Свикнали сме да ценим само това, за което ни се налага да плащаме скъпо ♥ Александър СВИЯШ

♥ Здравето, което жертваме в името на „по-важни неща“

Без да забелязваме ние постоянно обменяме помежду си информация за това, колко години трябва да живеем, какво трябва да бъде здравословното ни състояние в една или друга възраст, колко пари трябва да искаме за труда си и така нататък. А това са онези вътрешни нагласи, които после следваме! Ние самите си прехвърляме един другиму негативни програми, към които се придържаме. А после се оплакваме: „Защо всичко е толкова зле, защо няма любов, пари, здраве, уважение и всичко останало?“

Повечето хора дори не осъзнават защо правят един или друг избор - те не са обучени да се замислят над това, веднага следват внушените им от някого нагласи. А после се налага да събират плодовете на своите неосъзнати постъпки. Да разгледаме по-подробно тази ситуация, тоест какви масови погрешни убеждения битуват в обществото ни.

Трябва да се борим за здравето си

В нашето общество например, както сред болните, така и сред лекарите, е разпространена идеята (стереотипът, нагласата), че човек трябва постоянно да се бори за здравето си. На практика никой не може да приеме тялото си такова, каквото е, особено когато ни преследват болести. Всеки човек, който е леко или сериозно болен, се бори активно за здравето си. С кого се бори? Отговорът е очевиден. Врагът, противникът е един - собственото тяло. Ако това твърдение предизвиква у вас възражения, да разгледаме този въпрос от малко по-различен ъгъл.

Да видим с какво разполагаме. Това сте ВИЕ - вашият ум, воля, опит, съзнание, емоции (всичко заедно -това е нашата душа), но всичко това е безплътно. А има и плът - тоест физическото тяло, в което се намирате ВИЕ. Тялото трябва да ВИ помага да живеете комфортно, да удовлетворява всичките ви потребности от придвижване, получаване на удоволствие от яденето, пиенето, секса и т.н. То, като верен и безотказен слуга, трябва да изпълнява всички потребности на душата и не трябва да има свои желания, нужди, изисквания. То не трябва да ни пречи да живеем така, както ни се иска. А как ни се иска да живеем, е ясно - да ядем, да пием, да скапваме организма си от работа, секс или екстремни развлечения, без да правим нищо, за да го поддържаме и възстановяваме.

Но понякога тялото отказва да изпълнява тези свои нелеки функции, то се разболява. А ние знаем как би следвало да се държи то! Не ни интересува какво иска да ни подскаже тялото с неговото заболяване, какъв урок ни дава. То трябва да бъде здраво и ние иде го направим такова! Това може да изисква усилия, но ние винаги сме готови за битка! Напред, в атака за здравето!

В резултат на това животът на много хора представлява низ от постоянни бойни действия. Врагът - това е болестта, и тя трябва да бъде унищожена! В нашия свят е създадена цяла индустрия за осигуряването на тези бойни действия. Болниците са полесраженията, аптеките са складовете с боеприпасите. Разболявате се - пристига лекарят и ви снабдява с боеприпаси или ви дава рецепта за тяхното закупуване от склада (аптеката). Големи институти постоянно изследват врага и измислят нови методи и средства за борба с него. От екраните на телевизорите постоянно ни плашат: „Вашите боеприпаси са остарели! Врагът се е променил, миналата година беше вирус „А“, а тази година е вирус „Б“! Предишните патрони не важат, веднага си купете нови!“ И ние отиваме в аптеката и купуваме, създаваме в дома си малък оръжеен арсенал и осигурявайки работа за множеството участници в тази безшумна битка.

Ясно е, че в тази битка няма място за никакво смирение. Страховете, тревогите, опасенията и другите неприятни емоции са постоянни спътници на невидимата битка. Може ли да се направи нещо в тази ситуация, можем ли да се откажем от борбата със самите себе си и с тялото си? Можем ли да се научим да живеем по-съзнателно, разумно, в хармония с душата и тялото си?

Разбира се, че можем. За тази цел трябва да осъзнаем, към кой стереотип на отношение към здравето се придържаме и да направим така, че да се отнасяме към този дар от природата по-разумно.

Но масовите погрешни убеждения не свършват до тук.

Изразходваме безплатния ресурс

Следващото масово погрешно убеждение дори трудно за формулиране. Макар че същността му проста и ясна за повечето хора. Здравето е безплатен ресурс, който ни се дава по рождение. А щом е безплатен, можем да го изразходваме, без да умуваме много. Свикнали сме да ценим само това, за което ни се налага да плащаме скъпо, и не ценим онова, което струва евтино. А здравето не струва нищо, докато не се разболеем и не започнем да плащаме за лечение. Затова на млади години го пилеем, без да се замисляме за последствията. Недоспиването, напиванията, отвратителното хранене, липсата на отдих и други издевателства над организма са резултат от вътрешното убеждение, че „е важно всичко, освен здравето, то може да бъде пожертвано в името на по-важни неща“. Не се ли ръководите от тази идея понякога, когато дояждате вкисналата супа или остатъците от рождения си ден, който сте отпразнували онзи ден - жал ви е да хвърляте продуктите, те струват пари! А здравето сякаш нищо не струва...

Затова тази масова вътрешна нагласа може да се формулира по следния начин: „Здравето е това, за което трябва да си спомняме и да се грижим на последно място". Хората си спомнят за здравето, когато са на път да го загубят и трябва да платят за него с пари и време. Тоест когато то придобива ценност, изразена в напълно реални пари.

Може да се каже, че в ценностната система на повечето хора здравето заема пето или дори десето място. На предните позиции са работата, децата, семейството, взаимоотношенията, любовта, творчеството, себедоказването, парите и много други неща. А здравето е някъде накрая. Каквото цените - това получавате, каквото не цените - няма да го постигнете. Докато не промените отношението си към здравето, няма смисъл да се надявате на такова.

От: „Здравето е в главата, а не в аптеката“, Александър Свияш, изд. СофтПрес
Снимка: Alexander Sviyash, youtube.com