Тълкуванието на Ваклуш ТОЛЕВ
Ще се спрем върху зодиакалния знак Овен - неговото въздействие, планетата, която го доминира и нейното отражение; принципите, които този зодиакален знак носи и това, което в Посланието е дадено - съвместимост, приложение, как резонират. И кое е това, което ни прави единни в тази ритмика, която Послание и Зодиакален знак дават на Учението на Мъдростта.
(Илюстрация ~ D.Retryk)
Зодиакалният знак Овен, както знаете, обхваща цикъла от 21 март до 20 април, т.е., когато с двата предни крака Овенът е минал през обръча. Има една такава илюстрация за тази зодия - обръч, и в този обръч половината от тялото на овена е минала напред, а другата половина е още назад. Това е великолепна фигура в така нареченото Равнодение (мисля, че равнодение е по-хубава дума от равноденствие). Надмогнат е онзи период, който дава хладината, надмогната е студенината в човека, надмогнат е зимният период и сега се търси преминаването в пролетта , защото на 21-22 март започва пролетта. Затова тази илюстрация е най-хубавият израз на минаващия в света, в онова, което наричаме радост. И мисля, че най-подходящ би бил един израз - "Corriger la fortune" - "Да коригираме съдбата". За зодиакалния знак Овен този израз е най-добрият. Да коригираме - не казвам, че е коригирал. Да коригираме съдбата. Половината от тялото му ведно с рогата е напред. Рогата и главата са признакът, който носи промените. Главата и рогата са свидетелство за Азовата страна и затова надписът, който стои над зодиакалния храм на Овена е "Аз съм" - това е важното за тази зодия. Този зодиакален знак има девиза "Аз съм" и затуй той минава, той е устремен. И безспорно, едно от качествата му е устремът, едно от качествата му е смелостта, живият темперамент. "Аз съм" - това е част от голямата егоцентричност, която при него има и своята приложност. Овенът е господар на две неща: на "Аз съм" и на делото. Той обича да бъде следван, но не обича да следва. Това е една акционност, която е много съществена за родените в този знак. Затова Овенът слага на всяко място първата сричка и първия изговор, който има - това е Аз.
В египетската митология (в египетския зодиакален кръг имат неговото съответствие), това е Изида, но плачещата. Изида, която е устремена, която със своите сълзи иска да умножи водите на Нил, та да изтласкат ковчега с тялото на нейния съпруг - убития Озирис. Устремената в скръбта си, плачещата Изида - това е другата илюстрация за Овена. Вие знаете победния знак на Овена - Victoriа (устрем, дела). И затова под лъчите на този зодиакален знак обикновено са личности, които изявяват и осъществяват, водачески качества. Това никак не значи че всички, които са от зодиакалния знак Овен, ще станат водачи, но това е в подчертаното, това е в даденото. Както и другото, за Изида - то не значи, че всеки, който плаче да умножи водите на Нил, непременно ще изведе ковчега за възкресение на своя любим. Същата тази Изида, същият този зодиакален знак се движи още и с музиката, със самостоятелното , с творческото чувство. Но едно нещо липсва - липсва му въображение. Това е много важно. Козирога може да се качи на върха, защото е с изключително въображение и е катерач. Но Овенът няма да се качи. Има изумително трудолюбие, има чувство за самостоятелност, иска справедливост, борбен е.
Овенът е основният - първият от кардиналните знаци и затова неговото естество или неговият елемент е огънят, който се разпръсква, който се разлъчва наляво - надясно. Неговата планета, която му дава и борбеността, и водаческите качества, това е Марс. Бележи се с един кръг и стрела, а това е устремът, това е и могъществото й. Тя е, която доминира в този знак, тя е, чиято енергия граничи от куража до разумната смелост. Наистина, нужна е една разумна смелост и непременно една вложена жизнерадост, за да може това, което ги следва, да не унива в пътя на трудностите, защото и те не са много устойчиви в трудности. Така можем да кажем, че техният егоцентризъм в добрия смисъл е, когато трябва да изявят водаческите си качества, а в отрицателния - много често преминава в тиранизъм. Това е бедата, че може да се употреби една жизнена енергия, една макар и разумна смелост да премине в неразумна измеримост. И тогава може да употреби енергията в тиранство.
