Когато самият директор на BBC признава, че телевизионният бюлетин е форма развлечение, а мрачните новини „продават“ повече от добрите, без съжаление можем да се лишим от нездравословните внушения на медиите. Няколко примера от Елиът Арънсън и бестселъра му „Човекът - „социално животно“.

Масови комуникации, пропаганда и убеждаване

Твърдението, че живеем във века на масовите комуникации, е банална истина. В XXI в. интернет превърна света в глобално село. Тази промяна стана много бързо и политиците още не могат да свикнат с факта, че обикновеният жител има достъп до изключително богата информация. На пресконференция през 2006 г. например министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд заявява, че никой не е казал, че войната в Ирак ще е лесна. Само няколко часа по-късно хиляди жители сядат пред компютрите си и намират в мрежата изявление на Ръмсфелд отпреди четири години, направено в навечерието на нахлуването в Ирак. В него министърът на отбраната казва, че войната ще свърши за няколко месеца.

…Живеем във век на масови комуникации; можем да кажем дори, че живеем във век, който се характеризира с опити за масово убеждаване. В момента, в който включим радиоапарата или телевизора, отворим книга, списание или вестник, някой започва да ни просвещава, да ни убеждава да купим нещо, да ни кара да гласуваме за някой кандидат или да възприемем това, което той смята за правилно, вярно или красиво. Това личи най-ясно в рекламите: производителите на почти еднакви продукти (аспирин, пасти за зъби или перилни препарати) изразходват огромни парични суми, за да ни убедят да купуваме стоката с тяхната опаковка. Не е нужно влиянието чрез средствата за масова информация да бъде толкова очебийно.

Да разгледаме нещо на пръв поглед обективно, като новините. Опитват ли се новинарите да ни продадат нещо? Вероятно не. Да, но телевизионните репортери могат д а упражняват силно влияние върху мнението ни само като определят кои събития да ни бъдат поднесени и как да бъдат осветлени.

Преди няколко години автомобилист на име Родни Кинг е спрян от пътната полиция за невнимателно шофиране. Когато го арестуват, служителите на полицията в Лос Анджелис му нанасят жесток побой. По щастливо стечение на обстоятелствата жител от квартала записва инцидента на видео лента и през следващите няколко седмици видеозаписът се излъчва многократно по телевизионните екрани в цялата страна. Когато впоследствие, през пролетта на 1992 г., съдебни заседатели обявяват, че полицаите не са нарушили закона, в Лос Анджелис избухва най-силният бунт в американската история. Докато мирът бъде възстановен, 44 души са убити, 2000 са тежко ранени и цели квартали в Южен и Централен Лос Анджелис са в пламъци. Унищожена е собственост за повече от един милиард долара. От само себе си се разбира, че причините за бунта са много. Със сигурност обаче един от фитилите е фактът, че хората многократно са видели нанесения от полицаите побой и с основание са възмутени от присъдата.

Като се има предвид влиянието на телевизионните информационни бюлетини, логично е да запитаме какви фактори определят кои новини да влязат в информационните бюлетини. Отговорът не е лесен, но може да се каже, че един от глобалните фактори е необходимостта да се привлекат зрители. Не друг, а самият директор на Би Би Си заявява, че телевизионният бюлетин е форма развлечение. Скорошни изследвания подсказват, че когато програмните ръководители на бюлетините вземат решение коя събитийна новина да отразят и каква част от километрите видео- и филмова лента, заснети през деня, да покажат на зрителите, те се водят - поне отчасти - от развлекателната стойност на материалите, филмовият метраж за наводнението в някой столичен град има много по-висока развлекателна стойност от метража, отразяваш бента, който е бил построен, за да предотврати подобно наводнение: просто не е много интересно да се наблюдава бент, който удържа напора на водата. Друг въпрос е, че наличието на бента може да е по-значителната новина.

Както събитията, в които има действие, напр. футболните мачове, предавани по телевизията, са по-интересни от тихите събития като турнирите по шах, така и бунтовете, бомбените експлозии, земетресенията, убийствата и други актове на насилие имат по-голяма вероятност да бъдат по-дълго в ефира от разказите за хора, които действат, за да предотвратят насилията.

