Мъдростта на времето в думите на прочутия испански творец, философ и свещеник (1601-1658)

Не пилей лекомислено доверието и чувствата си. Трезвомислието и мъдростта се проявяват в това да не бързаш да се доверяваш. Лъжата е нещо обикновено, затова нека доверието бъде изключителна рядкост. Който лесно се доверява, бързо се разочарова. Въпреки това, ненужно е да демонстрираш съмненията си по отношение на другите. Това е неучтиво и оскърбява твоя събеседник с недоказаните подозрения, че той мами или е измамен. Не тук обаче е скрита най-непоправимата злина. Недоверието е присъщо на лъжеца - той не вярва на другите, а и на него не му вярват. Не съди прибързано само по това, което чуваш. Не случайно един автор  казва, че любовта от пръв поглед също е един вид безразсъдство. Помни, че не само думите могат да лъжат, но и делата. И в такъв случай измамата е още по- болезнена и опасна.

Обуздавай страстите си. Ако е възможно, нека здравият разум да обуздава невъздържания изблик на емоции и грубите избухвания. Това не е трудно постижимо за истински благоразумния човек. Първата крачка към самоконтрола е да осъзнаеш, че си жертва на своите страсти. Така ще овладееш възбудата и ще сложиш бариера пред гнева си, като ще можеш да я спуснеш само толкова, колкото е необходимо. Негодуванието има стойност, ако е премерено и правилно насочено. Успявай навреме да се овладееш, най-трудното в надбягването е да можеш да спреш. Да останеш далновиден и в пристъп на безумен гняв е доказателство за благоразумие. Всяка невъздържаност в чувствата е отклонение от разумното поведение. Ако си даваш сметка за това, никога няма да сгрешиш и няма да прехвърлиш границите на благоприличието и здравия разум. За да обуздаеш своите страсти, трябва да внимаваш и здраво да държиш юздите на волята си. Така ще бъдеш първият, а може би и последният умел ездач, обяздил дивия жребец на чувствата си.

Мъдрият и сам на себе си е достатъчен. Той носи всички достойнства и представлява цяла вселена. Ако безценният приятел е достатъчен да замени всичко на този свят, бъди такъв приятел сам на себе си и ще можеш да живееш в самота. Кой би ти липсвал, щом няма по-бистър ум и по-изискан вкус от твоя собствен? Такъв човек ще заслужи висшето щастие да зависи само от себе си и ще бъде подобен на Върховното същество. Този, който би могъл да живее по такъв начин, няма да прилича по нищо на див звяр, в много отношения ще наподобява мъдрец и във всичко - Бог.

Остави събитията да следват естествения си ход. Това важи най-вече тогава, когато морето на обществения и личния живот е най-бурно. Когато в човешките взаимоотношения връхлитат урагани от страсти, разумно е да се оттеглиш в тихо пристанище и да изчакаш на котва. Лекарството често пъти изостря симптомите на болестта. По-добре остави развоя на нещата на естествените природни закони, а човешките взаимоотношения - на повелята на нравствените норми. Опитният лечител трябва да знае кога какво лекарство да предпише, а понякога най-висшето изкуство се състои в това да не се прилага никакво лечение. Най-добрият начин да помогнеш на житейските бури да стихнат е като се отдръпнеш и оставиш нещата сами да се успокоят. Да отстъпиш навреме днес, означава да си осигуриш победата утре. Изборът може да се размъти дори от най-малкото вълнение и водата няма да се избистри в резултат на нашите старания, а едва когато я оставим сама да се уталожи и утаи. Най-доброто средство против безпорядъка е да го оставиш сам да се оправи.

Не откривай раните си. Понеже всеки ще сложи пръст в тях. Не се оплаквай от болката си - злонамереният насочва ударите си към най-уязвимото място на противника. Ако си прицел на словесни нападки, безполезно е да се засягаш, от това ще ти стане още по-тежко. Зложелателите ти се стремят да раздразнят и да подлютят раните ти, те поставят на изпитание търпението ти и търсят хиляди начини да ти причинят болка. Благоразумният никога не признава, че е уязвен, той крие своята рана, било лична, било семейна. Защото дори съдбата понякога се забавлява, като поразява там, където най-много ни боли. И умъртвява ранената плът. Затова не разкривай извора на своята мъка или радост - ако искаш злощастието да има край, а блаженството да продължи.

Не се продавай евтино. Истинската ти стойност не е достатъчна, сама по себе си, защото не всеки вниква в същността й и малцина се вглеждат под външната обвивка. Мнозина се увличат след тълпата и тръгват с нея, понеже виждат, че и другите вървят натам. Голямо изкуство е да привлечеш вниманието на хората и да им вдъхнеш доверие - като хвалиш стоката си, понеже рекламата възбужда любопитството, или като се постараеш тя да има привлекателен вид или име, което е от изключителна полза за вдигане на цената. Но и в двата случая не трябва да прекаляваш и да проявяваш пристрастие и субективност. Да обявяваш, че стоката ти е предназначена само за познавачи, е хитра уловка, понеже всеки се смята за такъв, а ако не е, това засилва още повече желанието му. Никога не представяй нещата като обикновени и общодостъпни - така само ще ги обезцениш. Всички налитат на изключителното, понеже то възбужда както апетита, така и ума.

Не се мъчи да запълваш празноти. Ако се заемеш с подобно начинание, трябва да си сигурен, че имаш сили да надминеш своя предшественик - за да те приемат като равен, трябва да притежаваш двойно повече достойнства, в сравнение с него. Хитър ход е да се поставиш в такава светлина, че който и да дойде на твоето място, хората да почувстват твоята липса, но не по-малко умение се изисква да не позволиш предшественикът ти да те засенчва. Трудно е да запълниш голяма празнота, защото миналото винаги се разкрасява и изглежда по-добро - не е достатъчно да бъдещ равностоен на своя предшественик, той винаги има предимството на първия. Необходими са повече ценни качества, с които да превъзхождаш другия, за да го изместиш от неговите позиции в очите на обществото.

От: „Изкуството на житейската мъдрост”, Балтасар Грасиан, изд. Кибеа
Изображение: Baltasar Gracián, es.wikipedia.org