БЛИЗНАЦИТЕ ~ Знак на преданост, двойственост, вярност, неуловимост, мистериалност

Тълкуванието на Ваклуш ТОЛЕВ

Щастливият им ден е вторник, а числото им е 5

'Gemini', a monotype illustration by JVL; a Zodiac sign for 'Starcope' for the magazine Honey, 1965

При влизане в нов зодиакален знак, ще трябва да хармонизираме своята аура с тази на космичността. Отделната зодия храни преимуществено онзи, който има своя знаменател или числител в нея, но целостта на Космоса е за всички. В даден зодиакален знак има енергии за всеки, макар да е в различна зодия роден. Всяка зодия непременно има своята съставка във всекиго. Ние по принцип сме космични, а по раждане и отиване сме вечни и сме имали в тази или онази зодиакалност свое присъствие в това или онова прераждане. Следователно и тя като зодиакално битие е отредила място у нас и ние в даден исторически момент на присъствие на Земята сме съществували под нейно въздействие и нейно битие. И друг път съм казвал, че когато някой сложи тежкото ударение върху своята зодиакална картина, не бива да изпуща изпредвид, че неговото раждане не е едноактно, че може би в някое от предишните си раждания не е бил в този зодиакален знак и когато не срещне съвместимости, да не счита, че той не съответства или зодията му е грешна. Много често слушам: "Но това - казва - не е така". Да, не е, защото вие сте със стотици прераждания, а зодиите са дванадесет. Затова казах да хармонизираме, да намерим резонанс между своето аз, което е родено под даден зодиакален знак и онази част от времето, оня цикъл, който в даден зодиакален знак, ще трябва да преминем. 

Това е частица, разбира се, от големия и неоспорим факт - да намираме съвместимости и сътрудничество. А такава е и самата зодия, за която сега ще говорим - зодия Близнаци. Под близнаци ние разбираме едноутробни - брат или сестра, двама братя или две сестри, но ги считаме за едноутробни. Те са една съвместимост, те са една хармония, макар и в различни полушария. Тази зодия има едни от най-белязаните имена в древногръцката митология, именно Кастор и Полукс, т.е. Полидевк (Полукс е латинското име на Полидевк). Трябва да знаете едно нещо, че те не са едноутробни близнаци, не са родени като близнаци. И тук искам да направя голямото разграничение, за да се разбере смисълът на тази зодия. Нека не се заблуждаваме, а да разберем защо са близнаци и не са едноутробни (макар да са от една утроба по майка, те са различни по баща). В някои енциклопедии пишат за тях като за диоскури, т.е. деца на Зевс. Но това съвсем не е вярно. Кастор е син на Тиндарей - Спартанския цар и хубавата му съпруга Леда, в която Зевс е влюбен. Според легендата, преобразен в бял лебед, той й гостува и се ражда Полидевк. И така Полидевк е безсмъртен, а Кастор е смъртен. Ето това искам да разберете. Другото ще го намерите, ще го четете. Приказки и книги, колкото искате върху тези неща. 

Но защо Кастор и Полидевк могат да бъдат наречени близнаци? Разберете тайната - те не могат да не бъдат близнаци по отношение материята, но те се различават по отношение смъртност и бъзсмъртност. Когато идва големият ден на разлъката между двамата, Кастор e убит, т.е. смъртният трябва да умре. Търсете ги тези идеи и ще ги видите. Кой трябва да умре? Знаете тезата ми и върху Авел и Каин - физическото и астралното тяло. Тогава кой трябва да умре първи, макар че е роден втори? Всичко е едно огърлие, стига човек да знае ръката, която го е низала. 

Какво става обаче? Полидевк до такава степен е родствено жертвен, предан, верен на своя брат, че идва неразделността. И иска, и прави молитва пред своя баща Зевс да му позволи да умре и той - безсмъртният (виждате до каква степен е сраснал със своето тяло), за да бъде вечно с Кастор, да сдели участта на брат си. Ето къде е близначеството. Безсмъртието трябва да влезе в смъртното. Започвам с тази тайна най-напред. Защо? Имаме ли го някъде другаде в митологията? И какво тогава решава Зевс? Тъй като Кастор трябва да отиде в Адеса, а Полидевк е безсмъртен и не може да умре, Зевс скланя, но при едно условие - един ден в Адеса, един ден на небесата (шест месеца в Адеса, шест месеца в небесата). Къде имахме такова нещо? При Евридика и Орфей. А коя беше Евридика - душата на Орфей, любовта на Орфей. Разделянето и идеята за саможертвата! Духът е, който трябва да слиза да одухотворява; Духът е, който върши великото; Духът е, който е безсмъртен и може да приеме смърт, за да спаси своя брат. А нямаме ли го в Голготския път? Духът трябва да възкреси плътта, трябва да възкреси Иисуса. Затова казвам: материята не трябва да бъде отричана, а одухотворявана. Ето това е, което дава идеята за Близнаците - материя и дух. Няма онова полярно - когато ядете плода на знанието, да сте познали добро и зло, а има великия закон на слизането на безсмъртното, за да извисява преходното и смъртното. Духът винаги е. Той се жертва - безсмъртният, защото Кастор няма какво да даде, той чака. Материята чака одухотворяването и това е тяхното близначество. Това искам да разберете в тази зодия. 

