„Помагаме на ближните, понякога за сметка и във вреда на себе си. Далеч по-лесно е да сме ангажирани с нечии проблеми, чувстваме се удовлетворени, когато отглеждаме и крепим някого.“
(Sick Child, 1894, Edvard Munch Norwegian)
♥ Какво е съзависима личност? Как мога да престана да бъда такъв?
Определението съзависима личност е наложено от консултанти и лекари в специализираните клиники за алкохолици и наркомани; те забелязали, че партньорът в подобни случаи е също болен поради прекалена ангажираност с пристрастения и неговия проблем. Съзависимите се превръщат едва ли не в настойници и често на тях им е по-трудно да се разделят с ролята си, отколкото на пристрастилия се да се освободи от обсебилия го навик. Това е дотолкова болезнено и мъчно преодолимо състояние, че дори на смъртното си легло съзависимият вижда живота на своя спътник да преминава като на филмова лента пред погледа му.
Съзависимостта означава да се грижите за околните повече, отколкото за себе си, и да откликвате на чуждите потребности (така както вие ги разбирате) вместо на собствените си. А за тази цел трябва доста да „тършувате" в съзнанието на другите, за да прозрете от какво се нуждаят, какво мислят, какво чувстват и какво би следвало да се направи, за да бъдат променени. Цялата ви енергия е съсредоточена върху евентуалния обрат у тях. Съзависимият живее в илюзорния свят на бъдещето; „само ако...“ се превръща в рефрен на живота му. „Само ако другият спре да върши това, което върши, животът би бил прекрасен. Само ако се промени, аз ще се чувствам добре.“ Жалкото е, че дори и партньорът да се излекува, съзависимият ще си остане вкопчен в илюзията и няма да знае как да живее, ако ролята, към която се е пристрастил, се обезсмисли. Изискват се много усилия и работа, за да изместим фокуса върху нас самите. Обикновено съзависимият няма никаква представа как да го направи.
Сложността произтича от факта, че всички ние проявяваме склонност към известна доза съзависимост. Помагаме на ближните, понякога за сметка и във вреда на себе си. Далеч по-лесно е да сме ангажирани с нечии проблеми, чувстваме се удовлетворени, когато отглеждаме и крепим някого. Разликата между съзависимостта и грижовното внимание е въпрос на степен. Има моменти, в които можем да поставяме нуждите на другите над своите и да даваме много от себе си. Но това следва да бъде за кратко и да не се превръща в хронично състояние. Трябва да знаем кога да престанем и как да се погрижим за себе си. Да съзнаваме, че онова, което правим, е подарък, че го правим по собствена воля, а не за да променим човека. Единственото изключение са децата. Грижим се за тях, защото те имат правото на това. Малките са уязвими и безпомощни, нужни сме им, за да оцелеят. Не сме съзависими, когато се грижим за бебе или невръстно дете. Можем обаче да станем по отношение на юношите. Полагането на грижи означава също и да знаем кога е дошъл часът да оставим другите да се справят сами с предизвикателствата на живота.
Ако смятате, че сте съзависими, че притежавате подчертана склонност към подобно поведение, вероятно ще изпитвате силно негодувание и гняв спрямо хората наоколо. Ще се чувствате обсебени от обстоятелствата и неспособни да се разделите с безпокойството, отговорността и бремето на вината. Щом усетите, че сте загрижени повече за нечий чужд живот, отколкото за своя, потърсете помощ. Присъединете се към поддържаща група за лечение, четете подходяща литература, идете при психотерапевт, специалист в тази област, и започнете да се освобождавате. Единственият начин да се отърсите от съзависимостта е да станете вътрешно зависими. Практикувайте фокусиране на цялото онова внимание, което е било насочено навън, върху самите вас. Погрижете се на първо място за собствената си личност. Нека околните се заемат сами със себе си. Ако човекът насреща не е в състояние да го стори, посъветвайте го да се обърне към професионалист. Вие сте аматьори в оказването на помощ и затова се оттеглете. Ако трябва, оставете другия да следва пътя си. Не сте отговорни за неговия живот, нито за пристрастеността му. Вие можете да живеете единствено своя живот!
От: „Джобен психотерапевт“, Сузана Макмахън, изд. „Колибри“, 2003 г.
Картина: Sick Child, 1894, Edvard Munch Norwegian; unsplash
