Тълкуванието на Ваклуш ТОЛЕВ

Щастливите му числа са 2 и 7,  хубавият ден - понеделник, ден на Луната, камъкът, който може да избере и да носи - смарагд или опал.

(Cancer by Kristina Sabaite)

Този зодиакален знак, както всеки друг, има три декади и трябва да се съобразява човек със съответната декада (когато иска една по-уточнена негова въздейственост), за да не изпада в разминаване, че общите неща, които са казани за тази зодия, не са в неговото вътрешно писание. Той се търси, а не може да се намери. В такъв случай ще трябва да потърси декадата си. Първата декада, примерно, е повече под влияние на Венера. Безспорно, там ще се забележат онези елементи, които правят хората по-любвеобилни, които правят хората по-артистични, които правят хората достатъчно поетични. Разбира се, това е едната страница. Както знаете, във всяка зодия всеки човек в своето развитие, в своята еволюционна йерархия или изграждане между добродетели и прагове (не пороци - пороците са човешка придобивка, а самата еволюция издига прагове, които трябва да надкрачим) има и по-други отражения или по-други разгласи. Може например това увлечение да стигне до една мегаломания, за която се говори като за лудост, но тогава, когато този зодиакален знак е повече под действието или под влиянието на Луната. Макар в третата декада Луната да е преимуществено властницата, взема се в цялост, че Ракът повече е под това въздействие - въздействието на Луната.

Така че когато ще говорим в тази зодия за праговете (така ги наричам аз, не пороци, не лоши наклонности), не бива да забравяме и това, че именно Луната, която в третата декада е най-властна (а тя е и белегът на Рака), не изключва маниакалността, но това е, според мен, преценка на човешкия ум. Защото Луната е, която дава поетичното въображение. И няма поет, който да не се е вглеждал в нея (отделен е въпросът дали я е възпявал). И затова тези, които се занимават с хиромантия, хирология знаят, че когато една линия на ума клони към хълма на Луната, човекът има склонност към изкуството. Разбира се, това предполага повече познания, защото трябва да се има предвид, че една линия на ума може да върви към лунния хълм, но да нямате линията на изкуството и тогава с въображението си бихте станали един великолепен моряк например (което е преимуществено като избор на тази зодия). Нейното изборно отдаване, това е морячеството, скитничеството в добрия смисъл на думата. То в същото време е и неукротимото въображение. Така че когато ще разглеждаме проблема за ръката с линия на ума, наклонена към хълма на Луната, ще трябва да видим дали нямаме един добър авантюрист, който завоюва чужди пространства. Или ако имаме белега на линията на изкуството, да бъдем убедени, че този човек е наистина белязан. Защото линията на ума може да върви нормално, но щом е налице линията на изкуството, в такъв случай ще имаме един поет. Но нещо друго, ако и линията на ума върви към лунния хълм, ще имаме вече не само поета, ще имаме голямото въображение, което дава и голяма поезия. Защото всички са поети, особено в по-младите си години. Но едни пишат стихотворения, други оставят поезия, а малцина на света ще оставят изкуство. И именно тази зодия (на Рака) е, която дава този белег. Ще трябва, разбира се, човек да бъде много деликатен и много внимателен. 

Втората декада е под влиянието на Меркурий. Знаете, че това е прочутият Тот, или Хермес, но когато е като зодиакален знак, там имаме малко ексцентричност, неискреност, данни за търговски способности, за наука и без да крием - за измама. 

Изразният елемент на тази зодия (от който тя се води) е: “Аз се съмнявам”. Това е характеристиката й. “Аз се съмнявам” - това е девизът на Рака. Пак ще кажа: нека никой буквално не взима нещата - всеки от нас носи всички зодии. Носи ги поради естествения закон на раждането, прераждането и логично е тогава така да бъде. Нека не се обвързваме с безизходното - тук съм роден и това ми е всичко. Доминанта може да бъде, но не и решаваща сила. 

