„Любов е, когато позволяваш на другия да влезе в живота ти по собствен избор. Когато искаш нещо отчаяно, създаваш напрежение около себе си, което отблъсква всичко желано.“
За нездравословното обсебване от идеи, хора и пари, споделено от известния мотивационен лектор и автор на книги по популярна психология Андрю Матюс.
Когато преследваш нещо, то естествено бяга от теб. Това важи за животните, за любимите хора... и дори за парите! Случвало ли ти се е да срещнеш на парти някого, който да ти обещае: „Ще ти се обадя другата седмица”? Ти какво... цяла седмица не помръдваш никъде – дори до банята! Седиш до телефона... и чакаш. И кой се обажда? Всички останали, само не и той! Някога искал ли си отчаяно да продадеш нещо? Кола или може би къща? Е, колко купувачи се появиха? Нито един. Това те принуди да свалиш цената, нали? А резултат имаше ли? Никакъв.
Какъв е принципът тогава? Когато си отчаян, нищо не се получава! Попитай който и да е търговец, все едно дали продава самолети „Лиърджет” или перилни препарати, и той ще ти каже същото. Отчаянието те тласка надолу по низходящата спирала и колкото повече се притесняваш, толкова по-малко купуват хората!
Какво става, когато си в ресторанта и бързаш да получиш порцията си? Ами сервитьорът изгубва поръчката ти. На летището съм научил много за закона на обсебването. Имам зад гърба си поне дузина писателски турнета до различни краища на света. Тези странствания обикновено траят от шест седмици до четири месеца. Доскоро жена ми Джули имаше свой бизнес и затова пътувах предимно сам. Установих, че мога да хвана сто полета, деветдесет и девет от които се движат общо взето навреме Но точно полетите към дома, когато нямам търпение да видя Джули и броя минутите до срещата ни, са винаги с четири часа закъснение!
Каква е обратната страна на този принцип? Отпусни се и си кажи: „Бинго!” От година и половина живееш без партньор и се чувстваш отчаян. Никаква надежда! И тогава се предаваш. казваш си: „Нямам нужда от човек до себе си. Мога да бъда щастлив и сам.” И изведнъж нещата се обръщат – кандидат-партньорите никнат навсякъде като гъби. Ето и един класически пример: представи си, че спориш с някого. Какво става, когато се опитваш да ги накараш да промени позицията си? Дали ще успееш? Не и в този живот! Но щом престанеш да го притискаш, опонентът ти доброволно взема, че приема идеите ти.
Когато искаш нещо отчаяно – някой да се обади, съпругът ти да откаже цигарите, да получиш повишение, да чуеш похвала от шефа си, – създаваш напрежение около себе си, което отблъсква всичко желано.
~ Дистанцираност и незаинтересованост
Да бъдеш дистанциран не означава да си незаинтересован. Възможно е да си дистанциран и едновременно с това изключително целенасочен. Дистанцираните и целенасочени хора знаят, че усилията и старанието се възнаграждават високо. Те си казват: „Ами... ако не победя сега, ще победя следващи или по-следващия път.” Да приемем, че кандидатстваш за работа в голяма компютърна фирма. Развълнуван си от тази възможност и се подготвяш грижливо. Нахвърляш предварително какво ще кажеш на интервюто и репетираш пред огледалото в банята. Дори си купуваш нови обувки и отиваш на фризьор. Пристигаш по-рано за интервюто и даваш най-доброто от себе си. А после какво? Прибираш се у дома и животът продължава. Записваш се на допълнителни курсове. Подготвяш се за следващото интервю за работа. Ако те одобрят, ще бъдеш щастлив. Ако пък не – продължаваш напред. Безразличните ще кажат: „На кого му пука и защо да се притеснявам?” А отчаяните ще възкликнат: „Ако не ме вземат на работа, направо загивам!” Но когато си решителен и дистанциран, ще си кажеш: „Рано или късно ще си намеря хубава работа – все едно колко време ще ми отнеме.”
~ Как да се боря с отчаянието, когато съм отчаян?
Какъв е начинът ли? С правилната нагласа. Не влизай в клопката на мисли като: „Имам нужда от Х, за да съм щастлив.” И изобщо, когато продаваш компютъра си, очакваш телефонно обаждане, надяваш се на повишение, замахваш със стика за голф, чакаш да получиш чек в пощата си, търсиш си съпруг – какъвто и да е случаят, успокой се! Направи всичко по силите си, за да постигнеш целта си, а после си кажи: „Нямам чак нужда от това, за да бъда щастлив.” Забрави притесненията и продължи напред – и по всяка вероятност резултатите няма да закъснеят.
Извод: Сблъскваме се със законите на природата както на духовно, така и на физическо ниво. Природата не знае какво е отчаяние! Природата се стреми към равновесие – не можеш да бъдеш едновременно отчаян и уравновесен. Не е необходимо животът да се превръща в безкрайна борба. Остави нещата на естествения им ход. Това не означава да си безразличен, а просто да не пришпорваш събитията. Ще кажеш: „Не разбирам как се получава!” Не е необходимо да разбираш, както не разбираш и гравитацията. Важното е да прилагаме тези принципи на практика, а не да ги разбираме.
~ Даване
Ако искаш да получиш, трябва да дадеш! Откачено ли звучи? Истината е, че получаваш повече от онова, което искаш, когато дадеш малко от това, което имаш. Когато фермерът иска още семена, той дава своите на земята. Ако искаш да получиш усмивка, първо даваш своята. Ако искаш обич, даваш обич. Ако помагаш на хората, те също ти помагат. Искаш да получиш юмрук в лицето? Само цапардосай някого... А ако искаш да ти дават пари? Сподели с тях част от своите. Помисли за това.
Ако обсебването застава на пътя на хубавите неща в живота ти, тогава обратното състояние ще е дистанцирането – и то до степен, при която раздаваш част от нещата, които цениш. Но това, което си раздал, обикновено се връща при теб. Понякога хората ми казват: „Дадох целия си живот, но не получих нищо в замяна.” Но това не е раздаване, а отмерване– определено има разлика. Разковничето е да даваш, без да искаш нещо в замяна. Ако очакваш отплата, значи, си обсебен от резултата, а когато си обсебен, получаваш по-малко. Трябва ли да се радваш на материалните си придобивки? Разбира си! Само с увери, че ги притежаваш ти, а не те тебе.
~ Обсебеност от любимия
Ана отчаяно се нуждае от мъжа, който ще я обича и уважава. Има ли надежда да го намери? Почти никаква. Първо, отчаянието й ще отблъсне от нея всички мъже. И второ, докато изпитва отчаяние, тя е неспособна да обича. Фред казва на приятелката си: „Нужна си ми –не мога да живея без теб?” Но това не е любов, а глад. Невъзможно е да се нуждаеш отчаяно от някого и в същото време да го обичаш. (И ако в буквалния смисъл на думата не можеш да живееш без един човек, ти си жив труп! Кой има нужда от това?) Да обичаш някого, означава да му дадеш свободата да бъде какъвто иска и където иска. Любов е, когато позволяваш на другия да влезе в живота ти по собствен избор. Отново става дума за дистанциране. За да имаш нещо или някого, трябва предварително да се откажеш от него.
От: „Следвай сърцето си”, Андрю Матюс, изд. „Книгопис”, 2014 г.
Снимка: Be Training
