„Нещата, които карат косите да побелеят и набраздяват хубавите лица с грозни бръчки, които лишават походката от нейната еластичност и отнемат виталността на живота, са мостовете, по които човек никога не е минал, нещастията, които никога не са се случили.”

Нашият най-голям враг е страхът  

Най-смъртоносният инструмент на ума за съсипване на човешкия живот е страхът. Той деморализира характера, унищожава амбициите, предразполага или предизвиква болести, парализира радостите от самия себе си и от другите и пречи на развитието. Страхът няма нито едно благородно качество. Той е изцяло лош. Днес учените знаят добре, че страхът намалява жизнеспособността на кръвта, тъй като нарушава храносмилането и усвояването на хранителните вещества. Той намалява жизнените сили на ума и тялото, убива всички елементи, водещи към успех. Страхът убива радостта от младостта. Той е най-страшният спътник на старостта. Жизнеността отстъпва пред неговия ужасяващ поглед, доброто настроение не може да живее с него под един и същ покрив.

„Най-разпространеното болестно състояние на ума, влияещо толкова разрушително върху човека, е състоянието на страх," казва д-р Уилиам X. Холкомб. „Страхът има много нива и степени - от крайна тревога, уплаха или ужас до предчувствие за надвисваща опасност. Независимо от това става дума за едно и също нещо - парализиращото чувство, поразяващо самото ядро на живота, което чрез нервната система може да причини различни болестни симптоми във всяка част на тялото."

„Страхът е като въглена киселина, впръскана в лицето на човека", казва Хорас Флетчър. „Той причинява умствено, морално и духовно задушаване, а понякога и смърт - смърт на енергията, смърт на тъканта, смърт на целия растеж".

И все пак още от раждането си ние живеем в присъствието и под властта на този демон - страха. Детето се предупреждава хиляди пъти през годината да се пази от това и от онова; то може да се отрови; може да се удари и дори да загине; може да му се случи нещо ужасно, ако не постъпва по този или по онзи начин. Мъже и жени не могат да търпят вида на някое безобидно животно или насекомо, защото като деца им е било казано, че то ще ги нарани. Едно от най-жестоките неща, които можем да си представим, е да отпечатаме върху пластичния детски ум ужасния образ на страха, който също като буквите, врязани върху кората на младо дърво, става все по-широк и по-дълбок с годините. Гибелните сенки на подобни вредни и пагубни картини ще покриват целия живот и ще засенчат светлото слънце на радостта и щастието. Един австралийски писател казва: „Едно от най-големите нещастия, което вероятно може да се случи на едно подрастващо дете, е да има майка, която вечно е тормозена от невротичен страх. Ако някоя майка бъде завладяна от своите страхове - патологични, дребни и обсебващи - това неизбежно ще се отрази неблагоприятно върху обстановката, в която растат децата.

Произходът на страха се корени в навика или инстинкта да се очаква най-лошото. Майка, която не си позволява да действа или не позволява на своите деца да действат, без да извиква във въображението си хилядите неприятни възможности, които могат да се случат, налива в чашата на живота бавно действаща отрова.

„Аз знам, че днес хиляди момчета и момичета треперят от страх, слабост, пасивност и неспособност за активни действия, защото като малки те са карани да виждат потенциалната опасност във всичко, което са правили или са се опитвали да правят. Майката носи огромна отговорност, когато (поради глупави страхове от предполагаемо нараняване) забранява на детето си да върши неща, които ще допринесат за култивирането на смелост, устойчивост, увереност в собствените сили и самоконтрол."

„Изучавал съм криминална и детска психология повече от 20 години" - казва д-р Лино Фериани. - „Хиляди пъти съм бил принуден да установявам тъжния факт, че най-малко 88% от болезнено страхливите деца биха могли да бъдат излекувани и да се спасят навреме, ако са били прилагани разумните принципи на психичната и физическата хигиена, в която основният фактор е внушението, вдъхновено от разумна смелост".

Много майки и бавачки измислят всевъзможни плашещи неща, с които да всяват страх у нещастните бебета, за да бъдат послушни. Те дори се опитват да ги накарат да заспят, като им казват: „Ако не заспиш веднага, една голяма страшна мечка ще дойде и ще те изяде!". По какъв начин би могъл да заспи едни възрастен човек, ако имаше реална опасност това да се случи? Страхът от тъмнината едва ли би съществувал, ако родителите показваха внимателно на децата си, че нещата са еднакви както на тъмно, така и на светло. Вместо да правят това, те плашат децата, че в тъмнината живеят какви ли не страшни същества и чудовища. Един поет добре е изразил този жесток, но за съжаление разпространен грях, срещу здравото детско съзнание:

„Тоз, който всява страх в децата,
спира техните игри и песни,
това не е просто грешка,
а тежък морален грях. "

Майките хабят много енергия, като се безпокоят за своите деца. Някои от тях не могат нито за миг да се отпуснат, когато момичетата или момчетата не са пред погледа им. Колко пъти сте си представяли как децата ви падат от някое дърво или покрив? Колко пъти сте си въобразявали, че децата ви са се удавили в реката, когато са отишли да плуват или да ловят риба? Колко пъти сте си мислили, че ще донесат момчето ви с окървавено лице или със счупен крак от футболното игрище? След като нито едно от тези неща не се е случило, с какво ще компенсирате часовете на душевно страдание и намаления жизнен и физически тонус вследствие на това? Подобни безполезни мисли за евентуални нещастия състаряват преждевременно много жени. Най-лошото е това, че много от тези майки смятат за свой дълг и признак на голяма любов към децата си да се притесняват през цялото време.