За Овена историята ни дава много примери, че е даван като символ на жертва, и то на свещена жертва. Още във времето, когато Авраама е приканен да даде своя син и го води на планината, за да го принесе в жертва, чува се глас: "Ето овена". Знаете и легендата за овена със златното руно, който фактически е спасител. Спасител е на Фрикс и на Хела - тази Хела, която е оставила името си на Дарданелите. Овен извършва акта на спасение на децата на Атамас (или Атамант - някои от енциклопедиите го пишат Атамас, в други е Атамант) - Фрикс и Хела. Атамас решава да ги принесе в жертва, подбуден от своята втора жена, но тяхната майка праща чрез Хермеса овена със златното руно и те са спасени. Този овен е принесен в жертва на Зевс, а самото златно руно остава - това на което казваме златно рухо (дреха). Тя е сложена като дар в гората. В дъбовата гора е сложена в дар - на кой бог мислите? - на Арес. Същият този Арес, който в Римската митология е Марс. На него златното рухо е сложено в тази гора и се пази, за да не бъде откраднато. Знаете вече легендата за аргонавтите, как чрез магия и измама, със сътрудничеството на Медея това златно рухо е отвлечено. И оттам - едно друго наименование на този зодиакален знак - Златния овен. В митологичния образ се крият много тайни. Трябва да се знае какво е една Медея, какво е Язон, кои са тези, които отиват, за да вземат това златно рухо... Това което е същественото, е че този зодиакален знак се води от планетата Марс - това златно рухо е принесено в жертва и закачено в гората на дървото в признателност на Арес, т.е. на Марс или бога на войната. Но когато става въпрос за планетата Марс, тя се нарича Червената планета. Това е един от цветовете, който е най-действен. Най-действен е и за този зодиакален знак, въпреки че неговият скъпоценен камък е аметист, който излъчва малко по-различна светлина. Тя е възморава, червено-синя светлина. И знаете ли защо преведено аметист значи "не опивам се". Той предпазва от опиянение и е талисман против пиянство. Защо? Защото виолетовият цвят (разбира се, тук не е чистият виолетов цвят, но е подобен) е духовният цвят, цветът, когато у вас доминира еманацията на Духа над душата дори. А Духът няма нужда от опиати. Душата в нейните разпластявания - нисши ментални, астрални и прочие - може да бъде изкушена да търси опиата, чрез който ще усети някакви въображения и дребни радости, но Духът - никога. И затова аметистът е един мощен магичен талисман за тази зодия. И друг път съм казвал - когато си избирате пръстени с камъни, посъветвайте се, за да сложите онзи камък или онова скъпоценно камъче, което е в ритмичната група на вашето име и на вашия зодиакален кръг. Много е важно това. А не да се накичат, пък всички да са все в противоречие... Това не са нереални неща, както не е нереалност самата зодиакалност. Много са реални. Колкото и къса да е вълната, излъчена от един скъпоценен камък, тя е във вашето тяло, вие я носите и нейната дължина на вълната с нищо не е спряна, за да въздейства на клетъчния свят на вашето живеене.
Разбира се, червеният е основен цвят на Овена - събуждащият цвят, борбеният цвят. Ето защо знамената на революциите, знамената на войните са червени. Той е активният, той е най-активният цвят в спектъра въобще. Преди време беше излязъл труд на един руски професор, който тридесет години е живял в Америка и е изследвал въздействието на цветовете върху работниците в техни големи предприятия. До такава степен нещата са уточнени, че се знае в коя професионалност какъв цвят да се постави и се търси всякога, когато е нарушен балансът; всякога, когато едно производство ще спада; всякога когато качествеността му е с милиметри нарушена. Търси се къде е причината и всички фактори се вземат, за да не се наруши хармонията. А ние тъй безотговорно си слагаме дрехи, слагаме си пръстени и какво ли не щете, а се чудим защо сме в един постоянен свят на противоречията. Колкото и смешно да прозвучи някъде, тези науки станаха вече не само практически приложими, но крайно необходими. Защо? Защото ние сме много по-усетни към сили, за които до вчера имахме защитна броня. Бяхме, както казва народът, по дебелокожи. Но колкото повече човек се изфинва, толкоз повече малките енергии започват да го докосват. Така че тези науки човек дори като потреба за личната си пътека може да ги понаучи. Нищо няма да тежи на някого да вземе да прочете една хирология, да прочете една хиромантия или една френология. Разбира се, няма нужда да се увлича цял ден да си гледа ръката и какво му се е изменило там. Не, просто да е наясно, когато погледне една ръка. Да се следи един хороскопен свят, даван всеки ден. Всяка сутрин в западните страни се съобщава хороскопа на деня и съответно е казано на коя зодия (този ден) как въздейства. А големите предприятия всеки ден, когато пращат свой агент, са проверили съответната му зодиакалност и благоприятната или неблагоприятната отразимост на зодиакалния знак. На нас нищо не ни струва, ей тъй на едро, както се казва, да знаем частица от тези неща.
