(Raffaelo,1504-1506, Selfportrait)
Този великолепен олтарен образ е една от последните големи творби на Рафаело, посветени на любимата му тема. Още в най-ранното си творчество, той е вдъхновен от Мадоната с младенеца и всеки път намира нов начин да я представи на света. Стремежът човешки към божественото, вечното и святото осветява цялото изкуство на гения Рафаело.
„Сикстинската Мадона” била поръчана на художника от Папа Юлий II през 1512 г. като олтарен образ за манастирската църква „Свети Сикст” в Пиаченца. По нова време Папа Юлий II, който бил и кардинал, набирал средства за построяването на параклис, където да бъдат съхранени мощите на Свети Сикст и Света Варвара. Небесното великолепие на Рафаеловия шедьовър отваря завесите за едно чудно видение – стъпващата по облаците Божия майка, носеща младенеца на ръцете си. Нежност, гордост и печал има в очите й, а лицето й е въплъщение на античния идеал за красота в единение с духовността на християнския идеал. „Сикстинската мадона” е изумително съчетание на тленното и свещеното, на човешкото и духовното, на святото и греховното. Величествената фигура на Мадоната е в центъра на триъгълната композиция, а в преклонение пред нея са Свети Сикст и Свети Варвара. Рафаело затваря пространството с две ангелче на ръба на картината, изобразяващи връзката между небето и земята. Един библейски сюжет, пресъздаден през призмата на майчините емоции, където религиозното прераства в дълбоко човешко чувство.
(Sistine Madonna, 1513-1514, Raphael, Gemäldegalerie Alte Meister, Dresden)
Италианския художник Карло Марата изразява своята възхита пред Рафаело с думите: „Ако ми бяха показали картината на Рафаело и не знаех нищичко за него, а ми бяха казали, че тя е дело на ангел, аз бих повярвал”. Великият Гьоте споделя: „Рафаело винаги е творил онова, което останалите само са мечтали да създадат”. И това е вярно – италианският гений въплъщава в произведенията си не само стремежа към идеала, а самият идеал, достъпен за смъртните.
Образът на Дева Мария с младенеца е завладяващ, не можеш да отделиш очи от нейната осанка и поглед. Точна така се получава и при общуването с жените Рак – техните очи могат да погледнат чак в душата ви. И вие сте покорени и завладени от усещането, че на нея може да доверите всичките си тайни, страхове и надежди. Тази жена непременно ще ви изслуша и ще ви окуражи. Но едва ли веднага ще открие своята душа пред вас. Макар и трудно, това изисква време, а дотогава вие ще знаете, че на жената Рак винаги може да се разчита.
Картини: Wikipedia
