„Сексът има свое място, но когато съзнанието му отреди господстващо положение, се превръща в проблем.”

Въпрос: 
Известно ни е, че сексът е неизбежна физическа и психологическа необходимост и изглежда, че той е една от основните причини за хаоса в личния живот на нашето поколение. Как можем да се справим с този проблем?

КРИШНАМУРТИ:
Защо превръщаме всяко нещо, до което се докоснем, в проблем? Превърнали сме Бог в проблем, превърнали сме любовта в проблем, отношенията си, живота си, превърнали сме и секса в проблем. Защо? Защо всичко, което правим, е проблем, нещо ужасяващо? Защо страдаме? Защо сексът е станал проблем? Защо се съгласяваме да живеем с проблеми? Защо не им сложим край? Защо не избягаме от нашите проблеми, а ги носим ден след ден, година след година? Въпросът за секса е уместен, но основният въпрос е защо превръщаме живота в проблем? Работата, сексът, печеленето на пари, мисленето, чувствата, всекидневният опит - защо целият живот е проблем? Не е ли главно, защото винаги мислим от дадена гледна точка, от определена гледна точка? Винаги мислим от даден център към периферията, но за повечето от нас периферията е център, поради което всяко нещо, до което се допрем, е повърхностно. Но животът не е нещо повърхностно. Той изисква да живеем пълноценно, но тъй като живеем само повърхностно, са ни известни само повърхностните ни реакции. Всичко, което вършим в периферията, неизбежно създава проблеми, и животът ни е такъв: доволни сме да живеем сред повърхностното с всички негови повърхностни проблеми. Докато живеем повърхностно, в периферията, ще съществуват и проблеми, а периферията е азът, с неговите усещания, които могат да бъдат конкретно изразени или превърнати в нещо лично, в нещо, което може да бъде отъждествено със света, с родината ни или с други неща, които мозъкът ни е създал.

Докато живеем в полето на съзнанието ще има усложнения, ще има проблеми, защото това е единственото нещо, което ни е познато. Съзнанието е усещане, резултат от натрупани усещания и реакции и всяко нещо, до което се докосне, неизбежно води до страдания, объркване и безкрайни проблеми. Съзнанието ни е истинската причина за нашите проблеми, съзнанието работи механично нощ и ден, съзнателно и подсъзнателно. Съзнанието е най-повърхностното нещо, а ние в продължение на поколения, в продължение на целия си живот го култивираме, за да го направим все по-умно, все по-остро, по-хитро, по-безчестно и по-измамно, което личи във всички наши деяния. По природа нашият ум е безчестен, измамен, не е в състояние да погледне фактите в очите и това създава проблеми, това всъщност е самият проблем.

Какво имаме предвид, когато казваме, че сексът представлява проблем? Дали самия акт или мисълта за него? Явно, че не актът е проблем. Сексуалният акт не може да представлява за вас проблем, както и яденето не може да представлява проблем. Но ако мислите за яденето или за каквото и да е друго нещо по цял ден, защото няма за какво да мислите, то ще се превърне в проблем. Защо мислите за секса? Защо ви занимава, а той явно ви занимава? Киното, списанията, различни истории, начинът по който жените се обличат, всичко това кара съзнанието ви да се занимава със секса. Защо съзнанието въобще се занимава със секса, мисли за секса? Когато има толкова много неща, на които трябва да обърнете внимание, защо отдавате цялото си внимание на секса? Какво става, когато вниманието ви се занимава с него? Това е едно от средствата за бягство, не е ли така? Това е начин, който ви помага да се самозабравите. Временно, за момент може да забравите себе си и няма друг начин да забравите себе си. Всичко друго, което вършите в живота, укрепва аза. Работата ви, религията, вашите богове, вашите водачи, политически и икономически действия, присъединяването ви към дадена партия и отричането на друга партия - всичко това подчертава и засилва аза. Има само едно действие, което не подчертава аза и поради това се превръща в проблем, нали? Когато в живота има едно нещо, което за няколко секунди води до пълно бягство, до пълна забрава, до пълна самозабрава, вие се вкопчвате в него, защото то е единственият момент, в който сте щастливи. Всеки друг въпрос, до който се докоснете, се превръща в кошмар, в избор на страдание и болка и вие се вкопчвате в единственото нещо, което ви дава пълна самозабрава, която вие наричате щастие. Но когато се вкопчите в него, то също се превръща в кошмар, защото тогава не искате да бъдете негов роб, искате да се освободите от него. Тогава умът ви измисля нещо ново - идеята за непорочност, за безбрачие и вие се опитвате да живеете без да се жените, непорочен, като се потискате - всичко това са действия на съзнанието, което иска да се откъсне от фактите. Тогава отново се набляга на аза, който се опитва да стане нещо, а вие отново сте жертва на мъки, тревоги, усилия, болки.