Другият камък, който има зодията и който също така може да бъде ползван, за да гради с него вътрешния си дом, това е смарагдът. А вие знаете, че има т.нар. смарагдена таблица на Хермес и там бяха дадени част от откровенията. Видите ли как всичко е ненарушима сграда, толкоз хармонична, толкоз цялостна, че винаги можем да се учудваме. Ами там нарисували един овен... Не. Този Овен си дава своята небесна еманация и ние попадаме под неговите лъчи. Той има много добра афинитетност с Лъва. Тъй като Лъвът е знак на сърцето, а Овенът е знак на главата, те образуват това, което наричаме сърце и ум, което фактически ни определя битието. Това е тяхната хармония, техният афинитет на дължините на вълните и енергиите, които ни дават.
Сила на Овена е огънят,както вече казах, и той е свързан с творчеството. Водаческото качество би трябвало да има две неща: първо - една мисъл, която да има прозрение и второ - воля, за да надмогне препятствието. Това е творчеството, защото там, където има и въображение дори, там, където има и пробудено чувство на интуиция или усещане, ако нямаме волята на приложение, ние ще останем, ей тъй на пусто, както казва Христос: "Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива..." (Йоан 3) . Така че Овена трябва да ражда идеята, той трябва да я търси, ако не може да я роди (обикновено те не раждат идеи, а ги търсят - казах, че им липсва въображение), но идея, която може усвоена да направи нов път. И това е водачът. Едно съчетание на раждащия идеи и осъществяващия ги, и чертаещия нови пътища - това е вече голямата личност, която прави значими промени, която минава цели планини. Човечеството е закриляно от този зодиакален знак, съчетан с другия - Лъвът, който е Слънцето или пък сърцето. Те са закрилници, защото няма да намерите водач, който да не казва че се бори за другите. Те са закрилници на човечеството, а основният белег на човека това е Азът. И затуй в някои от търсенията се споменава, че Овенът е бил и белег на Вениаминовото коляно. Вениамин, най-малкият син на Якова, е негово най-пълно въплъщение, защото е казано, че той като вълк ще си разкъсва плячката и ще върви напред да прави завоеванията. Затова Овена го наричат още ума и нагона, това, което изхожда от Вениаминовото коляно, от Яковия син.
Ето така мисля, че можем да закръглим знанието за този зодиакален знак - за Овена. Разбира се, има докосване, но не е съвсем цялостно, между Овена и Агнеца. Не бива да се смесват, не може Овенът и Агнецът да бъдат едно и също. Агнецът предимно е жертвата. И за това на Христос е казано: "Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света" (Йоан 1: 29). Но никъде за Овена не е казано. Агнецът е символ на невинност и Го виждаме в небесните селения, и в лъча на духовното избавление и просветление, а не в социалната пътека, както е при Овена. И в Откровението изрично е казано, че там, където двадесет и четирите старци пеят на Бога: "Достоен си, Господи, да приемеш славата, честа и силата..." (Откр. 4: 11), никой не смее да отвори, да разкъса седемте печата на Книгата на Живота. Агнецът взе Книгата на Живота и скъса печатите - първи, втори и т.н. до седмия, но не и Овенът. И затуй Агнецът не влиза в зодиакалните знаци. Зодиакалните знаци са служители на земната ни еволюция в размерите на висшия мисловен свят. А Агнецът е духовният принос на Небето към Земята и Неговата жертва е избавлението или довеждане до осъществяване еволюцията. Човекът-бог е станал Бог. Това са две големи и далечни неща, не ги бъркайте. Така че Агнецът е един съвършено друг възвишен символ. А колкото до обстоятелствата, че светът на това животно влиза в реторичните формули на Христовото слово, това е безспорно и е употребено като илюстрация, че ще дойде Страшният съд и ще раздели овцете от козите и излезе, че козите са грешни.
Аз към тия тези съм бил винаги много критичен и не ги приемам. Добродушието не е достатъчно, за да бъдете божествен. Защото една божественост, която ви държи в низините и не сте вкусили стремежа на козата във върховете, са две различни неща. Старозаветието си ги вее неговите - за грешни и безгрешни. Илюстрациите са добре въздействащи, но нравствената им стойност не всякога е така вярна. И тогава, когато ще се прави легендата за обяснение на илюстрацията, трябва да бъде човек много просветлен, за да може да знае, че в дадени места, когато се дават известни илюстрации, трябва да се знае докъде са верни. А колкото до загубената овца (че когато се загуби една, Той ще остави 99 и ще отиде да я търси), това е съвършено друг въпрос. Това се отнася за цялата еволюция на нашата планета. Аз много пъти съм казвал: всички просвети, всички йерархически знания, които е получил, ще се върне човекът и ще ги дава на своите по-малки братя и сестри, за да могат да еволюират. Той ще се връща безвъзмездно, защото и една загубена овца има нужда да бъде спасена. Това е вече другата етика. И мисля, че тя не бива да се смесва със зодиакалния знак на Овена, който е огнено-червената стихия, който е хранен от енергията на планетата Марс, който винаги ще казва:"Аз, аз, аз!", колкото и да дразни. След това той ще слиза да го даде, този импулс, в душата на онези, които са закъснели и които имат нужда да се видят, че и те са "Аз". А пък нека върви с устрем и прави добрини в своя егоцентризъм, докато надделее един друг зодиакален знак и разбере, че приносът на безличната божественост е по-важен, отколкото личната небожественост. Това е.
Овенът, с неговите водачески данни, безспорно хармонира с първото повеление от Посланието: "Деца на Слънцето, на Път сме". На път сме, точно когато този чембер той го е минал половината и в себе си носи пулса да го премине. Това е еволюцията, която извървява човекът - когато в неговата хоризонтална гръбначност е направено обтекалното човешко. Но мисля, че това беше най-красивия израз - наполовина чемберът го вързва - "Деца на Слънцето, на Път сме". Извървяхме пътя преди да бъдем деца на Слънцето. Ето, че е ударил час да бъдем на Слънцето, да го посрещнем и да не оставаме в едно зазоряване. И ако в този зодиакален знак сме в пладнето си, нека с повече устрем и с това вечно (поне за еволюцията ни "Аз" стимулно преминаваме нататък. "Деца на Слънцето, на Път сме." Овенът е дал своята дан да дочака Равнодението, като е минал през ледената пустиня на мълчание, на съсредоточаване, на събиране на енергиите, докато онази светкавична искра започне да лъчи и с неговото изобилие (главата с рогата, рогът на изобилието) премине този път и тръгне. Така че излъчената енергия на този зодиакален знак най-добре се съчетава с вложената, обещаната и вече вдигнала крак белязана мъдрост: "Деца на Слънцето, на Път сме". Тя не може да бъде нито сложена в клетка, нито заровена в гроб. Защото Христос беше казал: Светило не може под шиник да се постави. То е огнено и то е светещо.
Този зодиакален знак, в чийто дом ще влезем, е един от най-благоприятните, защото Пътят е начертан, вратите са отворени и неговите енергии ще съдействат. Ние ще трябва да го вложим в действие, та в други зодиакални знаци, когато ще трябва да стихнем и с една мълчаливост да узреем, да сме взели благодатта на ония планети, чиято активност сега е налице. В този смисъл в Посланието това беше най-важното за нас.
Изображения: rawartists.org, заглавно ~ Sidney Hall, 1825 - wikipedia