„Научил си един номер – че най-напред трябва да поставиш условие за своето щастие, че трябва отчаяно да се съобразяваш с условието и след това един ден облекчението ще дойде.”
Беседи върху "Диамантената сутра", изнесени от Ошо през декември 1977 г. в ашрама на Ошо в Пуна, Индия
ВЪПРОС: Винаги съм изпитвал необходимостта от някаква награда в края на деня: няколко бири, цигари, шоколад. Сега никое от тези неща не ме влече, въпреки че желанието за нещо, някаква форма на задоволяване, продължава. Какво представлява този копнеж и какво ще го задоволи?
ОШО: Нищо няма да го задоволи. Има един тънък механизъм на желанието, който трябва да се разбере. Желанието работи по следния начин: желанието поставя условие за своето щастие. “Ще бъда щастлив, ако мога да имам тази кола, тази жена, тази къща.” Удовлетворяването на желанието отстранява това условие за твоето щастие. При своето облекчаване се чувстваш добре. В действителност всичко, което си направил, е отстраняването на напълно ненужната пречка за твоето щастие, но това не е много преди да откриеш, че мислиш: “Ако мога отново да създам тази пречка, след това отново я отстраня изцяло, облекчението, което ще почувствам при отстраняването й, ще е същото както преди.” По този начин желанията, дори удовлетворени, водят към възникването на нови желания.
По този начин ли действаш? Най-напред поставяш някакво условие. Казваш: “Ако не получа тази жена, няма да съм щастлив. Мога да бъда щастлив единствено с тази жена.” Започваш да се бориш, за да я получиш. Колкото е по-трудно, толкова повече се ентусиазираш. Колкото е по-трудно, толкова по-голямо предизвикателство е това за тебе. Колкото е по-трудно, толкова повече си поставен на риск; готов си да рискуваш. И естествено надеждата се увеличава, както и желанието да притежаваш жената. Толкова е трудно, почти е невъзможно. Трябва да е нещо голямо; затова е толкова трудно. Преследваш и преследваш, и преследваш и един ден печелиш жената.
В деня, в който спечелиш жената, условието е изпълнено: “Ако спечеля тази жена, ще бъда щастлив.” На първо място трябва да поставиш това условие. Сега си получил жената, чувстваш се облекчен. Няма вече преследване, пристигнал си, резултатът е в ръцете ти, чувстваш се добре – добре заради облекчаването.
Един ден срещнах Мулла Насрудин да върви ругаейки от болка. Попитах го: “Какъв е проблемът? Стомахът ли те боли или имаш главоболие, или нещо друго. Какъв е проблемът? Имаш такъв нещастен вид.”
Той каза: “Нищо. Обувките, които нося, са ми прекалено малки.”
“Но тогава защо ги носиш?”
Той каза: “Това е единственото облекчение, което имам в края на деня – когато си събуя обувките. Господи, такава наслада. Това е единствената радост, която ми е останала, затова не мога да не ги нося. С един номер са ми по-малки, това е истински ад, но вечер е същински рай. Когато се прибера вкъщи и ги събуя, и се опъна на канапето, си казвам, че съм пристигнал. Толкова е хубаво.”
Точно това правиш и ти. Пораждаш болка, създаваш страдание, преследване, треска и един ден пристигаш вкъщи, сваляш обувките си и казваш: “Велико, това е велико. И така, пристигнал съм.”
Но колко дълго може да продължи това? Облекчението трае няколко мига. След това отново започваш да копнееш. Сега от тази жена няма полза, защото я притежаваш. Не можеш отново да поставиш условието. Не можеш никога отново да кажеш: “Ако получа тази жена, ще бъда щастлив”, защото тя вече е при теб. Сега започваш да се оглеждаш наоколо за жената на някой друг: “Ако имам тази жена…” Научил си един номер – че най-напред трябва да поставиш условие за своето щастие, че трябва отчаяно да се съобразяваш с условието и след това един ден облекчението ще дойде.
Човекът на знанието ще разбере, че няма нужда да се поставят условия. Можеш да си щастлив безусловно. Защо продължаваш да ходиш с обувки, които са ти малки и да страдаш, само защото накрая ще изпиташ облекчение? Защо да не изпитваш облекчение през цялото време? Но тогава няма да го изпиташ, в това е проблемът. За да го изпиташ, се нуждаеш от контраст. Ще бъдеш щастлив, но няма да го изпиташ.
Това е определението на действително щастливия човек: наистина щастливия човек е този, който не знае нищо относно щастието, който никога не е чувал за него, който е толкова щастлив, безусловно щастлив, как тогава да разбере, че е щастлив? Само нещастните хора казват: “Щастлив съм, нещата се развиват великолепно.” Те са нещастни хора. Щастливият човек не знае нищо за щастието. То просто присъства, винаги присъства. То е като дишането.
Не се чувстваш много щастлив заради дишането. В такъв случай направи само едно нещо: запуши си носа. Направи някакво упражнение от йога, потисни отвътре дишането си и продължавай да го потискаш, и продължавай да го потискаш. Започваш да агонизираш. А ти продължаваш да потискаш. Бъди истински ученик на йога – продължавай да потискаш. А след това те завладява огромна наслада. Но това е глупаво – но именно това правят всички.
Щастието е тук и сега, в този момент; то не се нуждае от условие. Щастието е нещо естествено. Просто разбери неговата същност. Не поставяй условия за своето щастие. Остани щастлив без никаква причина изобщо. Няма смисъл да търсиш някаква причина, за да бъдеш щастлив. Просто бъди щастлив.
Дърветата са щастливи и не пият никаква бира вечер, не пушат цигари и са съвършено щастливи. Виж и духащият вятър е щастлив и слънцето е щастливо, и пясъкът е щастлив, и морето е щастливо, и всичко на този свят е щастливо с изключение на човека – защото не поставят условия. Просто бъди щастлив.
Ако не можеш да бъдеш щастлив, тогава не поставяй такива невъзможни условия. В такъв случай Молла е прав – толкова незначително нещо. Разбирам. Той е много по-интелигентен, отколкото ти си мислиш. Толкова просто средство – да носи обувки по-малки с един номер – толкова дребно средство, никой не може да ти попречи за това и вечерта ще си щастлив. Просто малки средства, изработвай малки средства и бъди толкова щастлив, колкото желаеш.
Но ти казваш: “Ще бъда щастлив, само ако тази голяма къща е моя. Поставяш голямо условие. Може да ти отнеме години и ти ще се измориш и изтощиш и когато достигнеш до палата на своето щастие, може би ще си близо до смъртта. Точно това става. Пропиляваш целия си живот и твоята голяма къща ще се превърне в твоя гробница. Казваш: “Ако не притежавам милион долара, няма да съм щастлив. А след това трябва да работиш и да пропилееш живота си. Мулла Насрудин е далеч по-интелигентен: поставя малки условия и е толкова щастлив, колкото иска.
А ако разбереш, тогава не е необходимо да поставяш никакви условия. Просто виж същността на проблема – че условията не създават щастие, те носят само облекчение. Но облекчението не може да е непрекъснато; нито едно облекчение не може да е постоянно. То трае само в продължение на няколко мига.
Слушал ли си историята за Исус, когато превърнал водата във вино. Вярвали, че наистина я е превърнал във вино. Това не е истина. Трябва да е предал тайната, която сега аз ви казвам, на своите ученици. Трябва да им е казал: “Пийте я така с такава наслада, че водата да се превърне във вино.”
Можеш да пиеш водата с такава наслада, че тя почти да те опияни. Опитай! Чистата вода може да те опияни. Това зависи от тебе. Не зависи от бирата или виното. И ако не го разбираш, попитай някой хипнотизатор. Той знае. Ако се даде вода на някой човек, който е хипнотизиран и му се внуши, че това е вино, той ще се напие – с вода.
Научи се, как да изживяваш радостта на момента. Не се грижи за резултатите; такива няма. Животът не отива никъде, той не притежава цели. Животът не е средство за някаква цел. Животът е настоящият момент. Изживей го. Изживей го тотално, изживей го съзнателно, изживей го радостно – и ще бъдеш удовлетворен.
Удовлетворяването не трябва да се отлага, в противен случай никога няма да бъдеш удовлетворен. Удовлетворението трябва да е сега – сега или никога.
От: „Диамантената сутра”, Ошо, изд. Шамбала
Снимки: The Sannyas Wiki