Духовната алчност няма насищане, тъй като утоляването й не запълва вътрешната празнота и самота ♥ Ерих ФРОМ

Солидарност - антагонизъм

Да обичаш, да се възхищаваш, да се радваш, без да изпитваш желание да притежаваш обекта на своята любов и възхищение - ето на този момент обръща внимание Судзуки, когато сравнява образци от английската и японската поезия (Виж Първа глава). Наистина за съвременния човек не е лесно да изживява радост, която не е свързана с притежание. Въпреки това, подобно отношение не ни е напълно чуждо. Примерът, който Судзуки дава с цветето, нямаше да е валиден, ако вместо да гледа цветето, пътникът гледаше планина, ливада или всичко друго, което не можем физически да вземем и да отнесем със себе си. Разбира се, много или повечето хора няма да видят планината наистина, а само клишето. Вместо да я съзерцават, те ще поискат да узнаят името и височината й, или ще поискат да я изкачат, да покорят някой връх, което е друга, скрита форма на притежание. Малцина са тези, които наистина ще видят планината и ще й се любуват. Същото се отнася и за изкуството. Човек може да купи запис на музикално произведение в стил, който харесва, за да притежава творбата, и може би мнозинството от хората, които обичат изкуството, наистина го „консумират“; но само малка част от хората са способни истински да се насладят на музиката или на произведението на изкуството, без да усетят никакъв вътрешен импулс да го „притежават“.

Най-добрият пример за духовна наслада, без желанието да притежаваш онова, на което се радваш, може да се открие в междуличностните отношения. Един мъж и една жена могат да изпитат удоволствие от общуването си по различни причини: на всеки един от двамата могат да му допадат нагласата, вкусът, идеите, темпераментът или цялостната личност на другия. И само при онези, които на всяка цена трябва да притежават това, което харесват, такава взаимна радост от общуването обикновено се съпровожда от желание за сексуално притежание. За хората, при които доминиращата ориентация е битийната, общуването с другия човек само по себе си е удоволствие и носи голяма радост, и дори партньорът да е привлекателен в сексуално отношение, съвсем не е задължително, ако си послужим с езика на Тенисън, да изтръгнат цветето от земята, за да му се наслаждават

Ориентираните към притежание държат да притежават човека, когото харесват или от когото се възхищават. Това може да се забележи в отношенията между родители и деца, между учители и ученици, както и между приятели. Рядко някой от партньорите се задоволява само с удоволствието да общува с любимия човек; на повечето ни се иска да го запазим само за себе си и ревнуваме другите, които също проявяват интерес към него. Всеки си търси партньор в живота, както морякът, претърпял корабокрушение - дъска, за да оцелее. Взаимоотношенията, основани предимно на принципа на притежанието, са тежки, обременени, белязани с конфликти и ревност.

Най-общо главните елементи в отношенията между хора с притежателна ориентация са съперничеството, антагонизмът и страхът. Антагонистичният елемент се корени в самата природа на подобни отношения. Ако притежанието е основа на усещането ми за самоличност, защото „Аз съм онова, което имам“, желанието да притежавам неминуемо предизвиква стремеж да придобивам все повече и повече. С други думи, алчността е естествен резултат от притежателната ориентация. Алчност може да има както у скъперника, така и у печалбаря, както у донжуана, така и у нимфоманката. За каквото и да са алчни, алчните никога не се „насищат“.

За разлика от физиологичните нужди като глада например, които поради физиологията на тялото имат определени точки на насищане, духовната алчност - а всяка алчност е духовна, дори да се задоволява чрез тялото - няма предел на насищане, тъй като утоляването й не запълва вътрешната празнота, отегчението, самотата и депресията, които човек се стреми да преодолее чрез нея. Нещо повече, тъй като онова, което човек има, може да му бъде отнето по един или друг начин, той се стреми да има повече, за да се подсигури срещу евентуална опасност. А щом всички искат да имат повече, то всеки се страхува от агресивните намерения на своя съсед да не му отнеме онова, което притежава. За да предотврати подобни попълзновения срещу своята собственост, човек е склонен да демонстрира повече сила и на свой ред става агресивен. Освен това, колкото и голямо да е производството, никога не ще успее да задоволи постоянно растящите желания и това задължително поражда съперничество и вражда между индивидите, които се борят да получат повече блага. Борбата ще продължи дори да се постигне състояние на материално изобилие и задоволеност, защото онези, които имат по-малко физическо здраве, чар, дарби и таланти, горчиво ще завиждат на хората, които притежават повече.

Избрано от: „Да имаш или да бъдеш“ (Дилемата на човешкия избор), Ерих Фром, ИК „Кибеа“, 1996
Снимка: Ерих Зелигман Фром (1900-1980); psicoactiva.com