„Тази глобална пандемия е всичко друго, но не и нестресираща. Това е един от моментите, в които приятелството блести изключително силно. Готовността за помощ, особено в условията на криза, е една от най-съществените характеристики на добрия приятел.“

Днес, поради коронавируса, изглежда че светът се разпада. Вероятно не ви става по-добре като виждате и децата ви да се разпадат. Те просто искат да бъдат с приятелите си. Знам. Имам един син в гимназията и двама в колежа. Уви, единият от колежаните трябваше да завърши през юни. Когато казах на момчетата, че ще изкараме пандемията COVID-19 в нашата ферма в щата Ню Йорк, а не у дома в Бруклин и че тръгваме веднага, двамата, които бяха вкъщи, нададоха вой: „А приятелите ни?!“. Отне ми още няколко дни, докато убедя другия, който е в колежа, да напусне апартамента си, извън кампуса и да се присъедини към нашата изолация.

Всички те бяха останали с впечатлението, че внезапното, драматично прекъсване на учебните занятия и пътуванията ще доведе до неочаквано, но потенциално страхотно прекарване с приятели. Това, разбира се, изобщо не беше на дневен ред. На дневен ред беше точно обратното.

Но ги разбирах. Прекарах последните години в писане на доклади за биологията и еволюцията на приятелството. Това, което тази нова наука ни казва за подрастващите, обяснява силата на желанието им да бъдат с приятели в момента, макар че разбирането на това не прави наложената дистанция по-лесна.

Силата на приятелството за тийнейджъри

Приятелството има истинска сила за децата.

От десетилетия знаем, че способността да създадат и поддържат дори едно-единствено близко приятелство е от жизненоважно значение за благосъстоянието на децата. Различното днес е, че разбираме на едно по-фундаментално ниво, защо това е така. Оказва се, че през целия ни живот приятелството е точно толкова важно за здравето ни, колкото и доброто хранене и физическите упражненията. А способността за изграждане на силни, положителни връзки с другите е важна част от нашата еволюционна човешка история (това е вярно и за други животни). Хората, способни да го направят, имат шанс да живеят по-здравословен, по-дълъг живот. Бихме могли да мислим за това като за оцеляване на най-дружелюбните.

От самото начало родителите смятат, че бебетата са социални, но истинското създаване на приятелства започва в голяма степен в средата на детството и в юношеска възраст. Първите години в училище са време на излизане от орбитата на семейството и създаване на много по-широка мрежа от взаимоотношения. Групите с приятели значително се разширяват и времето, прекарано с връстници се утроява. Приятелствата възникват, докато децата участват заедно в общи дейности и се задълбочават, когато започнат да споделят емоционални преживявания. В юношеството приятелството става по-абстрактно и емоционално. Играта се превръща във „висене“ заедно. Споделянето се превръща в помощ. През цялото време приятелството е това, което ги учи на сътрудничество, взаимност, лоялност и как да дават, а не само да получават подкрепа.

Интензивността на чувствата, породени от приятелството в юношеството, което официално протича от 10 до 25 години, има цел. Тя насърчават децата и юношите да извършат вътрешната работа, която е необходима, за да пораснат. В тази връзка, острата болка, породена от самотата – също силно изпитвана от тийнейджърите – е предупредителен сигнал, подобен на жаждата и глада. Тялото и мозъка им казват, че имат нужда от социална връзка.

Мозъкът на тийнейджърите е в процес на развитие

За да разберем правилно ролята на приятелството в юношеска възраст, ни помага разбирането на мозъка на тийнейджъра и драматичните промени в неговото развитие през този период. В него протича свръхпроизводство на невронни връзки, тъй като мозъчните клетки се свързват с други мозъчни клетки, които са узрели за учене и усъвършенстване на нови умения. Това свръхпроизводство е последвано от преустановяване на връзки, които остават неизползвани.

През това време различните области на мозъка узряват с различна скорост. Частта, която отговаря за преценката, планирането и изпълнителните функции, продължава да се развива с постоянна, макар и бавна скорост. Но лимбичната област, критична за емоциите, се развива скоростно. Това води до пропаст между мисълта и емоцията, която е и причината подрастващите да се ангажират с дейности, свързани с удоволствието, да поемат рискове и да са обсебени от приятелите си.

