„Щом децата възкръснат (което става веднага след смъртта), те биват заведени на Небето и поверени на ангели от женски пол, които в земния си живот нежно са обичали децата, обичайки същевременно и Господ.“

За децата на Небето, споделено от книгата „Небе и Ад“ на знаменития шведски учен, теолог и теософ Емануел Сведенборг (1688 ~ 1772). Ерудит с енциклопедичен обхват на познанията и интелекта, той е създател на сложна емпирико-теоретична система за изучаване на Вселената и обвързаността на отделния човек с нея както във физически и ментален, така и в духовно-трансцендентен план. Вече няколко века неговите прозрения продължават да вълнуват въображението и духовете на хората. 

(Swedenborg at the age of 75, holding the soon to be published manuscript of Apocalypse Revealed, 1766)

За децата на Небето („Небе и Ад“, 1758 г.)

329.

Има вярване, че само децата, които са родени в Църквата, отиват на Небето, обаче не и онези, които са родени извън нея. Така е, казват, понеже децата в Църквата са кръстени, тоест чрез кръщението са въведени в църковната вяра. Обаче те не съзнават, че никой не придобива Небето или вярата чрез кръщението; то е само знак, който напомня, че човекът трябва да се възроди и че онзи, който е роден в Църквата, може да се възроди, понеже там е Словото, съдържащо Божиите истини, чрез които се извършва възраждането, и именно там се познава Господ, от когото идва възраждането. Ето защо трябва да знаят, че всяко дете, където и да се роди - в Църквата или извън нея, от благочестиви родители или от неолагочестиви такива - когато умре, бива прието от Господ и заведено на Небето, където то, според Божия порядък, се обучава и усвоява чувствата на любов към благото и чрез тях познанията на истината. После, като усъвършенства разумността и мъдростта, добива място на Небето и става ангел. Всеки, който мисли със здрав разум, може да узнае, че никой не се ражда за Ада, а за всички е отредено Небето; че самият човек е виновен, задето отива в Ада, докато децата не могат да имат никаква вина. 

330.

Децата, които умират, в другия живот си остават деца, душата им също така остава детска, запазват същата невинност в незнанието и същата нежност във всичко, обаче живеят в подготвително състояние, за да станат ангели, понеже децата не са ангели, ами стават такива. Всеки един, който напуска света, остава в същото състояние на живота, при което си е отишъл: детето остава в състоянието на дете, момчето остава в състоянието на момче, юношата, мъжът, старецът остават в състоянието на юноша, мъж и старец; състоянието на всекиго обаче после се променя. Но състоянието на детето превъзхожда останалите, защото то живее в невинност и защото злото, идващо от действителния живот, още не се е вкоренило в него; невинността е такава по природа, че в нея пониква всичко от Небето, защото невинността е приемник на истините на вярата и благата на любовта.

331.

Участта на децата в другия живот доста превъзхожда участта им на земята, защото са облечени не в земно тяло, а в тяло, което е като ангелското. Само по себе си земното тяло е тежко, не възприема нито първите си усещания, нито първите си движения от вътрешното или от духовния свят, ами от външното, или от природния свят. Ето защо на света детето постепенно се учи да се движи, да действа, да говори; дори сетивата си, като погледа и слуха например, те развиват само чрез жизнения опит. Иначе стоят нещата при децата в другия живот: бидейки духове, те действат според вътрешните си начала, пристъпват без упражнения, та дори веднага проговарят, но първо това са общи чувства, още неразчленени в понятия на мисълта; скоро обаче децата ги усвояват, защото при тях външното начало и вътрешното начало са еднородни. 

332.

Щом децата възкръснат (което става веднага след смъртта), те биват заведени на Небето и поверени на ангели от женски пол, които в земния си живот нежно са обичали децата, обичайки същевременно и Господ. Тъй като на този свят са обичали всички деца, така да се каже, с майчинска нежност, ангелите ги приемат като собствени; децата пък, поради вродената си склонност, започват да ги обичат като свои майки. Всеки такъв ангел има толкова деца, колкото желае от духовна родителска любов. Това небе се явява отпред, направо по линията или по радиуса, в които ангелите виждат Господ; мястото на това небе е там, защото всички деца живеят под пряката грижа на Господ; върху тях въздейства Небето на невинността, а именно, третото от небесата.

345.

Трябва да кажем също каква е разликата между онези, които умират като деца, и другите, които умират като възрастни. Онези, които умират възрастни, имат основа, придобита от земния и материалния свят, и я носят със себе си; основата е тягата памет и нейното естествено плътско чувство; тя остава постоянна и намира покой, но още служи след смъртта като последна основа на мислите, защото в нея се влива мисълта; каквато е тази основа, и доколкото разсъдъкът съответства на нейното съдържание, такъв е човекът след смъртта. Децата, които умират като малки и се възпитават на Небето, нямат такава основа, а само природо-духовна, понеже не носят нищо от материалния свят и от телесното тяло; затова те не могат да имат груби чувства и груби помисли, а извличат всичко от Небето. Освен това, децата не знаят, че са родени на земята и мислят, че са се родили на Небето. Те не знаят, че има друг вид раждане освен духовното, което става чрез познанията за благото и истинното, чрез разумността и мъдростта, правещи човек да бъде човек. Тъй като това идва от Господ, децата си мислят и обичат да си мислят, че принадлежат на Самия Него. Но дори и състоянието на хората, пораснали на земята, може да стане също така съвършено, както е състоянието на децата на Небето, ако отстранят плътската и земната любов, т.е. любовта към себе си и любов към света и я заменят с духовна любов.

От: „Небе и ад“, Емануел Сведенборг, ИК КИБЕА
Изображение: Swedenborg at the age of 75, holding the soon to be published manuscript of Apocalypse Revealed (1766), en.wikipedia.org