Как се ражда идеята за Рака като наименование на съзвездие? Това е много далечна история. Още в древни времена, когато са наблюдавали астролозите (а вие знаете, че една най-богата астрология и астрономия, но астрология най-вече, имаме във Вавилония), забелязали са, че от един етап на мартенското равноденствие имаме едно изкачване на Слънцето. Изкачване, изкачване и след това едно спиране. Именно на 22 юни има едно спиране и както казва нашата поговорка: “като рак на бързея”, започва някакво “шумолене” - назад-напред, назад-напред и почва връщането. И когато се говори за Рака, се има предвид това минаване на известна височина, където спира и започва връщането. Затова в древността са направили една характеристика на съзвездието как прилича на рак. То е съставено от около шестдесет звезди, от които пет образуват фигурата на рака, както е дадена. Друго, което е също така много характерно за неговия символен знак (когато го означават в зодиакалните знаци), е, че се обозначава с една шестица и една девятка, или две шестици обърнати една към друга. Това трябва да се разбере и тогава можем да правим нашата интерпретация. Какво беше шестицата - посятото семе; какво е девятката - изникналото семе. Ракът носи ли в себе си тези противоречия? Носи ги. Може ли да се съмняваме, че той е противоречив - едно срещу друго, едното само за себе си (6 против 6 или 6 и 9). Ето ви едно съмнение. 

Различните митологии много пестеливо са го употребили. Ракът има цялостно фигуративно представяне само във вавилонската митология и то там се говори за големия морски рак. Само там има ясно изображение. Докато, да кажем, в Египет той е символизиран чрез скарабея. Това е големият бръмбар - златният скарабей (така се нарича в тяхната митология и е щастиеносецът). Той е и знакът на Озирис. 

В Гърция този зодиакален знак е означен със самия Меркурий, т.е. с Хермес, с костенурката, от която Хермес беше направил (от нейната коруба) какво - лирата. Тъй че в различните митологии или религии Ракът е означаван различно, когато трябва да изрази символната страна. И ето, ще го видим в Юдаизма чрез вълка или чрез персоналността на един от синовете на Иаков - Вениамин, за когото се казва, че е вълк единак (има някаква рушителна сила). В Християнството като сила, която изразява самата същност на астрономическия знак, ще го илюстрират като Светий Дух, а когато е като персоналност - Ракът е освидетелстван чрез Юда. За мен така изведено не е много вярно. Юда не е представяне на Раково поведение. Може да имаме онова колебание, което той за момента върши, но трябва да не забравяме активната страна на думите на Христос: Каквото има да вършиш, иди го свърши. Безспорно, в Индия в този знак е сложен Вишну. За Рак в гръцката митология (казах вече за костенурката) имаме и едно поведение на Хера към Херкулес. И именно в гръцката митология се дава, че самият рак като естествено, като биологично същество, е по искане на Хера изведен в зодиакален знак на небесата. Защо? 

С лернейската хидра, която имала девет глави и която е вършила много големи пакости, Херкулес води една жестока битка. Той сече главите й, но на мястото на всяка от осемте отсечени глави израстват по две, а само една от деветте е безсмъртна. Тогава именно Херкулес вика на помощ своя племенник и придружител Иолай и те изгарят мястото на всяка отсечена глава и така тя не се възстановява. В този момент Хера (която ненавижда Херкулес, защото е син на съпруга й Зевс от Алкмена), виждайки изхода от битката, праща един голям рак, наречен Каркин, да помогне на хидрата. Ракът се впива с щипците си в краката на Херкулес, но Херкулес и него унищожава. Тогава Хера, богинята майка, извежда хидрата и Каркин в небето като зодиакален знак. Само в тази митология (и в асиро-вавилонската) по-плътно ракът е обозначен като зодиакален знак. 

По характеристика, както знаете, Ракът е воден знак и активен, плоден и женски. Онова, което макар и малко невероятно да звучи, но във втората декада (където е Меркуриевото царство, ако мога да кажа така) личностите са домоседи. Докато един Хермес, или Меркурий, това е куриерът на боговете, в тази декада ние виждаме хората родени с едно чувство на добри домоседи, на добри грижовници. Даже нещо много особено има за тази зодия, изрично е подчертано, че Раковата зодия дава най-добрите майки. Разбира се, че Ракът има несъвестимости много. Както казахме, когато е под влиянието на Венера ще имате деликатното, благородническото, ще имате артистичността. Когато е в Меркурий, ще имате и жестокостта, и активността. 

Положителните черти са, че той е един голям грижовник към дома, има тенденция за просперитети. Има и идеализъм (който може да стигне до лудост), особено в увлеченията му към пътувания, към добрия авантюризъм. Трябва да се проследи - тези, които завоюваха Америка, дали поне две трети не са под Раковото съзвездие. Така например един от големите, който в Южна Америка отива да воюва, е Гарибалди. Гарибалди е под тази зодия и знаете, че най-напред се бие в Бразилия, а след това за своята родина. По късно воюва срещу Австро-Унгарската империя, срещу Папата и т.н., докато идеята за обединена Италия надмогне. 

В областта на поетичното въображение има един голям поет, роден в тази зодия - това е Фридрих Клопщок, който е творил в XVIII век, а в началото на XIX умира. Той е един от големите поети и неговата творба “Месиадата”, в сравнение с Джон Милтън с неговия “Изгубеният рай”, е наистина несравнима (макар и трудна за четене, но като въображение изумителна). 

Също в тази зодия можем да видим един от реформаторите, какъвто е Калвин. Калвин е, който (може би една частица от това, което казах, когато Ракът е под давление на Меркурий) може да прояви жестокост. Този пастор и този реформатор не е бил много жаловит. Това са илюстрации на самата зодия. 

Така имаме един идеалист, един добър домосед, един пътешественик и един остър ум. В същото време - един човек, който се страхува от нововъведения, непостоянен, проявяващ страх и жестокост, доста капризен и понякога наивен. 

Телесен орган, съответстващ на Рака, е стомахът и той е най-същественото, което Ракът управлява. Предимно в тази зодия заболяванията са гастритни и стомашни. Тя управлява също и цялата гръд. Още нещо има за Рака - той води северната посока (в нашето полукълбо). 

В тази зодия се е работило твърде много за материята - да получи тя форма. И има някаква логика - пулсацията и след това изграждането. Защото пулсацията като динамика трябва да бъде спряна, за да се изгради формата. Фактически какво е движението, материята какво е - смълчано движение. Материята е смълчано движение! Ето това е, тук е работил Ракът - отиване и връщане. 

Трябва да кажем, че той, също както и другите зодиакални знаци, носи определени периоди, които не са благоприятни: един период пролетен, от 20 март до 20 април (Овенът), и другият - есенен (Везните), от 21 септември до 22 октомври. Това са неблагоприятни, неудачни периоди за родените в зодия Рак и би трябвало да се съобразяват. Съдбовни години са: 43, 50, 57, 64, 71. Щастливите им числа са двойката и седмицата. Хубавият им ден - понеделник, а той е ден на Луната. Тя е, която създава магичното въздействие, миролюбие и съответната душевност. Камъкът, който могат да изберат и да носят, е смарагд или опал. Като цвят, цветът доминиращ в Луната, това е зеленият. Той е познание и безспорно с известни надмогвания. Затова и при тях може да се каже, че острият ум регулира битието им. Като второстепенен цвят си остава сребристият (макар че някъде в писанията ще го срещнете като основен) - той е втората му принадлежност. Зеленият е първичният, там е доминантата и оттук Ракът е много сензитивен, много усетен. В природата именно зеленият цвят е, който е успокоителен, но в същото време е и едно въображение, една познавателност се крие в него, когато се пробужда умът. И в този смисъл може да се каже, че Ракът има известно чувство за отговорност, има чувство за вярност, въпреки че “Аз се съмнявам” е основното му битие. Има и чувство за гордост. Логично е, така добре украсен, с осем крака, може да върви напред и назад, логично е да има и такова чувство на гордост. Хората в тази зодия обичат лукса и са приветливи. Подвижни са, защото той е подвижен знак. 

