Забравянето е мозъчен процес, който ви прави по-умни

Перфектната памет не отразява равнището на вашата интелигентност.

(Rene Magritte. Le thérapeute, 1962)

Да умеем да извикваме спомените си, краткосрочните и дългосрочните, е нещо, от което всички имаме нужда. Това ни е от полза непрекъснато – когато се опитваме да научим нещо ново и когато просто се опитваме да намерим ключовете си. Да умеем да използваме паметта си, за да си спомним нечие име също е доста полезно умение в живота. 

Въпреки че мнозина смятат, че имат добра памет, от време на време на всеки се случва да забравя. Когато забравим нещо важно, се чувстваме глупаво, но нещата не стоят точно така...

Сценарият за това как отивате до магазина, взимате три артикула, но изведнъж забравяте за какво точно сте дошъл или пък влизате в стая и забравяте защо изобщо сте влезли, е добре познат на всички.

Ако това често ви се случва, вероятно ще се зарадвате да разберете, че според проучване на Neuron Journal, забравянето е част от важен мозъчен процес, който в края на краищата, ви прави по-умни. 

Професори от Университета в Торонто откриха, че перфектната памет всъщност не отразява непременно равнището на вашата интелигентност. Вероятно ще се изненадате, но забравянето на детайли ви прави по-умни.

Повечето хора смятат, че добрата памет ни прави интелигентнти същества. Според изследването обаче, забравянето на детайли е нещо напълно нормално. То е свързано с факта, че умеете да виждате цялостната картина, вместо да помните малките подробности. Да умеете да виждате общата картина е много по-добре за мозъка, защото има отношение към вашата безопасност.

Мозъците ни са много по-сложни от компютър, въпреки честите сравнения. Хипокампусът, който е част от мозъка, в която се съхраняват спомените, има тенденцията да филтрира ненужните подробности. С други думи, това ни помага да „оптимизираме интелигентното вземане на решения, като се фокусираме върху това, което е важно и пренебрегваме това, което не е“.

Замислете се кое ви е по-лесно: да си спомните лицето или името на някого? Кое е по-важно?

В социална ситуация е по-добре да помним и двете, но ако бяхме част от животинското царство, да забравим, че нечие лице е равносилно на заплаха, би ни коствало живота. Спомнянето на името би било без значение.

Мозъкът не решава автоматично какво да запомни и какво да забрави. Той записва нови спомени, но понякога презаписва и стари. Когато се затрупа със спомени, те влизат в конфликт помежду си и това може да затрудни вземането на важни решения.

Ето защо мозъкът се стреми да ес придържа към по-голямата, по-общата картина, но това става все по-маловажно с появата на технологиите. Например, преди, за да научите английски език, бе нужно да се научите как се изписват думите. Но сега използвате Google и няма нужда да се учите на това. Всички придобихме лошия навик да проверяваме всичко онлайн, от това как да сменим батерията на душа до това как се прави крем-карамел.

Ако забравяте всичко, добер е да се прегледате, но ако забравяте само някои детайли, знайте, че това е напълно нормално.

Поуката от историята е, че следващия път, когато забравите нещо, спомнете си, че мозъкът ви просто прави това, за което е създаден.

Източник: wetpaintlife.com
Изображение: Rene Magritte. Le thérapeute, 1962

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност