„Женствеността се уврежда в зависимост от спада на вътрешната енергия. Постепенно момичето става неспособно да обича; стреми се само да бъде обичано. Не е способно да дава; копнее само да получава…”

Когато възпитанието разваля момичетата... Споделено от книгата на известния белгийски психолог и психоаналитик в „Жената и нейната дълбинна психология” (ИК Колибри)

Всичко, което блокира, спира или отклонява вътрешната енергия, отчасти обезсилва женското начало у жената. А културно придобитите модели на поведение, както и комплексите, действително отклоняват енергията. Задържанията, от какъвто и характер да са, поглъщат големи количества енергия. Тревожността пък буквално изяжда вътрешната енергия. Не бива да се забравя, че мъжкото начало е само производно от женското (или от вътрешната енергия).

А на какво обикновено учим момичетата? Че енергията е по същество достояние на мъжа. Че само външно изявената, видима енергия е от значение. Че единствената цел на жената е да бъде забелязана и обичана. Че сама по себе си женствеността е само примамка, а не сила. Че колкото е по-слаба и по-чаровна, толкова повече шансове има момичето да бъде обичано. Че мъжкото поведение е подозрително при момичето. Че множеството външни изяви на енергия са позволени на момчето, но са забранени на момичето.

Ето как приучват момичето да задържа енергията си, да я пази вътре в себе си, да я трупа, но не и да я показва. Дори само от гледна точка на хормоналното си устройство момичето е предразположено към вътрешен живот. Вместо да развива другата част от личността си (мъжкото у себе си), околните „нажежават" до крайност природните й заложби. Все едно студентка със склонност към философията да бъде принудена да посвети живота си на тази наука с риск да се превърне в книжен плъх, понеже е лишена от възможността да опита силите си в някоя друга научна дисциплина.

Резултатът?

Действайки по този начин, позволяваме на момичето да натрупа колкото иска енергия, но същевременно запушваме прохода, свързващ котела с турбината. Оттук и своеобразната афективна тромбоза. Парата е нагнетена, без да може да бъде изпусната, или излиза на съвсем тънка струйка според големината на поставената от възпитанието запушалка. Ето как момичето (в случай, че мъжкото у него е блокирано) се превръща в зареден акумулатор, забравен в най-тъмния ъгъл на гаража, където бавно, но сигурно ще се изтощи).

Женствеността се уврежда в зависимост от спада на вътрешната енергия. Постепенно момичето става неспособно да обича; стреми се само да бъде обичано. Не е способно да дава; копнее само да получава. Не е по силите му да стане независимо; търси помощ и закрила.

След като женствеността престане да бъде жизнена сила, жената се превръща в „мъжеловка". От друга страна, тъй като мъжествеността й, така да се каже, не съществува, жената изпитва нуждата да я открие у другиго. Безсмислено е да обясняваме, че никога няма да я намери по простата причина, че всъщност тя не е нейната собствена. При това положение жената заживява „чрез другия". Успехът на съпруга й става неин успех; непрекъснато натяква на мъжа си да търси все по-бляскави изяви. А самата тя получава само трохи.

Когато такава жена пожелае да „бликне навън", да се „издигне" до творчеството и до разума, тя се разкъсва от съмнения: „Ще остана ли достатъчно женствена, ако се отдам на творчество и на действие?"

Забележете, тя не си мисли „достатъчно женствена, за да подхранвам творческите си способности, за да давам, за да обичам", а си мисли „достатъчно женствена, за да очаровам, за да искам, за да получавам". Ето как преобръща женските стойности. Не е трудно да я разберем, след като са я учили, че женствеността е слабост, а не сила на личността.

Винаги когато разглежда нещата „вертикално", смътно изплува чувството за вина: „Не съм способна... Само мъжете могат да направят това... Да не съм някаква мъжкарана? Ще ме гледат с лошо око... Вече няма да ме харесват, да ме обичат..."

В тези случаи се колебае между:

а) хоризонталното измерение (възприемчива, спокойна и равна, необособена, ръководена от чувствата, сраснала се с нещата), характеризиращо женствеността;

б) и вертикалното измерение (бликаща, „устремена нагоре", изправена, с ясно очертана форма), характеризиращо мъжествеността.

В най-добрия случай жената застива в едно „полегато " измерение, нито легнало, нито изправено, нито женствена, нито мъжествена, нито риба, нито рак, неспособна да вибрира хармонично между едното и другото измерение.

Или пък се превръща в жена, която е само женствена: връща се към някакво зародишно, необособено състояние. Символично тя ляга пред живота, не е в състояние да се изправи.

Съвременната култура и възпитание учат жената, че трябва да живее свръхизправено, хипервертикално. Поради това тя или копира абсурдната мнима мъжественост на съвременния мъж, или се опълчва срещу него, което в края на краищата е едно и също.

Жената е предварително победена в тази невротична битка. Тя само усилва страха, който мъжете изпитват към нея. И тъй като е неспособна да твори, не й остава нищо друго, освен да се отъждестви с творческите изяви на мъжа, истински или не. И да надене маската на изнервена, желаеща да доминира жена, принудена да следва течението в плен на безпокойството си.

Избрано от: „Жената и нейната дълбинна психология”, Пиер Дако, ИК Колибри
Снимка: Pierre Daco