„Който е победил слабостта си и се е отърсил от всички егоистични мисли, не е нито потисник, нито потиснат. Той е свободен.”

Животът ни изцяло зависи от нашите мисли. Това е основната идея в шедьовъра на Джеймс Алън „Мислещият човек”, използван десетилетия по-късно и в „Тайната” на Ронда Бърн. Истината винаги може да бъде казана с прости думи, а според Джеймс Алън, нашата сила е в нашите умове. 

(The Thinker, 1907, by Edvard Munch)

Мисълта като фактор за успеха 

„Всички постижения, били те материални, интелектуални или духовни, са резултат от конкретно насочени мисли...”

Всичко, което постигате или не успявате да постигнете, е пряк резултат от собствените ви мисли. В една справедливо подредена вселена, където загубата на равновесие би означавала пълно разрушение, индивидуалната отговорност трябва да бъде абсолютна. Вашите слабост и сила, вашите чистота и нечистота са ваши и на никого другиго; и могат да бъдат променени само от вас самите. Условията, в които живеете, също са ваши, а не на друг. Вашето страдание и вашето щастие се развиват отвътре и ви принадлежат. Вие сте такива, каквото е мисленето ви. 

По-силните хора не могат да помогнат на по-слабите, освен ако последните не поискат да им се помогне, и дори тогава по-слабият трябва да стане силен със собствени усилия. Той трябва сам да развие онова, на което се възхищава у другите. Както потисниците, така и потиснатите се допълват в невежеството си и, въпреки привидно да изглежда, че си вредят едни на други, те в действителност вредят на самите себе си. Висшето знание разкрива действието на закона чрез слабостта на потиснатите и грешно приложената сила на потисника. Висшата любов, виждайки страданието и на двете страни, не осъжда никоя от тях; висшето състрадание обгръща, както потиснатия, така и потисника.

Който е победил слабостта си и се е отърсил от всички егоистични мисли, не е нито потисник, нито потиснат. Той е свободен.

 Ние можем да се издигнем, завладяваме и постигаме целите си, като извисим мислите си. Само ако откажем да го направим, оставаме слаби и нещастни. Преди да успеем да постигнем каквото и да било, трябва да извисим мисълта си над всяко разточителство. За да успеем, не е необходимо да се отърсим от целия си егоизъм, но поне от някаква част от него. Ако преобладаващите ни мисли са на разточителство, ние не можем нито да мислим ясно, нито да планираме методично; не можем да открием и развием скритите си заложби и затова се проваляме във всяко начинание. Когато не сме започнали да контролираме ефикасно мислите си, не сме в състояние да управляваме делата си и да поемаме сериозни отговорности. Не сме способни да действаме независимо и да бъдем самостоятелни. Ограничени сме единствено от мислите, които избираме. Не може да има напредък или постижения без определени жертви, и нашият светски успех ще бъде правопропорционален на степента, с която преодоляваме егоистичните, разточителни мисли и съсредоточаваме ума си, за да развиваме плановете си и да засилваме решителността и увереността в себе си. 

И колкото повече извисяваме мислите си, колкото по-почтени, достойни и идеалистични ставаме, толкова по-голям ще бъде успехът ни и по-благословени и трайни постиженията ни. 

Вселената не е благосклонна към алчните, непочтените и злите, дори ако понякога привидно изглежда да е така; тя помага на честните, великодушните и добродетелните. Всички велики учители през вековете казват това под различна форма. За да го докажем и разберем, трябва постоянно да се стремим да ставаме все по-добродетелни, като извисяваме мислите си. Интелектуалните постижения са резултат на мисълта, посветена в търсене на знанието или на красивото и истинското в живота и природата. Тези постижения понякога могат да бъдат свързани със суета и амбиция, но те не са резултат от тях - те, естествено, са плод от дългогодишни енергични усилия и чисти, неегоистични мисли. 

Духовните постижения са продукт на благочестиви стремежи. Който живее постоянно с благородни и извисени мисли, който има само чисти и неегоистични идеи, ще достигне - със същата сигурност, с която слънцето достига зенита си, а луната става пълна - мъдрост и благороден характер и ще се издигне до позиция на влияние и благоденствие. 

Постиженията, от който и да е вид, са венецът на усилието, диадемата на мисълта. С помощта на правилно насочени мисли, решителност, самоконтрол и добродетелност ние се издигаме; с мързел, липса на самоконтрол и объркана мисъл - потъваме. Можем да се издигнем до голям успех в света и дори до възвисено духовно състояние, а после да се сгромолясаме в слабост и окаяност, ако позволим на арогантни и егоистични мисли да ни завладеят. За да запазим победите, постигнати с правилна мисъл, винаги трябва да бъдем бдителни. Мнозина се отпускат, когато помислят, че успехът им е сигурен, и бързо се провалят. Всички постижения, били те материални, интелектуални или духовни, са резултат от конкретно насочени мисли, управляват се от един и същи закон и по един и същи метод; единствената разлика е в обекта на постигане. 

Който иска да постигне малко, трябва да жертва малко; който иска да постигне много, трябва да жертва много; който иска да жъне изобилие, трябва да е готов на огромни жертви.

Избрано от: „Мислещият човек”, Джеймс Алън, изд. SkyPrint
Изображение: musee-rodin.fr