Мъдростта на времето в размишленията и афоризмите на видния френски философ, писател, юрист и политик от епохата на Ренесанса

Алчност 

С каквото и да се запознаем, на каквото и да се радваме, ние винаги чувстваме, че то не ни удовлетворява и винаги ламтим към бъдещето и непознатото, тъй като настоящето не може да ни насити – според мен не за това, че няма с какво да ни насити, а затова, че ние не умеем да се възползваме разумно от него. 

*

Който мисли само да взема, той не мисли вече за взетото. Същинската черта на алчността е неблагодарността. 

*

...Светът определя стойността и ползата от нещата според външния им изглед. Всяка грижа за богатство води към алчността; към нея води даже разхищението, даже прекалено умерената и изкуствена щедрост; богатствата не заслужават чак толкова внимание и такава мъчителна загриженост. 

*

... за алчността... няма по-голяма пречка от самата алчност; колкото е по-безгранична и ненаситна, толкова по-малко постига. 

*

Говорене и смисъл 

Който казва всичко, той ни пресища и убива апетита ни; който обаче се бои да изрече всичко докрай, той ни кара да мислим и за това, което изобщо не е имал намерение да каже. 

*

Ако говорят достатъчно правдиво и с полза, те говорят умно. 

*

... всеки отговор е добър, ако е на място. 

*

Половината от произнесената дума е на този, който говори, а другата половина на този, който го слуша. 

*

Примерът е неясно огледало; в него гледат всички и всеки вижда, каквото му изнася.

*

Добродетели, добродетелност 

Храбростта като всяка друга добродетел, има своите граници; преминеш ли ги, започваш да клониш към порока... 

*

... цената и величието на истинската добродетел са в лекотата, ползата и удовлетворението при нейното изпълнение... Не сила, а порядъчност – това й е нужно. 

*

Векът, в който живеем (поне под нашите небеса), е толкова тежък, че не само добродетелта, но дори представата за нея е нещо непознато... 

*

... добродетелта признава за свое само онова, което се създава от самата нея и заради самата нея.

*

Никакви случайности не са в състояние да накарат добродетелта да обърне гръб на живота; тя търси страданието и болките като своя храна. 

*

Но има друга една добродетел – истинска, съвършена и философска ... тя е много по-голяма и по-пълноценна от войнската. Това е силата и твърдостта на нашата душа, която еднакво презира всички враждебни на ней обстоятелства; тя е равна на себе си; тя е неизменна и постоянна. [II, с. 80.]

Избрано от: „Опити”, Мишел дьо Монтен, изд. Наука и изкуство 
* Portrait of Michel de Montaigne, en.wikipedia.org