повод за оплакване. Ето защо докато кръгозорът му не се промени той не може да осъзнае привилегията да бъде човек.

Ако попитате човек, колкото и нещастен да е в живота, какъв би предпочел да бъде – скала или човек, той ще отговори, че е по-добре да страда, но да бъде човек, вместо скала. Каквито и да са били обстоятелствата в неговия живот, ако го попитате, какъв би предпочел да бъде – дърво или човек, той винаги ще избере второто. И макар че животните и птиците живеят волни в гората, свободни от грижа и труд, ако попитате човека – би ли предпочел да бъде птица и да живее в гората, той ще предпочете да си остане човек. Това доказва, че когато животът на човека се сравнява с всички други форми на живота, неговите привилегии и достойнства са очевидни. Но ако прави сравнение с другите форми на живот, човек изпитва само досада и неговите очи не откриват привилегията да бъде човек.

Човекът е най-големият егоист и се интересува само от онова, което засяга неговия собствен живот; като не познава трудностите в живота на другите той усеща бремето на своя живот повече, отколкото бремето на всички останали. Ако човек може да осъзнае, че има други хора, страдащи повече от самия него, ако може да разбере, че има и други, чиито трудности са по-тежки от неговите собствени!? Самосъжалението е по-лошо от нещастието. То преизпълва човека и той не вижда нищо, освен своите проблеми и болки. И тогава му се струва, че е най-нещастният, най-страдащият от всички в света.

Понякога намираме удовлетворение в самосъжалението. Причината е във вродения ни стремеж да търсим удовлетворение в любовта, но когато сме обхванати от мисли само за себе си, започваме да обичаме самите себе си и тогава самосъжалението расте, тъй като чувстваме своята ограниченост. Любовта към самите себе си винаги завършва с неудовлетвореност, защото аз-ът не е създаден да бъде обичан, той е създаден, за да обича. Първото условие на любовта е да забравиш себе си. Не можеш да обичаш едновременно някой друг и себе си, и ако човек казва: „Ти ми дай това, аз ще ти дам онова“ – това е странна любов, повече прилича на търговия.

Човешкото его е лъжливо, божието его е истинско Его. Но какво представлява егото? То е част от една права линия: единият й край е егото на Бога, а другият – егото на човека. Последното е лъжливо, защото човекът го е обвил в илюзии, които е нарекъл свое истинско „аз“. И щом човешкото его се окаже разрушено от любовта, мъдростта или медитацията, забулилите го облаци се разсейват и истинската същност – егото на Бога – се появява.

Ето как Саади е описал един епизод от своя живот: „Веднъж, нямайки обувки, бях принуден да вървя бос по горещия пясък и си мислех колко съм нещастен. По пътя си срещнах сакат човек, на когото всяка стъпка му се удаваше с труд. Аз му се поклоних и произнесох благодарност за това, че бях по-щастлив от онзи, който нямаше дори крака, за да върви“. Не обстоятелствата на живота, а отношението на човек към тях го правят щастлив или нещастен и тези отношения могат да бъдат толкова различни, че един да се чувства нещастен и в дворец, а вторият – щастлив и в скромна колиба.

Различията идват от това каква част от хоризонта е достъпна за очите на даден човек. Някой забелязват обстоятелствата само в собствения си живот, други виждат и живота на много други хора – а това са различни хоризонти.

Върху човека оказват влияние и вътрешните импулси. Ако вътрешно постоянно натрупваш недоволство и неудовлетвореност от живота, това започва да влияе върху дейността ти. Например, ако някой е чувствителен към болести, той никога няма да бъде излекуван от лекар или лекарство. Някой, който се слива с бедността, няма да съумее да поправи своето положение. Ако човек е уверен, че всичко е против него, че всички се отнасят зле към него и с лоши намерения, той ще среща точно такова отношение навсякъде, където и да отиде. В ежедневието, в бизнеса, в професионалната дейност много хора, когато тръгват на работа, преди всичко мислят, че е възможно да ги сполети несполука. Във всички времена наставниците на човечеството са учили човека да вярва  да вярва в успеха, да вярва в любовта, да вярва в доброто и да вярва в Бога. Тази вяра не може да се развива, ако човек е затворен в себе си. Затова е очевидно, че първо трябва да се научи да вярва на другите. Ако не вярва на никого, ще му бъде много трудно в живота. Ако се съмнява, ако подозира всеки срещнат, няма да може да се доверява на роднините си и с времето неговото недоверие ще достига такова ниво, че той ще престава да вярва и на самия себе си.

Доверието на човек, който вярва в другите, но не вярва на себе си, е безполезно. Но онзи, който вярва на другите, защото вярва на себе си, притежава истинско доверие. Благодарение на вярата в себе си той е способен да направи своя живот щастлив при всякакви обстоятелства.

В Индия разказват историята на човек, който чул за дървото, изпълняващо всички желания и тръгнал да го търси. Преминал през планини и гори и накрая стигнал до някакво място, легнал под едно дърво и заспал, без да знае, че именно това е вълшебното дърво. Заспивайки той уморено си помислил: „Ех, да имаше тук мека постеля, красив дом и градина с фонтани, а наоколо слуги да чакат моите заповеди!“ Заспал с тази мисъл, а когато отворил очи видял, че лежи в меко легло в красив дом сред градина с фонтани, а наоколо слугите чакали заповедите му. Бил изумен, защото си спомнил, че преди да заспи мечтаел точно за това. Продължавайки пътя си, задълбочено размишлявал за своите преживявания. Този човек осъзнал, че наистина е спал под дървото, което търсил и че чудото било сътворено от това дърво.

Само по себе си, тълкуването на тази легенда изисква философска нагласа. Самият човек е дърво за изпълнение на своите желания и корените на това дърво растат дълбоко в сърцето на човека. Клоните и филизите с техните цветове и плодове, животните с тяхната сила и ловкост, птиците с техните криле, не могат да се издигнат толкова високо, колкото човек. Затова той се нарича човек — на санскритски тази дума има същия корен, както и думата „ум“.

Дърветата в гората, потънали в покой и мълчание, жадуват онова благословение и свобода, която има човекът. Планините и цялата природа като че ли очакват привилегията да станат хора. Ето защо преданието гласи  човекът е по образ и подобие на Бога. Затова най-подходящият инструмент за проява на Бога е човекът. Но от мистична гледна точка може да се каже, че Творецът взема сърцето на човека, чрез което проверява всичко сътворено. Това трябва да ни покаже, че на земята няма същества по-способни за щастие, удовлетворение, радост и спокойствие от хората. Много е жалко, че човек не осъзнава привилегията да бъде човек. Всеки миг от живота му, прекаран в заблудата на тази грешка и неосъзнатост, е пропилян от него и загубата — вечната привилегия на човека е да бъде подходящ инструмент за проявата на Бога и докато не го разбере, няма да осъзнае своето истинско предназначение. Цялата трагедия на човешкия живот произлиза от пренебрегването на тази истина. От момента, в който човек осъзнае това, започва да живее истински, в хармония между себе си и Бога. Когато Исус Христос е казвал: „Преди Божието царство и истината, търсете Него и всичко ще получите“. Тези думи са отговор на зова на човечеството. Едни викали – „Аз нямам богатство“, други – „Аз нямам ден почивка“, или – „Моят живот е тежък“, или – „Моите приятели ме измъчват“ или – „Аз искам да заема по-високо положение“. Отговорът на всичките тези молби били думите на Христос.

От: „Мистични медитации”, Учението на суфите, Хазрат Инаят Хан, превод: Цветана Стоянова, изд. Шамбала
Снимка: SufiPaths.net

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност