Да бъдеш красив не е въпрос на анатомия, а на родителско позволение ~ Ерик БЕРН

Психологът Ерик Берн е автор на концепцията за сценарното програмиране и теорията на игрите, и създател на революционния транзакционен анализ, който днес се изучава по цял свят. Берн бил уверен, че всеки човек се програмира до 5-та си година, а после всички следваме собствения си жизнен сценарий. 

За сценарното програмиране и първите 6 години, подбрани цитати от известния психолог. 

1. Сценарий - това е постепенно разгръщаш се жизнен план, който още в ранно детство се формира под влияние на родителите. Този психологически импулс с огромна сила тласка човек напред, на среща със съдбата, и твърде често независимо от неговата съпротива или свободен избор. 

2. В първите 2 години, поведението и мислите на детето се програмират най-вече от майката. Тази програма формира и първоначалната рамка на неговия сценарий, „първичния протокол” относно това, кой трябва да бъде той – дали чук или наковалня.

3. Когато детето навърши 6 години, неговият жизнен план е вече готов. Това е било добре известно на свещениците и средновековните учители: Оставете ми децата си, докато навършат 6, после си ги вземете обратно”. Добрият доучилищен възпитател можел дори да предвиди какъв живот очаква детето, ще бъде ли то щастливо или нещастно, ще стане ли победител или неудачник.

4. В основата си, планът за бъдещето се изготвя според семейните инструкции. Някои от най-важните характеристики могат да бъдат забелязани още при първия разговор, когато психотерапевтът попита: Какво са ви казвали родителите за живота, когато сте били малки?”

5. От всяко указание, в каквато и форма да е формулирано то, детето се старае да извлече императивното ядро. Така то програмира жизнения си план. Ние наричаме това програмиране, защото въздействието на указанията започва да става постоянно. Детето възприема желанието на родителите си като заповед, и така може да остане за цял живот, ако случайно не стане някакъв драматичен обрат или събитие. Единствено огромни катаклизми, като война, или неодобрена от родителите любов, могат да му дадат мигновено освобождение. Психотерапията също може да даде резултати, но много по-бавни. 

Смъртта на родителите не винаги сваля родителското заклинание. Дори напротив – в болшинство от случаите, тя дори го прави още по-силно. 

6. Най-често именно детските решения, а не съзнателното планиране в зряла възраст, определят съдбата на човека. Каквото и да мислят, и казват хората за живота си, впечатлението, което създават у околните е, че някаква могъща сила ги кара да се стремят нанякъде, което рязко се разминава с онова, което пише в автобиографиите им или трудовите книжки. 

Онези, които искат да правят пари ги губят, докато други неудържимо забогатяват. Онези, които заявяват, че търсят любов, будят само ненавист дори у хората, които ги обичат. 

7. Програмирането на детето от родителите протича най-вече в негативна форма. Родителите пълнят главата на децата си предимно с ограничения. Но понякога се дават и разрешения. Забраните затрудняват приспособяването към обстоятелствата (защото са неадекватни), докато разрешенията предоставят свобода на избора.

Позволенията не водят децата към опасности, освен ако не са съпроводени с принуда. Истинското позволение –  това е простото „може”. 

8. Позволението няма нищо общо с възпитанието на всепозволеност. Най-важните разрешения – това са разрешението да обичаш, да се променяш, да се справяш със задачите си успешно. Човекът, въоръжен с подобни позволения се разпознава лесно, както и другият, скован от всевъзможни забрани. 

9. Нужно е още веднъж да подчертая – да бъдеш красив, а също и да имаш успех – това не е въпрос на анатомия, а на родителско позволение. Анатомията, разбира се, влияе на милион миловидни лица, но единствено в отговор на усмивката на майката или бащата, може да разцъфти истинската красота по лицето на дъщерята. 

Ако родителите виждат у сина си глупаво, слабо и недодялано дете, а у дъщеря си – грозно и глупаво момиче, те такива и ще бъдат. 

* Транзакционния анализ (ТА) е терапия на взаимодействието, основана на схващането, че решенията, които хората вземат в настоящето, се основават на предпоставки от миналото, които в даден момент може да са били необходими за оцеляването, но в много случаи вече не са валидни. Според Ерик Бърн в контекста са значението на транзакциите транзакционният анализ е „система за изучаване, предсказване и изменение на поведението на човека, основана върху анализа на транзакциите на индивида с обкръжаващите в техните съответни Его състояния. 

Неотделима част от теорията на транзакционният анализ са его състоянията. Това са психологически същности част от егото (тук его се употребява в смисъл на Аз) на човека.

Ерик Бърн открива че съществуват три Eго състояния, които решава да нарече Родител, Възрастен и Дете. Изборът да бъдат с главни букви не е случаен и е направен, за да може да бъдат разграничени тези его състояния от обичайната употреба на думите в езика. Самият Бърн още нарича тези три его състояния екстеропсихика (Родител), неопсихика (Възрастен) и археопсихика (Дете). Според някои учени „Екстеропсихиката, археопсихиката и неопсихиката се отнасят до аспекти на ума, взети от външен източник, по-ранният ум от предишен еволюционен период и сегашният ум. Прието е че до шест годишна възраст его състоянието Родител е формирано, тоест не се натрупват повече записи в него.

Транзакционният анализ се фокусира върху предписания, ранни решения, ласки, игри, изнудване, жизнени сценарии и преразгледани решения. Децата израстват с определени родителски послания (или предписания), дадени им както вербално, така и невербално. Ранните решения целят получаването на родителски ласки (внимание на родителите). ТА обръща внимание на начина, по който хората търсят признание, както и на видовете ласки, които искат и получават. Игрите, които са последователности от бъдещи транзакции с предвидим резултат и някаква отплата, се развиват като начин за подкрепяне на ранните решения на човека. Освен научаването да отриват игрите груповите членове научават и своите рекети, които са произтичащите от ранните решения хронични лоши чувства, събирани от играещите игри хора и оправдаващи основните решения на човека. (bg.wikipedia.org)

Източник: izbrannoe.com
Снимка: Wikipedia

51791 Преглеждания