Така този зодиакален знак като общо въздействие върху човека, и по-специално върху родените в него, дава вътрешно съсредоточение (интравертност - не екстравертност -”вътрешни” хора) и от тук е голямата им впечатлителност и много изтънчена чувствителност (защото поглеждат навътре). Обратният знак е една екзалтация и оттук - капризност. Но една екзалтация не всякога може да доведе до капризност и един каприз не може да бъде всякога плод на екзалтация, защото една екзалтация може да дойде от възхищение. Но капризът не всякога е възхищение. Може да е една прищявка, която нарушава приличната хармония - било в дом, било в общество, било в личния ви свят. Тези неща трябва да се различават. 

Като символ на майчинство (и затова казват, че това е знакът на най-добрите майки) можем да кажем, че тази зодия съответства и на нашата лимфна система, на жлезите с вътрешна секреция. Добрата майка е наистина владееща жлезите с вътрешна секреция. 

Ракът в Посланието е свързан с втората точка, която гласи: Вие ядете хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото. 

Как можем след като дадохме тази характеристика да хармонизираме зодията с това, което е казано в Посланието. Най-естественото, което можем да приемем, е, че Ракът като цялост, като будност (която носи както неговия свят, така и неговата вътрешна размисъл) е достигнал до известно място, че той е ял от хляба на Мъдростта със своето пътуване до оня разделен момент, когато ражда колебанието си дали да извърви крачката напред, за да направи откритие (както да кажем Козирогът го прави), или това “Аз се съмнявам” стои в неговото сърце като пулсация. И това “Аз се съмнявам” е, което ще го накара (а не бива) да събира трохите на миналото. Може би тази зодия най-трудно се дели с миналото, защото онова, което може да я върне, я удовлетворява; онова, което може да и даде майчинството, е благодатното домоседство, докато едно немирство е нарушаване на удобния лукс, за който имат добра съблазън. И в такъв смисъл тази хармония е един апел към родените в Рака, а и към онези, които в даден момент, макар и в други зодиакални пътища, изпитват влиянието на този знак. Вие ядохте хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото. Вярно е, че човек не може без минало - това е неговата легитимация, за да се отстои, иначе той може да се нихилира. Но и другото е вярно - ако стои постоянно в миналото, никога няма да стане добър моряк (а в тази зодия все пак са добрите моряци). И тогава съветът е: “Не събирайте трохите на миналото”. Трябва да направим една разлика между благородния авантюризъм и подготвеното пътуване, с което обикновено морякът върши своята работа. Морякът е владеел помагала, които му дават ориентиране - външни помагала. Чел е звездите и е пътувал. Идеята е подпомогната от реалния свят. Докато откривателите са великото блуждение на реалната мечта. Там губите всичко и никой не ви ориентира, но мечтата ви е реална, защото имате събудено чувство за откривателство. И затова тези, които правят големите свои набези на това, което наричам благороден авантюризъм, не са предимно родени в тази зодия, а в търсещата откривателство. 

За да се спаси Ракът от съмнението, той трябва да си послужи с естествените помагала за ориентирането. Затова този съвет е към тях - Ядохте хляба на Мъдростта..., т.е. вие имате своето дадено, вие имате своята душевност, вие имате своето въображение - не се връщайте към трохите. Вървете! И тук е вече голямото, когато един пробуден в този път не се върне да събира трохи, защото в него пулсациите на някоя минала зодиакалност ще му дадат достатъчно упование. Така това обръщение към тях е и основният им път. 

Изображение: Cancer as depicted in Urania's Mirror, a set of constellation cards published in London c.1825