Присъствието на връстници е всичко

Често говорим за „натиск от връстниците“ – настояването, понякога изтънчено, друг път откровено подтикващо, на приятелите да опитат нещо или да изпият нещо, или просто да направят някоя глупост. Но това, което реално се случва, не е задължително да е натиск. По-скоро подрастващите са влияят от самото присъствие на приятелите. Наличието на приятел в стаята или в колата активира центровете за награди в мозъка на тийнейджъра и няма никаква нужда от натиск. Дали присъствието на приятели е положително или отрицателно зависи от приятелите. Може да бъде и в двете посоки.

Мозъците на юношите са социални, схемата на свързване, която прецизира реакциите към другите хора и социалното приемане и отхвърляне, също е изключително чувствителна. Тийнейджърите са все по-наясно какво мислят и чувстват другите хора. В същото време те все по-остро осъзнават собственото си място в социалния свят. Това е перфектна невробиологична буря. В резултат на това, съвсем буквално, времето с приятели е по-приятно в юношеска възраст, а социалното отхвърляне боли повече от колкото през който и да е друг момент в живота (не че това е лесно да се понесе, когато и да е било).

Приятелите могат да намалят стреса

Това болезнено съзнание за приятелите има редица позитиви. Изразът „социално буфериране“ е научен термин, описващ защитния, положителен ефект, който един индивид може да има върху друг. Той съществува не само при хора, а и при други видове, като например рибите-зебра и шимпанзета. В детството родителите имат силата да намалят нивата на хормона кортизол, свързан със стреса, в мозъка на децата си. Но след пубертета родителите вече не разполагат с тази магия за облекчаване на стреса – всъщност ние вече нямаме достъп до хипоталамуса на децата си. Познайте кой има? Приятелите. Според едно проучване на младежи, наличието на най-добър приятел по време на дадено преживяване, значително намалява негативните чувства, понижава нивата на кортизол и повишава чувството за собствена стойност.

Общувайте от разстояние

Тази глобална пандемия е всичко друго, но не и нестресираща. Това е един от моментите, в които приятелството блести изключително силно. Готовността за помощ, особено в условията на криза, е една от най-съществените характеристики на добрия приятел. За щастие на всички ни, това което наистина е необходимо сега, е физическо, а не социално дистанциране. Всички ние, не само тийнейджърите, се нуждаем от приятелите си повече от всякога.

В това децата дават добър пример. Творческите решения, произлизащи от решимостта им да се срещат, са вдъхновяващи. Те си говорят от противоположните страни и викат през улицата. Носят шивашки метър, за да следят безопасното разстояние. Подреждат се един до друг в колите си, като в старовремско автокино, само че забавлението си е тяхно дело. Използват вродения си усет към технологиите, за да вземат максималното от дигиталните форми на комуникация. Една калифорнийска гимназия публикува наистина впечатляващо акапелно изпълнение на училищния хор, записано от децата, всяко в своя дом.

Като стана дума за социалните медии, титаничните усилия на нашите тийнейджъри да поддържат връзка с приятелите си в някаква форма, максимално доближаваща се до физическа близост, би трябвало да е доказателство, че приятелството – истинското приятелство – е живо и здраво и че социалните медии, всъщност не са убили способността или желанието им да си взаимодействат лично.

Продължавайки да сме в ситуация на изолация, ние родителите, трябва да продължим да налагаме правилата толкова дълго, колкото е необходимо. Но трябва да направим виртуалните срещи възможно най-лесни за децата. Трябва да им позволим да спазват правилото за разстояние от 2 метра на открито. А също трябва и да им съчувстваме. Когато ни казват колко отчаяно им липсват срещите с приятели, нека си припомняме, че еволюционната биология и невронауката са на тяхна страна.

Превод на статията: Валентина Зрънчева

Оригинална статия: grownandflown.com
Източник: essence-foundation.bg
Изображения: unsplash.com