Сексът става необикновено труден и сложен проблем, ако не разбирате съзнанието, което мисли за проблема. Самият акт никога не може да бъде проблем, но мисълта за акта създава проблеми. Вие защитавате акта; вие живеете разпуснато или си позволявате крайности със съпругата си и я превръщате в проститутка и тъй като това е привидно съвсем порядъчно, вие сте задоволен и оставяте нещата такива, каквито са. Без съмнение проблемът може да бъде решен само когато разберете целия процес и структура на „аза" и на „моето": моята съпруга, моето дете, моята собственост, моята кола, моите постижения, моят успех Докато не разберете и не решите всички тези проблеми, сексът ще бъде проблем. Докато имате амбиции - политически, религиозни или някакви други, докато наблягате на „аза", на субекта, който мисли и изпитва, и го подхранвате с амбиции било от собствено име като индивид или в името на родината, дадена партия или идея, която наричате религия - докато съществува тази експанзия на личното, ще имате сексуални проблеми. От една страна, вие създавате, подхранвате и разпростирате своя аз, а от друга, се опитвате да забравите себе си, да се загубите било то само за един единствен момент. Как могат двете да съществуват едновременно? Животът ви е противоречие - усилване и едновременно с това забравяне на вашия аз. Сексът не е проблем. Проблемът е противоречието в живота ви. И съзнанието не може да примири противоречието, защото самото то е противоречие. Противоречието може да бъде разбрано само когато напълно разберете процеса на всекидневното си съществуване. Ходите на кино и гледате жени на екрана, четете книги, които стимулират мислите ви, разглеждате списания с полуголи момичета, начинът, по който гледате на жените, скришните погледи, които си разменяте - всички тези неща водят съзнанието по заобиколни пътища и го карат да придава голямо значение на аза, а едновременно с това се опитвате да бъдете нежен, любящ и добър. Двете са несъвместими. Човек, който е амбициозен по един или друг начин, винаги ще има проблеми, защото проблемите изчезват само когато азът бъде забравен, когато азът престане да съществува. И това състояние на несъществувание на аза не може да бъде волеви акт, то не е просто реакция. Сексът става реакция. Ако съзнанието се опитва да реши проблема, то само прави проблема по-объркан, по-тревожен, по-болезнен.

Проблемът не е в акта, а в онова съзнание, което казва, че трябва да бъдем целомъдрени. Целомъдрието не е свързано със съзнанието. Съзнанието може само да потисне своята дейност, а потискането не е целомъдрие. Целомъдрието не е добродетел, целомъдрието не може да бъде култивирано. Човек, който култивира смиреност, в никакъв случай не е смирен. Той може да нарече своята гордост смиреност, но той е горд човек и заради това се старае да стане смирен. Гордостта никога не може да стане смирена и целомъдрието не е свързано със съзнанието - вие не можете да станете целомъдрен. Вие ще опознаете целомъдрието само когато сте влюбен, а любовта не идва от съзнанието, не е свързана със съзнанието.

Следователно проблемът за секса, който измъчва толкова много хора по света, не може да бъде разрешен, докато не разберем съзнанието. Не можем да спрем мисленето, но мисълта се изгубва, когато мислителят се изгуби, а това става, когато разберем целия процес. Страхът се проявява, когато мислещият субект и мисълта са разделени. Само когато няма мислител, няма конфликт в мисълта. Няма нужда от усилия, за да бъде разбрано онова, което се подразбира. Мислителят се проявява чрез мисълта. След това мислителят се опитва да оформи, да контролира мислите си или да им сложи край. Мислителят е фиктивна същност, илюзия на съзнанието. Когато мисълта се реализира като факт, не е необходимо да се мисли за факта. Когато има просто, спокойно осъзнаване на нещата, онова, което се подразбира от факта, се проявява само. Следователно, мисълта като факт престава да съществува. Тогава ще видите, че проблемите, които разяждат сърцата и умовете ви, проблемите на нашата обществена структура могат да бъдат разрешени. Тогава сексът ще престане да бъде проблем и ще заеме своето подходящо място - той не е нито нечисто, нито чисто нещо. Сексът има свое място, но когато съзнанието му отреди господстващо положение, се превръща в проблем. Съзнанието отрежда на секса преобладаващо значение, защото не може да живее без да има нещо, което го прави щастливо и по този начин сексът става проблем. Когато съзнанието разбере целия процес и по този начин стигне до своя край, т.е., когато мисленето спре, идва творчеството, което ни носи щастие. Да бъдеш в творческо състояние е блаженство, защото при самозабравата, азът не реагира. Това не е абстрактен отговор - това е единственият отговор. Съзнанието отхвърля любовта, а няма непорочност без любов. Сексът става проблем, когато няма любов. 

От: „Първата и последната свобода”, Джиду Кришнамурти, изд. Кибеа
Снимки: Wikipedia; Hamid Courtesy Krishnamurti Foundations