Разбира се, за същата тази зодия основното мото, големият надпис, това е: "Аз зная!" Е, как няма да знае, след като Полидевк е син на Зевс и Леда. Леда - земната плът, и Зевс - баща на боговете. Трябва да иска и трябва да знае и затова нейното основно кредо е "Аз зная". Кой знае? Знае Зевс. Имаме ли Зевс в себе си? Имаме го - това е Духът. Знае ли повече от тялото ни? Знае. Когато телесно ще се сравнява тази зодия - това са раменете, това са ръцете, това са белите ни дробове и т.н., защото са двойни. 

Другото, което е същностно в Близнаците е верността. Вярност, макар и към преходното, вярност към Кастор - той ви е брат. Къде ще отива Полидевк - при материята и ще я извежда един ден на небесата, един ден в Адеса. Да сложим тук и колелото на прераждането, на развитието - отиване и връщане, раждане и умиране. Вярност! Значи кой е принципът, за да може да възземете или да издигате (защото едно от качествата е възземането) - принципът е вярност и преданост. 

Другото е - двойствеността. Защото единият е смъртен, другият е бъзсмъртен. Носим ли в себе си тази двойственост - носим я. Умираме ли, раждаме ли се, имаме ли в себе си Дух, който понякога ни осенява и ни дава какви ли не тайни? И имаме ли плът, която понякога така ни наболява, че искаме да се отречем? 

Преданост, двойственост, вярност, неуловимост (кой може да каже, че е уловил Духа?), мистериалност. Защото наистина трябва да владеете някоя голяма наука, за да може да слизате в Адеса и да прекарате един ден там, един ден в Небесата. Тогава, когато Орфей отиваше да моли боговете, какво владееше - владееше звука - великата песен. И показа ли вярност? Показа, защото се пожертва за своята Евридика. Така трябва да приемем същината на тази зодия. 

Близнаци е знак на пролетта и е зодия на въздуха. Въздухът пренася вълните. Двойствеността е това, което можем да кажем за етерния двойник у нас. Нейна добра проява е подвижността - това, което е безспорно за всички зодии от въздушната сфера. Лошата й проява е хитростта. В своята вярност и в своето предназначение тя много често може да прояви една мисъл на натрапчивост и може в крайности да стигне до фикс идея. Защо? Защото нейното кредо, както казах, беше: "Аз зная". Не са изключени тези крайности на фикс идеи. Но неслучайно, те, овладяни обаче, могат да представляват и откривателство. 

Близнак е и един, бих казал, магьосник както на музиката, така и на митологията - Рихард Вагнер. Има ли по-мощен "олимпиец" от него, който свали целия мит на древноаланците (алеманците,немците) и направи знаменитите свои опери. Кой с такава дълбочина и прозрение можеше да види цялата митология на немеца като имате предвид, че той сам си пишеше текстовете. И при него имаме не либрето - драматургия имаме. И затуй са по шест часа оперите му. 

Щастливият ден на Близнаците е вторник и числото им е пет. Скъпоценен камък им е беригоят и то синкавият (а това е и самият зодиакален цвят). Друг камък, който Близнакът носи за благополучие (на лявата си ръка), е ахатът. Може да се носи с добро чувство и т.нар. зелен хризопраз. Но все пак трябва, както много пъти повтарям, да се прецизира декадата - първа десятка, втора десятка, трета десятка, за да се знае. Да не стане така, че някои еманации да не съответстват на това, което е дадено за вярно, а всъщност не е. 

Ако човекът в тази зодия успее да надделее хитрината си, т.е. да се освободи от разсъдъчното начало, той може да стане задълбочен в духовното си предназначение. Защо? Защото тази зодия е подчинена на планетата Меркурий. А там е и хитрината, и интелигентността, и движението. Следователно, тя може да надмогне отражението на мисълта си, като премине към теорията, към учението. Тя е, както казахме, двойствена и затова принципът й на двете (вече споменах за раменете и ръцете) в нравствено отношение е онова, което наричаме добро и зло. 

Като нейни отрицателни качества можем да отчетем още несъобразителността, непостоянството и понякога с нищо неоправданото упорство. Без да е Овен - упорство. 

Съдбовни години за нея са (това, което човек може да вземе в съображение) 42, 49, 56, 63, 70. Значи има една закрила до четиридесетте си години. Е, това не значи, че някой, когато има беда и е по-млад, и е от същата тази зодия, да каже: "Не, мене няма да ме сполети нищо". Трябва да се знае размера на покушението или на бедата и след това да се търси смисъла на дадено причинено болезнено изживяване дали няма друга цел, вместо възмездието и страданието. Така че не бива закованият гвоздей да служи да закачите своите години - не. Защо? Защото макар и в даден зодиакален знак човек да е роден, той носи в себе си космоса - човекът е космична даденост и въртележките от дванадесетте зодиакални знака ще го настигат в неговата хилядолетна история. Не се оверижвайте с фаталности! 

В различните времена с различни илюстрации е била гледана тази зодия. Ние можем да я намерим в митологиите като зооморфна - виждате как животното и човекът имат своето съжителство. Това е частица от голямата теория на развитието. Какво е един кентавър - кон с човешка глава - красива глава и мощта на коня. Много често ще намерите, и особено в тази зодия, пулсациите чрез коня. Казвал съм, че конят е един от лъчите, от който човекът-животно е преминал към чистия човек. Това е зооморфното в Близнаците - един Полидевк, който е духът (защото баща му е Зевс) и един Кастор, който е материята. Същото нещо можем да го намерим и в двата близнака - Ромул и Рем, единият от които ще остане главатар на Рим. 

Ние можем да намерим Близнака и в неговата полова диференциация - така наречените андрогини, т.е да носи двете начала, да е Близнак в изходно-възпроизведното си начало. В митологиите намираме брата и сестрата близнаци да стават съпруг и съпруга, какъвто е случаят с Изида и Озирис. Тази двойственост и това единоначалие, ако могат така да се нарекат, съпътстват историята на човешката еволюция. Така че когато ще разглеждаме зодиалните знаци, ние не бива да ги късаме от целостта на еволюцията като материя и на Духа като низпослание. Ето виждате - в света са казани символи, живи образи са дадени - безсмъртният Дух ще слиза, ще взема материята и ще одухотворява. Трябва да разберем цялата тайна на Сътворението. Тогава чак можем да разберем кога ще дойде Ева (раздвоявайки Адам) и защо трябва да се върне. 

Така че ще имаме Близнаци, макар и да не са едноутробни. Ще имаме вярност, защото ако не проявим вярност на Духа към онова, което е наше продължение, не можем да направим обратния знак. Еволюцията трябва да ни послужи да се върнем към Божествеността. Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове. И ето защо Кастор ще умира, ето защо Полидевк ще се жертва - защото трябва да създават богове (а не да им отредят хубав живот). Това трябва да се разбере, затова се жертват те. И в митологията често ще срещнем, когато водачът на едно племе е брат-близнак на тотемното верую. Оттук е и преобличането с кожата на тотемното животно - да го наподобяват; оттук са и остатъците на кукерството и други подобни фолклорни игри. 

Така ние ще трябва да разграничаваме оплождащото начало и оплоденото (това, което митологиите като своя вечна теория са сложили - Небе и Земя, Оплождащо и оплодено). Това не дуалистично, а близначество - има го в Слънце и Луна, има го в Север и Юг, има го като Светлина и Тъмнина. Това са цялостите на тази зодия. 

Дори в египетската митология ще намерим, че самият фараон има за близнак своето Ка, което преведено значи душа (това, което казахме за един Орфей и неговата Евридика) - тя е близнакът, тя е неразделността за еволюцията. И така смъртният ще трябва да се обезсмъртява, така ние ще одухотворяваме материята и освобождавайки се от нея, ще се обожествяваме. Това е Меркурий, който е наистина и много подвижен, и много интелигентен. Меркурий - великият Тот или Хермес. Хермес, който има крила на обувките си, който има своя кадуцей с двете змии (eто ви Кастор, ето ви Полидевк). Всичко е едно, само трябва да се познае в процеса на развитието му, на еволюциоността му - кога тези близнаци ще бъдат едно. Духовната същност - тя е, която дава близначеството. Плътта, макар и да не е на двамата една и съща, една утроба ги храни. Близначеството е духовното родство - плътта е, която го подтвърждава. 

За същите Близнаци се говори още, че те са светкавицата и гръмотевицата - неразделни. Светкавица и гръмотевица! И така те са същност от голямото дърво на вечното ни развитие. Следователно трябва един Зевс в душата ни да разреши да живеем един ден със земното си, един ден с небесното си. Този Зевс е нашият Дух. И точно в този смисъл от Посланието за тази година е дадена точка втора за зодия Близнаци: ”Вие ядете хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото". Ето това прозрение отново ни вика в тази зодия. Когато някой е съжителствал с Полидевк, е сигурен, че един Кастор ще трябва да бъде нахранен с хляба на Мъдростта. Ако това не е събудил в себе си като чувство на вярност, чувство на преданост, той тогава ще се връща да яде трохите на едно минало, като е предоставил първенството на Кастор, вместо на Духа си. Това правило или това изискване е частица от нашето настоящо еволюиране. Често сте слушали да казвам: да свалим дрехата на траура по миналото. Навикът до такава степен сраства с мисленето и поведението ни, че когато поискаме да се разтрогне взаимността ни, за да проявим нова вярност и нова преданост, почваме да страдаме по това, което се нарича минало. Търсим трохите. И точно това показва съвремието, където е наситено с трохарско мислене и с трохарски религиозни убеждения. Предъвкват се дъвкани неща, казват се недомислия с половин Кастор и половин Полидевк. Така не може. Отдавна синът на Хермес и Афродита отмина. Щом има оформени духовни вълни, имало е цялостно приложение на будност. Колкото и да е жестока вълната на Правдата, особено в приложението на еврейското учение, все пак е цялостна като даденост. Колкото и неосъществена да е вълната на Любовта в Христос, все пак е цялостна, дадена, изживяна.

От Агни йога за зодия Близнаци е определен следния параграф: 426. Често без никаква нужда, човечеството е преправяло своите дрехи. Ту ги скъсяват без всякакво мярка, ту пък влачат след себе си цели опашки. Ръкавите са се влачили по земята или са изчезвали съвсем. Ту началото е широ ко, ту краят ставал грамаден. Като че ли за ръката не е все едно с какъв ръкав ще хване съседа си за гърлото. Но преобличанията са отишли напразно. Да приемем нещата такива, каквито са. И да помним, че не трябва да унищожаваме ентусиазма, откъдето и да идва той. Няма да скриваме истината, но ще намерим място на всеки възторг. Нима възторгът ще попречи на големите мерки? Ще се намери място на всяко нещо. Да се строи на ентусиазма е по-лесно и постройката бива по-здрава. Както любовта, така и ентусиазмът запалват огньовете. Да съберем всички огнеродители и да помним как ценна е всяка искра. Светлина и тъмнина - да не забравяме нищо, създадено от светлината! Ний даваме жизнедателите от растителното царство, но не ще оставим това, което лежи в нас без внимание. 

За тази зодия искането от Посланието е: "Поискай, Господи, послушание,  което ни освобождава от себичност." Мисля, че по-голяма еквивалентност от това, което поиска един Полукс, за да се освободи от себичното, едва ли друга зодия би ни го дала. Дай ми, Зевсе, правото да умра, за да бъда постоянно с моя брат. Това иска Полукс, за да изпълни великото си предназначение, а именно вярност и преданост. Така се освобождаваме чрез това, което наричаме послушание за свобода от себичност. Духът никога не е бил себичност, а проявата Му в отделния човек или в отделното животно или растение (в неговата биология и еволюция) е проява на себичност, разбира се, необходима, защото иначе те нямаше да се развиват и нямаше да имат трайност. И за това съм казал, че природата е безжалностна, но не и жестока! Жестокостта е изобретение на човешкото мислене, защото не ще да бъде в потока на еволюцията, а природата си върши своето и ще кърши клони (дали ще ги свива, както Ботев казва на венец, това е отделен въпрос). Факт е, че природата е безжалостна, заради самото съвършенство на еволюцията, в която то върви. Така че този трети параграф от Искането е един жив, плътен израз на молбата на Полукс за единство в своето близначество. 

Така Любовта се пожертва, така Мъдростта ще се пожертва, така ще се жертва и Истината, за да се изградим с едно - Свободата е живот в Отца.

Изображение: Wikipedia

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK