За здравословната агресия и преобразената змия, със следващата ведическа история, преразказана от Хауърд САСПОРТАС в книгата „Динамиките на подсъзнанието“.
(Nicolas Poussin, Landscape with a Man Killed by a Snake, 1648)
Имало една змия, която всявала ужас в едно село. Тя хапела и убивала хора. Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране. Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика.
През нощта преживяла „внезапно просветление“ и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна. Около месец след това преобразената змия се държала като светец. Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата). Накрая се завърнал в селището на змията. Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние – изтормозена, бита, подритвана и използвана.
Змията заговорила мъдреца и казала: „Искам си парите обратно. Опитах от твоята философия на любов и духовност и виж докъде ме докара. Сега се предполага да съм просветена, но я ме погледни – полумъртва съм.“
Мъдрецът и отговорил кратко: „Никога не съм ти казвал да не съскаш.“
***
Някои от вас сигурно си мислят, че да бъдеш духовен, просветен или мистичен означава да не се вбесяваш: „Медитирам два пъти на ден, следователно не би трябвало да съм гневен човек.“ Но запомнете, все пак можете да съскате. Здравословно е да го правите, ако нещо наруши границите ви или пречи на вашето разгръщане или напредване. В противен случай можете да завършите като битата змия.
От: „Динамиките на подсъзнанието. Семинари по психологическа астрология”, Лиз Грийн, Хауърд Саспортас, изд. Лара Принт
Изображение: Nicolas Poussin, Landscape with a Man Killed by a Snake, 1648, Wikimedia Commons