„Хомофобията е може би една от причините за хомосексуалността.“
Феминист и писател, д-р Елизабет Бадентер е сред най-изтъкнатите и най-дискутираните френски интелектуалци на своето поколение. Родена е на 5 март 1944 г. във Франция в семейство на руско-полски емигранти, като самата тя казва, че майка й и баща й са вярвали в равенството между половете и самата тя е възпитана в този дух.
Д-р Бадентер е майка на три деца, която интелигентно и умело жонглира между писането на книги, научни трудове, преподаването на философия в университета и изнасянето на лекции за широк кръг от хора.
Хомофобията укрепва крехката хетеросексуалност на много мъже. Следователно тя е психически защитен механизъм, стратегия, която им помага да не признават своя неприемлива част.
Да насочиш агресивността си срещу хомосексуалните е начин да изнесеш конфликта вън от себе си и да го направиш поносим.
Според Грегъри Херек хомофобията може да има и социална функция – хетеросексуалният изразява своите предразсъдъци по отношение на гейовете, за да спечели одобрението на другите хетеросексуални и по този начин да увеличи собственото си доверие в себе си.
Накрая, хомофобията е и аспект на една по-обща идеология, като например консервативната религиозна идеология, която предписва строго определено поведение на мъжете и на жените.
Но хомофобията няма само „предимства“. Освен че е възмутителна агресия срещу хомосексуалните – без да говорим за това, че ги принуждава да я вградят в личността си, – тя струва скъпо на хетеросексуалните мъже.
Не само че ги превръща в „мъченици на мъжката роля“, според израза на Джоузеф Плек, но и е сериозно препятствие пред приятелството между мъже.
Докладът на Хайт е категоричен – на въпроса „Опишете мъжа, с когото сте били или сте най-много свързани“ много мъже отговарят, че в момента на анкетата нямат „най-добър приятел“.
От Фройд насам знаем, че в основата на мъжкото приятелство стои сублимираното хомосексуално желание и че освен това мъжете изпитват голяма вътрешна съпротива, когато трябва да изразят пасивността си пред други мъже. Причина, поради която много от тях избягват да се сближават помежду си.
В изследването си за приятелството социологът Робърт Бел констатира коренната разлика между половете по този въпрос. Докато жените установяват близки отношения по двойки, мъжете се виждат по-скоро в група, отколкото насаме с друг мъж. По този начин те отблъскват всякакво хомосексуално изкушение, затрудняват личното общуване и взаимно утвърждават мъжката си природа.
Р. Бер изразява учудването си от големия брой мъже, които заявяват, че най-добрият им приятел е съпругата им, което е друг начин да избягат от страховете си. Хомофобията „ограничава избора на приятели, лишава мъжете от обогатяващи изживявания и от познания, които могат да се получат сам в близост с другия“.
Ги Корно мъдро отбелязва, че хомофобията, чиято първа функция е да укрепва хетеросексуалността, е може би една от причините за хомосексуалността.
Страхът да не би да си хомосексуален „отравя всяка възможност за мъжка еротика и пречи на много бащи да докосват синовете си“.
А когато бащите оставят единствено на майката прекия контакт с тялото на детето, „синът няма да се развие положително по отношение на тялото на баща си, а по-скоро ще се развие отрицателно по отношение на тялото на майка си“.
И все пак омагьосаният кръг (предаването на хомофобията от баща на син) не може да се разкъса като с магическа пръчка. Никое рационално или идеологическо решение не е достатъчно, за да се сложи край на този страх.
Но едно поколение феминизъм вече разчупи мъжкия модел и сериозно оспори традиционната бащина роля. Тук и там се появява ново родителско поведение, което би трябвало да разсее страховете.
Избрано от Елизабет Бадентер, „XY на мъжката идентичност“, изд. Колибри
Изображение: theodysseyonline.com
