Мъжете са по-склонни към монолози, а не към диалог, за разлика от жените ♥ Лилиан ГЛАС

(The Painter and His Wife, 1900-1905, by Henri Rousseau)

~ Необходим е диалог, а не монолог

Научете повече неща за другия, задавайте въпроси

Когато мъж и жена се срещнат за пръв път, те много често са доста нервни и искат другият да узнае колкото се може по-бързо повече неща за тях. Но опознаването на друг човек изисква време. Просто е невъзможно да узнаете всичко за един ден, една вечер или един час. Затова е необходимо при среща мъжът и жената да си задават повече от така наречените „отворени“ въпроси, които биха им позволили и да узнаят повече неща за другия, и да му кажат повече неща за себе си. Редица проучвания сочат, че мъжете много често отговарят едносрично, ето защо в интерес на жените е да задават „отворени“ въпроси, които изискват по-обширен словесен отговор от мъжа. Като избягвате въпросите, на които той може да ви отговори само с „да“ или „не“, вие предоставяте и на двама ви възможността да завържете диалог.

Разковничето на общуването се крие именно в думата „диалог“. Тъй като за мъжете е характерно да се изразяват монологично, всеки мъж трябва да осъзнае и да не забравя тази своя склонност и да не й се поддава, когато говори с жена. Крайно нежелателно е да се впускате в дълги монолози, с което рискувате да отблъснете жената. Помнете, че общуването е процес на „вземане и даване“, особено щом искате да опознаете някого. Кажете на съответния човек нещичко за себе си, после му задайте подходящ въпрос, така че и той да има възможност да ви каже нещо за себе си. И се надявайте той да подходи към разговора по същия начин. В такъв случай това би било чудесно начало и би ви позволило да започнете да прехвърляте мост над пропастта в общуването с противоположния пол.

~ Прехвърлете мост над пропастта, като наблюдавате и слушате

Друга разлика в общуването при мъжете и при жените е различният начин, по който слушат. Редица проучвания са доказали, че жените обикновено притежават по-добри умения за слушане. Според резултатите от много изследвания ораторите — и мъже, и жени — се обръщат и следят реакциите предимно на женската част от аудиторията. Това е така, защото жените предоставят повече несловесни знаци за внимание, интерес и одобрение. Те се усмихват повече, кимат в знак на съгласие и много по-често от мъжете „хъмкат“ утвърдително. Тези данни водят до заключението, че жените са положително настроени слушатели. Следователно мъжете трябва да се позамислят и да положат известни усилия, за да подобрят уменията си за слушане, което на свой ред ще им помогне да подобрят и взаимоотношенията си с жените.

Например, когато слуша, за един мъж е важно да се въздържа от въртене и наместване, да не потупва с крак, да не си играе с различни предмети, защото това действа на говорещата жена много разсейващо и отблъскващо. Освен това той трябва да се постарае да дава на жената повече сигнали, че слуша внимателно - както звукови („аха“, „ъхм“), така и визуални (кимане с глава). Ако използва повече и по-положителни несловесни сигнали за обратна връзка, мъжът ще създаде у жената впечатление, че разговорът с нея наистина го интересува.

Освен това мъжът трябва да обръща внимание и на идеите, които излага жената, а не само на голите факти. Често мъжете проявяват склонност да прекъсват и да се вторачват дори в незначителните фактологически подробности, като започват да поправят жената. Това е недопустимо. Опитвайте се да слушате същината на разговора, а не да се плъзгате по повърхността на отделните детайли. Друг неприемлив навик на мъжете е да избързват със заключенията и да довършват изреченията вместо жената.

За жалост това се случва твърде често, особено при двойки, които отдавна живеят заедно. Мъжете трябва да привикнат да се навеждат малко по-близо към говорещата жена и да следят по-внимателно разговора. Те трябва да съсредоточават вниманието си към онова, което тя казва. А същевременно и да наблюдават начина, по който общува - тоест да внимават не само какво казва, но и как го казва. Мъжете трябва да проявяват чувствителност по отношение на интонацията и емоциите на жената, тъй като това ще им позволи да научат повече неща за нея, с една дума - да я опознаят.

Това, което най-много ядосва жените при разговор с мъже, е техният навик да прекъсват. Едно поръчано от мен проучване на общественото мнение, осъществено от „Галъп“ през 1987 г., разкри, че прекъсването е навикът, който най-силно дразни жените при общуването им с мъже. Характерна за мъжете форма на прекъсване е смяната на темата на разговора. Проучванията сочат, че мъжете обикновено сменят темите, повдигнати от жени, което е не само неприятно и дразнещо, но и обидно. Ако сте жена и забележите, че мъжът твърде често сменя темата на разговора, който водите, не премълчавайте недоволството си, а му дайте гласен израз. Само и единствено в такъв случай ще бъдете чути. Ако смяната на темата ви е неприятна, можете да кажете например: „Нека се върнем отново към това, за което говорехме преди малко“ или „Все още не ми се иска да сменяме темата“, след което да се върнете към първоначалната тема на разговора.

Необходимо е жените да се научат да отстояват себе си и да поемат отговорност за самочувствието си, така че да не бъдат потискани или притеснявани от онези мъжки поведенчески навици, които често могат да бъдат твърде груби и обидни за тях. Необходимо е жените веднага ясно и открито да посочват на мъжа какво именно в неговото поведение ги е раздразнило или наскърбило. Така те биха избегнали натрупването на отрицателни чувства към съответния мъж, което пък ще ги предпази от създаване на погрешно впечатление за тях самите.

Не е необходимо да бъдете груби, за да попречите на някой мъж да сменя непрекъснато темата на разговора. Усмихнете му се и най-учтиво кажете: „Извини ме, моля те, но ми позволи да довърша мисълта си“. Обикновено това е напълно достатъчно, тъй като хората често дори не се усещат какво правят, преди да сте им го казали. От друга страна, ако вие самите искате да смените темата на разговора, добре е да уведомите събеседника си за вашето намерение, така че да му дадете възможност да ви последва. Бихте могли да кажете: „Бих искал да сменя темата на разговора на този стадий и да поговорим за еди-какво си“. Ако постъпите така, няма да изглеждате груби и ще можете да поговорите за онова, което искате. Достатъчно е просто да уведомите другия човек накъде възнамерявате да поведете разговора, така че той да не бъде изненадан и сварен неподготвен - нещо, което никой не обича. Но не го правете твърде често и внимавайте да не се покажете егоистични, невъзпитани или прекалено контролиращи събеседника си. Осъзнаването и овладяването на тези поведенчески навици ще ви помогне да преодолеете още по-успешно пропастта в общуването между мъжете и жените.

От: „Той казва, тя казва“, Лилиан Глас, ИК „Сиела“, София, 1999 г.
Картина: The Painter and His Wife, 1900-1905, by Henri Rousseau; chinaoilpaintinggallery