Мъдростта на будисткия монах Шунмьо Масуно

Главен свещеник в 450-годишен дзенбудистки храм в Япония, ландшафтен дизайнер на дзен градини и професор по дизайн на околната среда в едно от водещите училища по изкуства в Япония, Шунмьо Масуно споделя изпитани във времето практики, които да внесат повече хармония в живота ни. Трудно ли е „Изкуството да живеем просто” (Изд. Колибри)?

(Meandering Stream at Lan-ting Yamamoto Jakurin Hanging, 1970)

~ Намерете време за празнота. Първо наблюдавайте себе си.

Бъдете такива, каквито сте, но без да бързате, без да проявявате нетърпение

Дали някой от нас намира време да не мисли за нищо в своето всекидневие?
Повечето хора биха казали: „Не мога да отделя и една минута за подобно нещо“. Непрекъснато се чувстваме притискани от времето, от работата и от всичко останало, което изпълва живота ни. Съвременното битие е по-забързано от всякога. Всеки ден по цял ден ние се опитваме да дадем най-доброто от себе си само и само да свършим онова, което трябва да бъде направено. Ако се потопим напълно в тази рутина, несъзнателно, но неизбежно ще изгубим перспективата за истинското си аз и за истинското щастие.

Единственото, от което се нуждаете, е да отделяте някакви си десет минути всеки ден. Опитайте се да намерите време за празнота, за мигове, в които не мислите за нищо. Просто се постарайте да прочистите съзнанието си и да не обръщате никакво внимание на нещата около вас. В ума ви ще блуждаят различни мисли, но се постарайте да ги отпратите една по една. След като го направите, ще започнете да забелязвате настоящия момент, да улавяте неуловимите промени в природата, които ви поддържат живи. Когато вниманието ви не е отвлечено от други неща, тогава се разкрива вашето чисто и истинско аз. Намирането на време да не се мисли за нищо – това е първата стъпка към постигането на просто живеене.

~ Събудете се 15 минути по-рано. Рецепта за моментите, когато нямате повече място в сърцето си.

Как непрекъснатата заетост ви обезсърчава

Когато времето никога не стига, тази оскъдица се отразява и на сърцето ни. Машинално си казваме: „Зает съм – нямам време“. В резултат на това разумът ни започва да работи още по-трескаво. Но наистина ли сме толкова заети? Не се ли принуждаваме сами да бързаме непрекъснато?

В японския език йероглифът за „зает“ е съставен от символите за „губя“ и „сърце“. Ние не сме заети, защото няма достатъчно време. Заети сме, защото в сърцето ни няма повече място. Особено когато всекидневието ви е трескаво, опитайте се да станете петнайсет минути по-рано от обичайното. Изпънете гърба си и бавно си поемете въздух със зоната под пъпа – онова място, което ние наричаме танден. Щом стабилизирате дишането си, съзнанието ви напълно естествено ще премине в спокойно състояние. След това, докато се наслаждавате на чаша чай или кафе, погледнете през прозореца към небето. Заслушайте се в чуруликането на малките птички. Колко странно – с лекота, просто ей така, успявате да създадете празно пространство в съзнанието си. Събуждането петнайсет минути по-рано по магичен начин ви освобождава от усещането за свръхангажираност.

~ Насладете се на утринния въздух. Тайната на монасите за дълъг живот се крие тук.

Всеки ден е различен от останалите

Известно е, че будистките монаси, които практикуват дзен, живеят дълго.
Основните фактори за това са диетата и техниките за дишане, разбира се, но аз вярвам, че един регулярен и подреден начин на живот оказва положително влияние както в духовен, така и във физически смисъл. Всяка сутрин ставам в 5 часа и първото нещо, което правя, е да напълня дробовете си с утринен въздух. Докато обикалям главната зала, приемната и помещенията на свещениците в храма, за да разтворя кепенците против дъжд, тялото ми преживява промените в сезонните. В 6.30 часа изпълнявам будистката утринна служба, като пея мантри, и след това закусвам. После се захващам със задълженията си за деня.

Този процес се повтаря всеки ден, но всеки ден е различен. Вкусът на утринния въздух, моментът, когато се появява слънчевата светлина, вятърът, който докосва бузата ви, цветът на небето и листата на дърветата – всичко непрекъснато се променя. Утрото е времето, когато можете най-пълноценно да почувствате тези промени. Затова монасите изпълняват дзадзен медитацията си преди зазоряване, за да могат напълно да усетят тези промени в природата. С първата за деня медитативна дзадзен практика – кьотен дзадзен (утринен дзадзен) – ние подхранваме съзнанието и тялото си с дихателни упражнения на прекрасния утринен въздух.

~ Подредете обувките си. Това ще внесе красота в живота ви.

Хаосът в ума ви си проличава в краката ви

Отдавна е казано, че можете да разберете много за едно домакинство дори само като огледате фоайето, особено в японските домове, където събуваме обувките си на влизане. По това дали те са подредени в идеална редица, или са разхвърляни бихте могли да отгатнете в какво състояние се намират съзнанията на онези, които живеят там.

В дзенбудизма имаме една поговорка, която гласи: „Гледай внимателно по какво стъпваш“. Тя може да се приеме буквално, но също така намеква, че онези, които не обръщат внимание къде вървят, не познават себе си и не могат да знаят накъде върви животът им. Това сигурно ви звучи преувеличено, но едно такова дребно нещо наистина оказва огромно влияние върху начина ви на живот.

Когато се приберете у дома, събуйте обувките си и ги подредете до входната врата. Само това. Ще ви отнеме едва три секунди. Възприемането на този навик ще помогне всичко в живота ви да стане неизказано по-ясно и по-подредено. Ще внесе красота в живота ви. Такава е човешката природа. На първо място се опитайте да насочите вниманието към краката си.

Като подреждате обувките, вие правите първата крачка натам, накъдето сте се запътили.

От: „Изкуството да живеем просто” Шунмьо Масуно, Изд. Колибри
Изображение: Meandering Stream at Lan-ting Yamamoto Jakurin Hanging, 1970 - commons.wikimedia.org