„Какво е ласкател? Това е гъвкав и снизходителен ум, който се усмихва раболепно при всеки ваш поглед, възхищава се на всяка ваша дума и ръкопляска на всяко ваше действие.“
♥ Характери или нравите на сегашния век
За творенията на човешкия ум
Всичко е казано вече, ние сме дошли твърде късно – седем хиляди години, откакто свят светува и умува. Що се отнася до нравите, най-красивото, най-доброто в тях е отминало; можем само да събираме остатъците от древните и от по-надарените съвременници.
Нека само да мислим и говорим вярно, без да се стремим да налагаме на другите своя вкус и своите възгледи; това би било непосилно начинание.
Да напишеш книга или да изработиш стенен часовник, е въпрос на умение: нужно е нещо повече от интелигентност, за да бъдеш истински писател. Качествата на един магистрат щяха да му донесат най-високо признание; в своите дела той бе опитен и компетентен човек: но публикува рядко посредствено съчинение върху нравите.
По-трудно е да си създадеш име с едно съвършено произведение, отколкото да прокараш някаква бездарна творба благодарение на изградения вече престиж.
Едно сатирично или изпълнено с факти произведение може да е посредствено; разпространяваш ли го тайно или на части, то ще мине за нещо прекрасно; публикуването му ще бъде пагубно за него.
Ако на повечето от съчиненията върху морала премахнем обръщението към читателя, посвещението, предговора, съдържанието, одобрението на цензорите, едва ли ще останат достатъчно страници, за да можем да ги назовем книга.
Има неща, които не търпят посредственост: поезията, музиката, живописта, красноречието. Какво наказание е да слушаш надутото изговаряне на сухо слово или тържественото декламиране на слаби стихове, изпълнявани с бездарна приповдигнатост!
Някои драматични автори имат слабост към дълги нанизи от помпозни стихове, които изглеждат силни, възвишени и изпълнени с велики чувства. Хората слушат жадно, с отворени очи и уста, мислят, че им харесва, и колкото по-малко разбират, толкова повече се възхищават: дъх не могат да си поемат, само току се провикват и аплодират. На младини смятах, че тези тиради са ясни и разбираеми единствено за актьорите, за зрителите от партера и балкона и за самите автори; пък аз, въпреки че напрягах цялото си внимание, не схващах нищо: но съм се лъгал.
Досега не сме видели няколко автори да създадат заедно шедьовър: Омир е написал сам Илиада, Вергилий – Енеида, Тит Ливий – Декади, а римският оратор – своите Речи.
Изкуството съдържа момент на съвършенство, така както в природата срещаме и добри, и зрели неща. Онзи, който го усеща и цени, има перфектен вкус; мерилото на човек, комуто това убягва и който обича нещо друго, е несъвършено. Следователно има добър и лош вкус и да се говори за това е напълно основателно.
Сред хората се среща повече порив, отколкото вкус; или, по-точно казано, малко са онези, чийто ум върви в едно със сигурен вкус и вярно чувство за критичност.
Животът на героите е обогатил историята, тя пък е разкрасила техните постъпки: и не знам в крайна сметка кой на кого е задължен – историците на тези, които са им дали такъв благодатен материал, или великите люде на своите историци.
Много епитети – лошо хвалене: истинската възхвала е във фактите и в начина на тяхното представяне.
Талантът на писателя се състои в умението да назове точно и да онагледи ярко. Мойсей, Омир, Платон, Вергилий, Хораций стоят над останалите заради своята изразителност и образност: да пишеш естествено, силно и дълбоко, значи да казваш истината.
По отношение на стила би трябвало да се направи това, което бе сторено в архитектурата. Готическият стил, въведен от варварите за построяване на дворци и храмове, бе изоставен; върнахме се отново към дорийския, йонийския и коринтския стил. Това, което преди можеше да се види само по руините на Стария Рим и Древна Гърция, сега е на мода, изпъква на преден план по нашите портики и перистили. По същия начин писателят не може да постигне съвършенство или евентуално да задмине древните, ако не им подражава.
Колко века са изминали, преди познанието и изкуството на хората да се върнат към мярката на древните и да приемат простото и естественото!
Из: „Характери“, Жан дьо Лабрюйер , изд. Колибри
Изображение: en.wikipedia.orgen.wikipedia.org
