„Човек винаги си спомня по-добре незавършените задачи, отколкото завършените.“

Блюма Зейгарник  е родена е на 9 ноември 1900 г. в литовския град Прирен в семейство на собственици на магазини. Учи в гимназия, омъжва се още на 19 години и заедно със съпруга си се мести в Берлин, където постъпва в Берлинския филологически факултет.

(Блюма Зейгарник, 1921)

Попада случайно на лекция на професор Макс Вертхаймер и това е достатъчно, за да промени тотално интересите си в науката. 24-годишна започва да посещава семинарите на Курт Левин, който се занимава основно с психологията на личността и по-специално с изучаването на мотивите и поведението в зависимост от социалната среда.

Жадна за знания Блюма посещава лекции и на други психолози, като същевременно започва работа в психиатричната клиника на Голдщайн. По това време психологията е млада наука и това е моментът, в който се извършват най-значимите открития в тази област.

Младата и красива Зейгарник става широко известна с дипломната си работа под ръководството на Левин в университета в Берлин. След провеждане на поредица от експерименти, тя открива модел, който влиза в науката под названието „Ефектът на Зейгарникc“. Тя установява чрез експерименти с наблюдение на човешки реакции, че без значение от пола и възрастта си, човек винаги си спомня по-добре незавършените задачи, отколкото завършените. 

Това означава, че щом счетем работата за свършена, умът ни казва да я забравим. Има ли още нещо, което е можело да сторим, я помним задълго. Ето защо понякога си спомняме незавършени задачи години, след като сме си казали, че трябва да направим „и това“, въпреки че извършването им вече не е възможно или пък, ако го сторим, то не би имало никакво значение. Въпреки това си спомняме, че е останало още нещо ненаправено. 

Изследване на Зейгарник доказва, че студентите, които прекъсват ученето на урока си, за да започнат да вършат неща, които не са свързани с университета, да играят игри или да четат несвързани с тематиката материали, ще запомнят урока по-добре, отколкото тези, завършили процеса на учене на урока от начало до край.

Способността на индивида да помни приоритетно незавършените задачи пред завършените била наречена на нейно име. Резултатът от този експеримент бил интерпретиран като доказателство, че съществува т.нар. мотивационна енергия, която се поражда при задаването на определена задача и се изчерпва само при приключването й. В противен случай тази енергия остава да съществува в свободно състояние и е неприложима към други задачи.

40 години след откриването на ефекта на Зейгарник, повече от 160 научни произведения са посветени на изясняването на този ефект и повече от 30 000 души са участвали в експериментални изследвания, за да докажат или опровергаят съществуването на това явление. Почти всички области на психологията се опитват да интерпретират ефекта, поставяйки го в услуга на своите теории.

През 1927 г, след като успешно защитава дипломата си, Блюма завършва Берлинския университет, но нейните изследвания стават известни малко по-рано от доклада на наставника й Курт Левин на Международния психологически конгрес.

През 1931 Зейгарник се завръща в Русия и продължава да учи и да работи в психоневрологичната клиника на Института по експериментална медицина под ръководството на Лев Виготски. През тези години става съмишленик на много видни съветски психолози. Освен това е и един от основателите на психологическия факултет на Московския държавен университет, на катедрата по невро- и психопатология.

Но през тридесетте години на 20 век настават трудни времена, както за младата съветска психология, така и за нейните представители. След смъртта на Виготски неговите ученици биват подлагани на тормоз от властта. През 1938 г. съпругът на Блюма е арестуван и умира в ареста. Тя остава сама с малкия им син.

По време на Втората световна война двамата са евакуирани от Москва и тя работи в неврохирургическа болница в Урал. Там разработва методи за рехабилитация на пациенти, претърпели сериозни травми.

В следвоенния период Зейгарник става ръководител на лабораторията по психология в Института по психиатрия, в чието създаване участва. Именно през този период се формира специален клон на психологията – експерименталната патопсихология. Всичките й наблюдения и изследвания са обобщени в книгите: „Психичните увреждания при психично болните“ и „Патология на мисленето“.

Трябва да се подчертае, че по време на политическите преследвания тя е отстранена като ръководител на лабораторията, но през 1967 г. е възстановена работи още 10 години в Централния научен институт по психиатрия.

Преди да излезе в заслужена почивка публикува още няколко основоположни труда в областта на психопатологията.

Блюма Зейгарник  е била сериозен противник на масовото използване на психотерапията, тъй като е смятала, че една хармонично развита личност, критично оценяваща себе си, е в състояние да се справи с вътрешните си проблеми самостоятелно, а от психотерапия се нуждаят само хората с неоформена система за психично саморегулиране.

Блюма Зейгарник е призната за основател на руската експериментална психопатология. Нейното откритие е включено в психологическите енциклопедии, речници и учебници по цял свят.

Нейна заслуга е и разграничаването на патопсихологията в специален раздел на науката със своя собствена терминология, система и област на приложение. В страна, където поведенческата патология е изключително област на психиатрите, Зейгарник една от малкото клинични психолози в западния смисъл на думата.

Изключителният й принос за развитието на психологическите проблеми е удостоен с награда Ломоносов през 1978 г. и с наградата Курт Левин през 1983 г. от Американската психологическа асоциация.

Умира на 24 февруари 1988 година в Москва на 87-годишна възраст, след пълноценно изживян живот.

Снимки: ru.wikipedia.org