Из поетично-философското слово на великия ливански творец, чиито бисерни строфи красят градината на Вечността.
(Kahlil Gibran self portrait, Collection of the Telfair Museum of Art)
♥ Когато стоях като ясно огледало пред теб, ти гледаше в мен и виждаше собствения си образ.
Тогава казваше:
– Обичам те.
Но всъщност обичаше у мен себе си.
...
♥ Любовта, която не ликува непрестанно, постепенно умира.
♥ Не можеш да притежаваш едновременно младост и мъдрост –
защото младостта е твърде заета да живее, за да знае; а познанието – твърде заето да търси себе си, за да живее.
♥ Великият човек има две сърца: едното кърви, а другото търпи.
...
♥ Моята къща ми каза:
– Не ме напускай, защото ме обитава твоето минало.
А пътят ми каза:
– Ела и ме следвай, защото аз съм твоето бъдеще.
И на къщата, и на пътя отвърнах тъй:
– Аз нямам ни минало, ни бъдеще. Остана ли тук, то е все едно да тръгна, макар и да стоя; а поема ли нататък, то е все едно да остана, макар и да тръгна. Любовта и смъртта единствени променят нещата.
...
♥ Раят е тук, оттатък вратата, в съседната стая – ала ключа от нея аз съм загубил.
А може би само съм забравил къде е?
♥ Можеш да забравиш онзи, с когото си се смял, но никога този, с когото си плакал.
♥ Навярно има нещо странно свещено в солта, щом я има в нашите сълзи и в морето.
♥ За да утоли жаждата Си, Нашият Бог ще ни изпие всички – и капката роса, и сълзата.
♥ Ако се извисиш с един пръст само над народите, нациите и собственото си същество, ще станеш истински подобен на Бог.
♥ Онова, което жадуваме и не можем да достигнем, ни е по-скъпо от това, което вече сме достигнали.
♥ Ако седнеш върху облак, не ще видиш границата между една страна и друга, нито синора между една нива и друга.
И жалко е, дето не можеш да седнеш на облак.
♥ Есенес сбрах всичките си скърби и ги погребах в градината си.
♥ Когато се върна април и пролетта отпразнува венчавката си със земята, в градината ми поникнаха прекрасни цветя, различни от останалите.
Съседите дойдоха да им се възхитят и до един помолиха:
– Ще ни дадеш ли наесен семенца от тези цветя, та да ги посеем в своите градини?
♥ Тъжно е да протягаш празна шепа към хората и нищо да не получаваш; ала е страшно да протягаш пълна шепа и да не намираш кой да загребе от нея.
♥ Жадувам за вечността, защото там ще срещна стихове, които не съм написал, и картини, които не съм нарисувал.
♥ Дори ръцете, които сплитат трънни венци, струват повече отколкото безделни ръце.
♥ Всеки човек е потомък на всеки цар и всеки роб, живели някога.
♥ Три са чудните черти на нашия Брат Исус, които още не са описани в Евангелията. Първата е, че Той е бил човек като теб и мен. Втората – че Той е имал чувство за хумор. И третата – Той е знаел, че е покорител, макар и покорен.
...
♥ Може би сте чували за Свещената планина.
Тя е най-високата планина на света.
Ако достигнете върха й, ще имате едно-едничко желание – да слезете и да бъдете с онези, които обитават най-прихлупената долина.
Та ето защо я наричат Свещена планина.
Избрано от: „Пясък и пяна“, изд. Фама
Изображжение: Kahlil Gibran self portrait, Collection of the Telfair Museum of Art, thecultureconcept.com