„Вярата без дела е мъртва, а молитвата е началото на всяко истинско дело.“
За молитвата и добрите дела, с думите на големия руски философ и поет, един от бащите на руската идеалистическа философия и символизъм.
╫ За молитвата „Отче наш“
Когато почувстваме сърдечно отвращение към злото, което царува в света и в самите нас, когато нашите усилия да надвием това зло ни доведат до убеждението, че е безсилна нашата добра воля – тогава настъпва за нас нравствена необходимост да търсим друга воля, която не само желае сама доброто, но и притежава в себе си това добро, дотолкова, че може да го предаде и на другите. Такава воля съществува и преди ние да я потърсим, тя сама се явява при нас. Тя посещава нашата душа чрез вярата и се съединява с нас чрез молитвата.
Ние вярваме в доброто, но знаем, че то липсва в нас самите. И затова трябва да се обърнем към същинското добро, да му подчиним своята воля, да му принесем духовна жертва – трябва да му се молим. Който не се моли, т.е. не съединява своята воля с Висшата воля, той или не вярва в тая Висша воля – не вярва в доброто – или пък смята себе си за пълновластен владетел на доброто, своята воля смята за съвършена (абсолютна) и всемогъща. Който не вярва в доброто е нравствено мъртъв; който вярва само в себе си, като в абсолютен източник на доброто, е безумец. Истинската мъдрост и началото на нравственото съвършенство почва с вярата в божествения източник на доброто, с молитвата отправена към него, чрез която молитва малката човешка воля се предава изцяло в ръцете на тая Висша воля.
Ако наистина желаем свободен и съвършен живот, трябва да повярваме и да се предадем в ръцете на Оня – Единствен, който може да ни освободи от злото и да ни дари със силата на доброто, понеже един само Той е вечен владетел на свободата и съвършенството.
Защото нашата душа сама по себе си не притежава нито свобода, нито съвършенство. Тя има само способност да стане свободна и съвършена. В нея живее само възможността за едното и другото. Тая девствена способност на душата ни може да стане майка на нов, благодатен живот за нас. Но за да стане наистина това рождение на нов живот, изисква се действие от страна на онова положително творческо начало, което носи със себе си семето на този нов живот. Божествената способност на душата ни, за да не остане безплодна, трябва да се предаде в ръцете на своя освободител и господар, Бащата на новия живот. Това предаване става чрез вярата, а съединението с Него – чрез молитвата. Защото първото действие на вярата, в която Бог действа заедно с човека, е молитвата.
Вярата без дела е мъртва, а молитвата е началото на всяко истинско дело. Да вярваме в Бога, ще рече да вярваме, че Той е източник на всяко добро в неговия пълен и съвършен вид. А щом всяко добро, наистина, е в Бога и от Бога, то ние сами по себе си не можем да бъдем сами творци на никакво добро, на никакво истинско дело. В наша власт е дадено само да не противодействаме на доброто и благодатта, които идват отгоре. Благодатта ни обръща сама с лице към Бога; от нас се иска само добра воля в това. Тук е и същността на молитвата: ние влизаме в Бога и Бог влиза в нас. Това е вече началото на нов духовен живот. Ние почваме да чувстваме в себе си неговото първо движение. Тоя живот вътре в нас съставя и най-добрата част от самите нас. Тоя нов благодатен живот, който чувстваме в себе си, не е създаден от нас, а ни е даден – той е свободен дар. И щом тоя дар е добър, щом чувството за нов живот възвишава и огрява душата, тоя дар иде отгоре, от Бащата на светлините. Тоя нов живот не е създаден от нас, а от Небесния Баща; но той е в нас, той е наш, и Бащата на тоя нов живот е наш Баща.
Из: Глава първа от част първа на „Духовните основи на живота“, 1882-1884
Източник: Блог за Владимир Соловьов на български, от д-р Деян Пенчев
*V.S.Solovyov 1890s photo by P.S.Zhukov, commons.wikimedia.org