С такива уплашени и прекалено загрижени майки, които обграждат децата си с атмосфера на страх и им внушават все нови и нови страхове, не е изненадващо, че целият свят изглежда обременен и превит под страшната тежест на страха и безпокойството. Идете на което и да е събиране, без значение колко щастливи и радостни изглеждат хората там, и след като разпитате дори и най-веселите от тях, ще откриете, че червеят на страха е заседнал в сърцата на всички тях под някаква форма. Страхът от злополука, болест, бедност, смърт или някакво голямо нещастие витае дори и по време на най-голямото веселие. Животът на хиляди хора преминава под сянката на страха, преследвани от ужасната мисъл за приближаването на неясна смъртоносна опасност.

Много мъже и жени ограничават живота си, притеснявайки се за това какво може да им се случи утре. Семейството не може да си позволи някакво малко безобидно удоволствие, да пътува или да се абонира за някое хубаво списание или вестник. То не може да отдели време за крайно нужната почивка. Трябва да пести от дрехи и дори от храна и от всякакви видове културни мероприятия или забавления, които струват пари, просто защото времената другата година могат да бъдат трудни. „Може да настъпи парична криза", настоява песимистът. „Някое от децата може да се разболее, може да дойдат лоши дни, годината може да е неплодородна, бизнесът може да се окаже неуспешен. Ние не можем да кажем какво може да се случи, но трябва да сме подготвени за най-лошото". Животът на стотици семейства се разрушава, понякога непоправимо, дори от мисълта за предстоящо нещастие.

Една от най-лошите черти на този пестелив, тревожен и несигурен начин на живот е, че той спира преждевременно развитието на подрастващите и хвърля тъмна сянка върху тяхното бъдеще и настояще. Например, дадено момиче или момче тази година трябва да постъпи в университет. Времето лети бързо и преди родителите да осъзнаят, детето вече е станало прекалено голямо. Но бащата и майката преценяват, че тази година не могат да се позволят никакви допълнителни разходи и че детето може да почака още малко. И всяка година тази история се повтаря: „Трябва да се изчака още малко".

Колко мъже и жени са лишени от възможността да напреднат в живота, защото нямат образование, което родителите им (очаквайки тежки дни, които никога не са настъпили) са отлагали, докато е станало твърде късно?

Никой не трябва да пречи на разумното пестене и скромност, но този потискащ страх, че „може да се случи нещо лошо", това отлагане на забавления, образование, култура, пътувания, книги, различни невинни удоволствия, докато желанията се притъпят, докато естетическите усещания загинат, е болест на тесногръдите, несигурни души, с които всеки разумен човек трябва да се бори.

Помислете си за милионите човешки същества, които Бог е създал и поставил на тази радостна земя, надарена с всевъзможни блага, за да могат да се радват на живота, които губят най-ценните си години, притеснявайки се и тревожейки се, че нещо лошо може да им се случи.

Колко жалки са притеснените, сбръчкани лица, белите коси, тъжните изражения на лицата на онези, които се безпокоят за предполагаемите нещастия, които могат да им случат! Нито една бръчка, нито един бял косъм от хилядите, които имат, не са причинени от действителна опасност. Нещата, които карат косите да побелеят и набраздяват хубавите лица с грозни бръчки, които лишават походката от нейната еластичност и отнемат виталността на живота, са мостовете, по които човек никога не е минал, нещастията, които никога не са се случили. Трудностите и изпитанията, които действително идват в живота ни, с изключение на редки случаи, са нищожни в сравнение с нещата, за които се тревожим, но които никога не са се случили.

Каква загуба на енергия и човешки живот е свързана с този гибелен навик да очакваме злото! Представете си само какво количество работа бихте могли да свършите с умствената и физическата си енергия (сила), която се изразходвали, страхувайки се, че ще нещо лошо може да се случи - без обаче то на практика да се е случило. Помислете за изгубените часове, в които сте обмисляли какво бихте правили, ако дадено нещастие се случи.

Ако само можехме да се освободим от въображаемите проблеми, животът ни би бил безкрайно по-щастлив и по-здрав. Така една от най-големите задачи при изграждането на характера ни е да отстраним, да изкореним, да унищожим напълно разрушителния ефект на страха във всичките му прояви. Никой не може да води естествено здрав, слънчев, полезен, хармоничен живот, ако живее сред обстановка на постоянен страх. Никой не може да се надява, че ще бъде напълно щастлив и успял, ако не унищожи и заличи микроба на страха. Ако това обаче се случи, светът със сигурност ще се промени към по-добро. Дълг на всеки индивид е да победи този общ враг в ума си и да направи всичко, на което е способен, за да помогне на другите, особено на младите да се освободят от властта на това илюзорно чудовище. За щастие различните мислители и откриватели са доказали, че това може да се случи и представлява едно велико предсказание, което новите поколения ще усвоят, за да изгонят всички страхове, за да могат да вървят смело и уверено към постигане на пълно щастие.

От: „Човекът господар на мислите и чувствата си”, Орисън Сует Марден, изд. Здраве и щастие
* Portrait of Orison Swett Marden, Wikimedia Commons