„Онзи, който се измъчва от самотата, като правило няма нищо за даване.“

Известният руски психолог и психотерапевт Михаил Литвак (1938 ~ 2020) и простите истини за щастието и самотата.

Щастието 

Има много неща, които пречат на щастието, но три са основните - страхът, завистта и чувството за вина. И всички те са в самия човек.

Щастието е тежък товар и когато връхлети слабия, в най-добрия случай ще се свлече от него, а в най-лошия ще го смаже.

Скъпи читатели! Представете си, че всичко, за което мечтаете, внезапно се стовари от небето в краката ви или върху вас! Ще издържите ли, ще можете ли да го носите? Този въпрос го задавам на студентите. Там го конкретизирам и им предлагам да си представят следната ситуация: „Мечтаете си да станете ръководител на катедра, на клиника, ректор на университета или министър на здравеопазването. Изведнъж ви предлагат тази длъжност. Ясно е, че не можете да приемете предложението. И щастието ви се изплъзва. Трупайте сили. Станете силни.“

В живота има много щастие, но често не ни стигат силите да го понесем. Учените твърдят, че цялото щастие и цялото нещастие са у самия човек. Оттук следва изводът: обстоятелствата могат да бъдат благоприятни само за щастливия човек. Същите тези обстоятелства ще направят нещастния още по-нещастен. Станете щастливи и щастието само ще ви намери!

Самотата 

Способността да обичаме и да понасяме добре самотата е показател за духовна зрялост. Всичко най-хубаво правим, когато сме сами.

Духовно празният човек зле понася самотата и общува, за да взема.

Духовно зрелият човек добре понася самотата и общува, за да дава.

Зле понася самотата онзи, който сам на себе си е противен. Той се появява в обществото и си мисли, че няма да е противен на другите. Дълбока заблуда!

Самотата за човека е като водата за кита, а общуването - като кислорода. И ако не можем да се избавим от самотата, трябва да я използваме.

Тези мои афоризми могат да срещнат несъгласие у онези, които зле понасят самотата. По-добре ще е, ако те изпитат лека тъга заради празнотата си и силно желание да я запълнят с усилена работа върху себе си. Та нали всичко добро, което и другите ценят у нас, е постигнато докато сме били сами! Ако самотата се използва правилно, тогава целта на общуването не се свежда само до ВЗЕМАНЕ, а и до ДАВАНЕ. Онзи, който се измъчва от самотата, като правило няма нищо за даване. На онези, които харесват книгата ми, ще задам въпроса: Как мислите, колко хора е имало около мен, когато съм я писал?

Из: „Принципът на сперматозоида“, Михаил Литвак, ИК „Жануа 98“
Снимка: Руският психолог Михаил Литвак, 2005 г., commons.wikimedia.org