Следователно информационните бюлетини, предавани по телевизията, често засягат размирното поведение на отделни лица - терористи, протестиращи, стачници или полицаи, тъй като „действието” е по-интересно за наблюдаване от представянето на хора с мирно и спокойно поведение. Този начин на осветляване не дава хармонична картина на събитията в страната, но не защото ръководителите на средствата за масова информация са злодеи, които се опитват да ни манипулират, а просто защото те се опитват да ни развличат. И като се опитват да ни развличат, те неволно могат да ни внушат, че днес хората са много по-склонни да извършват насилие, отколкото преди. Това може да ни накара да се чувстваме нещастни и потиснати заради духа на времето или състоянието на нацията. В края на краищата подобно отразяване на събитията може да повлияе върху начина, по който ще гласуваме, върху желанието ни да посетим важни градски центрове, върху нагласите ни по отношение на други страни и т.н.

Винаги е добре хората да бъдат информирани и медиите играят важна роля за това. Възможно е обаче да се получи и преекспонация. Умишлено или не, многократното повторение на запомнящи се кадри оформя нагласи и мнения.

…Силните емоции, които медиите пораждат, често пречат на вземането на смислени решения. Както казва един от главните помощници на Адолф Хитлер - Херман Гьоринг - преди да го осъдят на смърт в Нюрнберг: „Хората винаги могат да бъдат накарани да изпълнят заповедите на лидерите... Единственото което трябва да направите, е да им кажете, че ги нападат, и да заклеймите миротворците, че им липсва патриотизъм и излагат страната на опасност, това има еднакъв ефект във всяка страна”.

Медиите заразяват

Силата на средствата за масова информация се илюстрира най-добре с явлението, наречено емоционално заразяване. През октомври 1982 г. например седем души в района на Чикаго умират, след като изпиват срещу главоболие капсули Тиленол (американско търговско название на Парацетамол), примесени с цианид. Трагедията е широко отразена в националните средства за информация. Няколко дена телевизията, радиото и вестниците говорят и пишат за отравянията с Тиленол. Случаят е едновременно трагичен и странен - следователно много подходящ за журналистически материали. Ефектът от това широко разгласяване не закъснява. Съобщения за сходни отравяния заваляват от други градове Те се отнасят за замърсяване на освежител за уста, капки за очи, спрей за нос, сода и дори кренвирши. Тези случаи, наречени „отравяния-имитации”, също са широко разгласени от медиите. Обществената реакция придобива свойствата на снежна топка: мнозина се паникьосват, започват да търсят лекарска помощ за изгаряне и отравяне, когато нямат нищо друго освен гърлобол и стомашни колики. Лъжливите аларми превишават действителните случаи на заразяване на продукти в съотношение седем към едно. И понеже отравянията стават в навечерието на празника Вси светии (Хелоуин), разтревожените власти в редица окръзи забраняват традиционното обикаляне на децата по съседските домове, при което те питат стопаните: „пакост или почерпка?”. Опасението на властите е, че някои хора могат да имитират убийствата, като заразят с отрова сладкишите, давани на децата.

Първите отравяния в района на Чикаго почти сигурно са дело на един човек. Последвалите събития са причинени от гласността, дадена на отравянията в Чикаго. Шири се обаче убеждението, че вълната от отравяния е „епидемия, за която няма лек”, по думите на една информационна служба, и всъщност е симптом на „болно” общество, на „полудяваща” нация. Голям брой вестници изпадат в ироничната позиция, че първо превръщат отравянията в сензация, а после правят нова сензация от последвалите критични коментари на медийни експерти, които разискват катастрофалните последици от подобна гласност.

Отравянията с Тиленол  са подходящ материал за новини. Далеч съм от мисълта, че медиите съчиняват тези събития или че не би трябвало да ги съобщават. По-скоро подчертавам очевидния факт, че подбирането им и поставянето на акцент върху тях поставят медиите в позицията да определят последващите събития, а не само да ги съобщават.

Както по-рано заявих, тази форма на влияние вероятно е непреднамерена; средствата за масова информация не се опитват да поощряват насилието или да създават илюзията, че повечето хора са жестоки. Всепроникващото влияние на електронните медии обаче няма как да бъде преувеличено.

Избрано от: „Човекът – „социално животно“, Елиът Арънсън, изд. „Дамян Яков“
Снимка: en.wikipedia.org